Търсене в този блог

19 септември 2016 г.

Новата европейска догма - правата на не-европейците.

Според официалната статистика, със стремителни темпове, расте дела на мюсюлманската общност сред населението на Евросъюза: Амстердам (14%), Антверпен (16,9%), Брюксел (до 25%), Бирмингам (26,9%), Марсилия (25%), Стокхолм (20%), Кьолн (12%). А някои квартали на тези градове, като печално известния Моленбек в Брюксел или Сен-Дени в Париж, са почти напълно мюсюлмански.






На европейската икономика не й е необходима неквалифицирана работна сила в такива количества. Вече има примери – както в Германия, така и във Франция, където през 60-те и 70-те години на миналия век пристигат милиони мигранти от страните на Африка и Близкия изток, получаващи работа в сектора на обслужването, на строежи и в автомобилната промишленост. С времето нуждата от тази работна сила отпада, само че мигрантите остават в Европа и минават на социални помощи. Именно сред тези мигранти, предимно мюсюлмани, се образува градската субкултура, която отрича европейските трудови и цивилизационни ценности.


Догмата на съвременна Европа се нарича - "правата на човека".


Европейския либерализъм създаде благоприятна почва за широкото нашествие на исляма в Европа. Стана ясно, че днес европейския юридически арсенал въобще не съответства на реалностите, а европейските власти са безсилни пред разгула на ислямското насилие. Атентаторите в Западна Европа бяха мюсюлмани французи и белгийци, а не сирийци, иракчани или алжирци. Не можем да обвиняваме всички мюсюлмани. Но проблема е в  новата догма, която създава от ислямските граждани на западни държави - терористи, в западните държави има много утракрайни мюсюлмански общности. Европа не се справя с този радикализъм, въпреки, че е в сърцето на Европа, в столиците и в най-големите градове. Липсва контрол, липсва и желанието за контрол, в Европа има само толерантност.

Европа дава шансове и на хора, които искат да я унищожат, да се възползват от предимствата на правовата държава, защото е религиозно толерантна, социално щедра и предлага невероятно слаб контрол над иманите, джамиите, ислямските училища и университети. Повечето гнезда на радикален ислям в Европа са спонсорирани и направлявани от ОАЕ, Бахрейн, Дубай и най-вече от Саудитска Арабия, и Катар. Държави, които са религиозни диктатури, начело със сунитски монарси, които са добре дошли в Европа и не попадат под ударите на новата европейска догма - “Правата на човека". В Саудитска Арабия и Катар християнството и християнските символи са забранени, жените нямат почти права, на чужденците им се взимат паспортите, когато постъпват на работа… и се управляват от деспотични фамилии, но това липсва в “свободните медии”, няма дела срещу тях в НАДнационалните съдилища, организациите за правата на човека, много мъгляво и неуверено съобщават са смразяващите диктатури.


Увеличаването на мюсюлманската общност в Европа във връзка с високата раждаемост на фона на намаляване на коренното европейско население води до радикален срив на социокултурния и етническия баланс, а също така и към неизбежни търкания, способни да прераснат в граждански конфликт. Перспективите за интеграция в европейското общество и трудова среда са без значение както за „старите“, така и за „новите“ мигранти-мюсюлмани.



Идеологията на радикалния ислям е базиран на уахабизъма и салафизъма (течения в сунитския ислям) изповядвани от ислямските диктатури на Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн, Дубай, Турция и няколко африкански държави, не от Сирия (Фамилията Асад, която управлява страната, са алауити, т.е. Шиити, те са светско настроени, празнуват Kоледа заедно с християните, а жените никога не се забраждат, християните имат свои съдилища).

Не аулитите на Асад или поддръжниците на Садам или Кадафи са причината за разпространението на този радикален ислям (уахабизъм) в света, който спонсорира иманите, терористите и атентаторите. Не е само Ал-Кайда и Ислямска държава. Боко Харам действа в Нигерия и съседните държави, Ал Шабаб в Сомалия, Ансар ал-Шариа в Тунис и т.н. Техни поддръжници и основни финансови донори са официалните религиозни институции в Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн, Дубай, Турция и ислямските африкански държави.


Същите “свободни медии”, НАДнационалните съдилища и организации за правата на човека пропуснаха да видят, че Сирия бе най-толерантната, най-светската страна от всички други мюсюлмански страни взети заедно. Християните имаха пълни права, почивка в събота и неделя, имаха собствени съдилища…къде другаде имаше такова спокойствие? В Саудитска Арабия може би?

Сирия нямаше един долар външен дълг, образованието и здравеопазването бяха безплатни, имаше масово производство, заводи, имаше затворени цели промишлени цикли. Преди войната Сирия се развиваше с бързи темпове. Много сирийци в България се връщаха в родината си, заплатите бяха по-високи от тукашните, имаше много работа, много възможности. Нямаше корпорации, които да завладяват пазара, а дребното занаятчийство и семейният бизнес процъфтяваха. Разбира се, имаше и лоши страни – писането на доноси, прибирането и изчезването на политически затворници, някои от тях наказани за привидно смешни и недоказани неща и т.н. Никой не може да отрече това, но в крайна сметка Сирия бе хиляди пъти по-демократична и по-светска държава, отколкото например Кувейт, Саудитска Арабия и Катар, или Бахрейн. Защо не работят за налагане на демократични режими там?

Новата европейска догма за Правата на човека, работи избирателно на световно ниво, на откровени диктатури, в които липсват човешки права и религиозни свободи, не се налагани критики, санкции и политическа изолация. Защо? Но същите “свободни медии”, НАДнационалните съдилища и организации за правата на човека не пропуснаха да “раздухат” стълпените обвинения срещу Асад, че е ползвал химическо оръжие в собствената си държава, нещо което остана недоказано, както и притежаването на химически оръжия от правителството на Садам в Ирак.


Възстановяването на защитата и сигурността на гражданите в Европа предполага връщане към основите на истинската демокрация, защото ислямските, с парите на Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн и Дубай, Турция построиха джамии в Европа, наложиха своя начин на живот, въведоха свои норми, закони, правила и забрани в храненето, междуличностните отношения, дрехите, прилагането на законите, отношението и възпитанието на децата, които израстват като европейски граждани - ислямисти.



Почти всички мюсюлмани в ЕС са изселници от Близкия и Средния Изток, Северна Африка и от Балканите. Независимо от дългогодишното пребиваване в Западна Европа, те упорито се придържат към традиционните за тях религиозни и семейни ценности и религиозни закони, а не светски - европейските.. Предвид по-високата раждаемост сред европейските мюсюлмани е високо процентното отношение на младежите, особено възприемчиви към пропагандата на войнстващия ислямизъм и традиционните ислямски ценности. Радикалният ислям се разпространява стремително сред мюсюлманските младежи в Европа – както сред новодошлите, така и при представителите както сред новодошлите, така и при представителите на второ и трето поколение мюсюлмани.

Демографският бум в арабските страни и в Турция продължава – т.е. по целия периметър на Европа. Например населението на Египет нараства с 2 млн. души годишно, то вече надмина 90 млн. и ще стигне 100 млн. души в близките години. Страната се задъхва от пренаселване, не достига вода, подходящата за живот земя е 7% от цялата територия на страната. С аналогични проблеми се сблъскват и други страни от арабския свят, числеността на чието население надминава 400 млн. души, в това число Алжир (около 40 млн. души), Сирия (22 млн.), Ирак(35 млн.).

Въпреки ясните факти, западноевропейските “независими медии” и политици продължават да пренебрегват демографската заплаха, произтичаща от Средиземноморието. Създава се впечатлението, че нито зачестилите терористични действия, нито миграционната криза, нито надигащият глава ислямски радикализъм няма да заставят политическото ръководство на Евросъюза и страните от Западна Европа да се откажат от идеологическите догми „мултикултурност“, политическа коректност и толерантност.


Догмата на съвременна Европа се нарича - "Правата на човека"


Суверенитетът днес вече не принадлежи на народа, а на “религията” за Правата на човека, която се е превърнала в пагубна догма за европейските нации. Задачата на демокрацията е да даде възможност на хората да държат в своите ръце съдбата си, своята идентичност, територия, хуманизъм и да приемат важните за обществото решения. Напоследък излиза, че у народите в Западна Европа вече няма демокрация, защото догмата за правата на човека е над народовластието.. Това, което днес у нас се нарича демокрация, представлява управление на догмата за Правата на човека (Правата на емигрантите-мюсюлмани), чиито много често безумни указания се налагат на европейските народи, от “независимите медии”, които експлоатират нашите чувства, от брюкселската бюрокрация, от НАДнационални съдници (които не са изборни, т.е. нямат мандата на европейските граждани - бюрократични НАДнационални механизми за налагане на новата догма).

Мюсюланите пренебрегнаха европейските закони и признаха само религиозния брак, като забраниха гражданския, одобриха полигамията и подчинението на жената на мъжа и т.н. Те използваха европейската толерантност, но у тях липсва каквато и да е толерантност. Те използваха новия ред в Европа, подчинен на новата религия "правата на човека", но тяхната религия е различна и не признават "правата на човека", а само шариата. Догмата за “правата на човека” променя активно Европа, етнически, религиозно, социално и културно и това не е по волята на европейците.

Макар, че ислямистите презират европейците и признават единствено световната мюсюлманска „умма”, ако някой опита да ограничи този произвол, ще се появят десетки правозащитни организации, които сезизарт Европейския съд по правата на човека. Тези организации са най-големите предатели на европейската цивилизация, демокрацията като народовластие и християнството.


След войната в Ирак, християните - изчезнаха, нали демокрацията победи Садам? Либийците получиха същата демокрация, диктатора беше убит, днес либийците как живеят? В демокрация, в просперитет, сигурност? Каква е тази победа, която оставя след себе си разрушения, смърт и гражданска война? В Афганистан талибаните бяха победени, Осама Бин Ладен беше убит, днес афганистанците как живеят? Защо след като победиха в Афганистан, е износител на 90% от световния хероин? Отговори няма, “свободните медии” не питат, НАДнационалните съдилища не съдят, организациите за правата на човека - мълчат.



Няма как тази политика на превземане на европейския континент да е случайна. Бежанската вълна може да се спре за една седмица, но няма воля за това.


На Изток липсва съвременния х(к)ан Тервел за спаси Европа, Карл Велики също не се вижда на Запад.... задава се нов ред в Европа, благодарение на думи като - хуманност, толерантност и съчувствие. И трите липсват у ислямистите, които ни заливат... няма кой да спаси Европа докато е подчинена на САЩ и Израел. Християните ще са новите "неверници", "не-хора", "гяури" в собствените си държави. За разлика от нас - българите, хората в останалата част на Европа не знаят какво е ислямско РОБСТВО (толерантно наричано "присъствие")... задава се!



*независимите медии/свободните медии също имат свои собственици и ръководни органи, които имат относителна свобода




утон за социални мрежи

4 коментара:

  1. За съжаление Чудинова е отишла твърде далеч. Тя признава, че е изградила образа на своята главна героиня - София, около този на Ориана Фалачи, която е един от най-острите критици на исляма. Само че Чудинова и Фалачи сякаш не могат да разграничат радикалния, политически ислям, който се финансира от няколко страни в Близкия изток, и светско настроените мюсюлмани, които едва ли заслужават да бъдат поставени под общ знаменател. Защото филмът, посочен в началото на ревюто, е правен от мюсюлманин. Арестуваният преди няколко дни сатирик Басем Юсеф, който защитава правата на малцинствата и критикува радикализма, също е мюсюлманин. Редовната армия, която е поставена в християнските градове в Сирия, и която защитава хората от ислямистките нападения, също са мюсюлмани в по-голямата си част. Имам доста приятели мюсюлмани, които са светско настроени. В книгата на Чудинова няма никакви положителни герои-мюсюлмани, освен няколко конвертирани бивши християни.

    http://podmosta.bg/tantsat-na-chudovishtata-v-blizkia-iztok-intervyu-sas-siriets/

    ОтговорИзтриване
  2. https://www.facebook.com/1256179071089700/videos/1798331286874473/

    ОтговорИзтриване

  3. Райнер Вендт, шеф на германския полицейски синдикат. Чуйте какво той казва за интеграцията и дали тя изобщо е възможна. Говори пред фондация "Конрад Аденауер".

    ttps://m.facebook.com/story.php?story_fbid=720105414837376&id=586723008175618

    ОтговорИзтриване