Търсене в този блог

5 ноември 2015 г.

Защо нямаме полиция?



Ще цитирам един полицай: "Каквато е държавата такава и полицията". Проблема ни не е в "големите" възнаграждения/обезщетения на полицаите, а качеството на тяхната работа.

"Независимите и свободни" медии ще ви показват протести, мерки, заплахи, преговори и прочие, ще се говори за пари, съкращения, но никой няма да посочи причините за неефикасната българска полиция.

По данни на НСИ от 2008 г. България има 7,6 млн. население. Така на 100 000 жители се падат по 618 полицаи. Това е най-високото число в Европейския съюз, въпреки че в България има най-голямо недоволство от работата на полицията.

Решението според "експерти", е реформиране на МВР, уволняване на 50% от полицаите, увеличаване на заплатите им драстично и драстично подобряване на материалната база. Дори след 50% уволнение, ще имаме повече полицаи на глава от населението спрямо Румъния, където те са 209 на 100 000 души.

Незаконните протести на полицаите ясно демонстрираха, че живеем в бездържавие, в което служителите на закона не зачитат законите, че пагона е над закона, не само на пътя, но и в политиката. Дали са виновни самите полицаи? Дали те сами са са самоназначили - тромави, прости, неграмотни, алчни, корумпирани? (не всички, но повечето, да не забравяме, че има много малко оцелели съвестни служители)

Никои няма да иска да разисква истината тема, реалния проблем, защото ще стане ясно, че рибата мирише откъм главата. Защо имаме най-много полицейски служители на глава от населението в България и тази най-многочислена полиция е най-ниско ефективната полиция в Европа. Отговора е прост, само една дума - КОРУПЦИЯ!

Живеем в корумпиран държава, нима очакваме полицията да е морална, етична и незасегната. Твърде наивно! Не искам само да критикувам, много често съм упрекван, че не предлагам решения. Е... за Полицията решението е ясно, имаме твърде многобройна, нереформирана, деморализирана структура. Защо и как да я променим? Винаги родните управляващи започват реформите отдолу нагоре, а не по обратния път.

Чистка трябва, но да се започне със съкращение на генералите - 90% , висши офицери - 70%, администрация - 50-80% и нещата ще започнат да се нормализират. Броя на патрулиращите полицаи трябва да се запази, но да се "филтрира" и да се разпреди равномерно в градовете и в малките населени места. Вече 25 години нашите села са изоставени на произвола на престъпниците, няма полицейско присъствие, няма видео наблюдения - справедливост.

Трябва да имат НУЛА привилегии/добавки/компенсации и заплати при пенсиониране за всички служители, които не работят "на терен", за които няма пряка заплаха за техния живот и здраве. Това са пари, които ги плащаме ние гражданите и срещу тях получаваме - НИЩО. Те трябва да са едни модерни и образовани мениджъри, а не корумпирани мутри.

Какво имам предвид под "филтриране". Редовите полицаи могат да се "пресеят" с тестове за по съответната специалност, професионална компетентност и тестове по физическа подготовка, половина полицаи ще получат сърдечен удар ако тичат 5 минути. Също трябва да има масови уволнения за несправяне със служебните задължения - време е да се плаща за резултати, а не за мързел. Във всяка добро функционираща сфера, човек си губи работата, ако резултатите и ефикасността на работа му са твърде ниски. Това трябва да се въведе в Полицията и Администрацията, не сме богата държава за да издържаме паразити.

Ако служители те намалят с 50%, като повечето от съкращенията са в администрацията и генералитета (най-верните съюзници на политиците) и системата се модернизира технологично - камери, компютри, електронно обслужване (по примера на Англия, САЩ, Германия и скандинавските държави), ще останат много свободни пари за увеличаване на заплатите. Грешна е стратегията за съкращение на възнагражденията, лично смятам, че полицаите трябва да взимат 2000 лева и да не работя за мафията. Днес основните заплати са по 500-600 лева и достигат до 1000-1200 - това е обидно малко. Това е причината полицаите да са корумпирани и разбира се - морала и възпитанието на болшинството от полицаите. Всички сме се сблъсквали с грубо и невъзпитано отношения с нагли и груби полицаи, на които ние плащаме заплатите. Наглите, платените и тези със слаба физическа подготовка нямат място в полицията. Но не бива да обобщаваме, трябва да бъдат уволнени само - наглите, корумпираните, невъзпитаните, мързеливите и тези със слаба физическа подготовка.

Реформата трябва да започне със съкращения "от горе", премахване на обезщетения и привилегии, в това число и на пенсионните обезщетения на служителите на реда, които работят "зад бюро", модернизиране на всички услуги и контролни действия, комбинирано с "пресяване на личния състав", съвместно с увеличаване на заплатите и засилване на дисциплинарния контрол.


20 май 2015 г.

Гурбетчиите биха инвеститорите с 20 милиона евро



Българите, живеещи в чужбина, захраниха родната икономика с над 20 милиона евро повече от чуждестранните инвеститори през март. Това показват данни на БНБ, цитирани от „Телеграф“.
Родните гастарбайтери са превели 76 милиона евро през март, а чуждите инвестиции са били обидно малко – едва 53 милиона евро.

Подобно съотношение в полза изцяло на емигрантските пари спрямо външните се случва за първи път, откакто се подобна статистика.

Сумарно за първите 3 месеца на 2015 г. емигрантите са пратили малко над 200 милиона евро, докато инвестициите са 320 милиона евро. Трябва да се има предвид обаче, че статистиката за парите на гурбетчиите обхваща само финанси, минали по официалните канали. Това означава преводи през банки и компании за паричен трансфер, но не и кешовите разплащания, които отговарят на 1/3 от реалната сума на тези пари.

Най-много пари от гастарбайтери традицоионно идват от САЩ, Испания, Германия, Гърция и Великобритания, докато най-много инвестиции у нас се правят от компании, регистрирани в Холандия и Белгия

16 май 2015 г.

Вазов за Дизраели

„В България клане и сеч! —
вестяват някои газети,
но аз ви давам честна реч,
че туй са клевети, навети:
отдавна ние знаем веч
журналите какво са цвете.

Лъжа е чиста, уж че там
секат народа без пощада,
че от три месеца насам
май много от ножа пада!
От Елиота[1] точно знам:
въз Портата е туй набяда!

Не крия тук, че има (ах!)
и две-три села изгоряли,
но турци да бедим е грях,
че туй да сторят са желали:
знам точно, че огъня в тях
сами са българите туряли!

А за жените? Може, да…
към тях са слаби османлийте;
но и журналите всегда
държат за капитал лъжите
и тез безброй моми, деца
в колоните им са убити!“


Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.

Но, о, афронт! На туй протест
от хиляди места се дава
и после таз гръмовна вест
лъжлив пред цял свят лордът става.
О, Английо, защо ли днес
бездушен жид те управлява?

1876, август

Каравелов за еврейското гето в София


“Ако солунската еврейска нечистотия се нарича готова холера, то софийския еврейски арсенал може свободно да се нарече вонещейша чума.
Аз ниде не съм виждал, даже и в Измаил такова улично блато като, каквото видях в София. Софийските нечистотии се отличават от нечистотиите на другите градове – аз говоря само за някой махали, особено за еврейската – с това, че в първите вие рядко виждате мъртви котки, издъхнали кокошки и магарета, незатъпкани още черупки от варени или пържени яйца и т.н.

Но и Софииският евреин не е по благовонен от своята улица.
В София вие ще срещнете такива еврейски типове, каквито се не срещат даже и във Варшавския еврейски музеум. Разбира се, че между Родшилда и Биконсфилда и между софииския евреин съществува такова различие, каквото Катрфаж при всичките свои старания, не е можел да намери даже между горилата и Мария Стюард.
Не зная, имат ли редакторите на "Пестер Лойд” и на “Новата Виенска преса” своя собствена миризма, зная само това, че ако софийския евреин се приближи до вас, то вие сте принудени да идете в банята и да се умиете с хума.

Един мой приятел, който обича да си поговори, ми разказваше един път, че купил от един едирненски евреин пошове, които, даже като се скъсали(той ги прал 100-тина пъти) все още вонели на лакерда. Ако не би поживял няколко деня в София и ако не би помирисвал софийските евреи, то историята на пошовете отдавна вече би се изветряла из главата ми.

Аз мисля, че ако в София желаят да имат здрав воздух и да се избавят от тифузните трески, то са длъжни да преселят своите евреи на връх Витоша или да ги натопят в саламура.

Но да оставим евреите, които са известни на всичкия свят не само чрез своята телесна, но и душевна нечистота...”

Любен Каравелов
Събрани съчинения, Том 4

8 май 2015 г.

Спомените на Съба Вазова, майката на Иван Вазов

Съба Вазова
(1832/4-1912)


"Наведохме глави до колене и чакаме да ни колят"

Съба Вазова, майката на народния поет Иван Вазов, по чудо оцелява в страшното лято на 1877 г., когато бременна бяга от турците, опожарили цялото Средногорие
"1891 г., януари 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми.

На 1847 г. ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Тогава бях 14 години. Ази нямах наситка на прочитане. Често майка ми ме мъмреше що си не гледам работата, ами си губя времето: - Калугерка няма да бъдеш, а мирянка. Никоя не знае (да чете), само Неделя Гулюва! По нея ли ти подража, та си грабнала такава книга. Вземай си чорапа!" Да не ядосвам мама, вземам си работата.

Празник дойде ли, като прегледам стаите да са чисти - защото нашата къща бе първа, идеха ни все добри гости, както баща ми и майка ми бяха за почит хора, - облеча се, па седна в някоя по-скрита стая. Четях по цял ден. Прочетох Александрията няколко пъти, Плутарх, "Благонравие", Телемах, Робинсон (Робинсон идеше подлистник в една газета), песнопойки и много други прочити. Отпосле, като прочитах вестници, които приемаше големият ми брат М(инчо), учех новини, та често празник идеха роднините ни подиробед да им почета нещо от Александрията, Телемаха или Синтипа философа, Райна княгина или Геновева, или Бертолдул, или пък от вестника да им кажа нещо новини.

И ази с голяма памет и ревност захванах да разказвам, щото съм прочела.

Годена ходих година и девет месеца: едно, защото така ходеха тогава по-много време сгодени и друго, че изгоря мазата на годеника ми в Букурещ с всичките му пари и стока.

На лято 1849 направихме сватба и се венчахме на Калоферския манастир...Имам чича - калугер, той дойде да ни поздрави и подаде по един клон люляка и каза: "Бог да ви благослови, да братясате като тая люляка." - Господ чу благословията му и след една година се роди първият ми син, Иван. Кръстихме го след една неделя на свекър ми. Та радост голяма от свекърва ми, от девер ми, роднините, че се подновило това име. Той се роди на 27 юни 1850 г.

После ние живяхме съгласно с почитание и уважение един на други. Но разбира се, че тогава младите претърпяваха повечко и срамът беше на първо място тогава. Като имаше срам и страх от бога, имаше благочестив живот. Тъй и сега, на днешно време, гдето има срам и страх от по-малкия, там има и добър живот.

Равенство ли е в една къща, бягай от нея като от огън!

Разклонихме се, както ни благослови чичо ми, добихме 8 сина и 2 дъщери! Грижехме се да ги възпитаме, колкото ни позволяваха силите. Първия си син, Иванчо, проводихме в Пловдив да се учи. Третият, Киро, 12-годишен, проводихме в Зариград в Царското училище, та свърши доктор, а втория, Никола, остана с баща си да търгуват. Четвъртият Георги - в Габровското училище, а другите се учеха в Сопот. Анка, като свърши втори клас, я оженихме (тя бе сторила таман 13 години) за богатски син,Хаджи Никола. Там бе добро. Нарасте, най-красива булка бе в Сопот, в 17 години имаше дете. Ей, всичко беше добре, само едно бе лошо - че наближиха лоши времена. Българите не стояха мирни, захванаха да пеят бунтовски песни, наговарят се, крият се из къщята, правят планове. Но колкото помня, вестникът "Век" много събуди света. Цели три години страхове, че ще ни сечат турците. Все на страх и на щрек седяхме дене и ноще.

В последната година тръгнаха апостоли, станаха съзаклятия, все тайно ставаше в Сопот, защото нямахме турци в селото. Най-напред затвориха Габровската гимназия, за това учениците се разотидоха. Дойде си наш Георги. Като нямаше в Сопот от 4 класа повече, проводихме го в Олтеница, при чича му, да учи търговия.

Настана вече 1976 година. Мина се зимата, дойде марта, захванаха вред в България да се готвят за въстание съгласно, да въстанат отведнаж, на 22 април, по диктовката на апостолите.

Всеки видеше, че лошо ще бъде, но решени бяха младежите на март, само да можат да освободят България от турското робство.

Не знам по какво, Клисура пребърза и най-напред тя претърпя участта на сеч и огън. В това време изгоря Батак и Перущица. Сопотското въстание остана, като видяха, че няма нигде напредък. Тогава се помолих на баща ви, да изпратим Иванча във Влашко, бари той да се куртулише от тези турски теглила...Боже мой, и сега ми дотисна на сърцето, като си припомних какви минути бяха: изпращам сина си, огън и пред него, и зад него!

...Клисура плаши турците два дена, после, като узнаха каква сила имат и че няма московци, Тосун бей събра 3 хиляди башибозук. Като отиваха за Клисура, минуваха през сред Сопот и казват, че като се върнат от Клисура, ще нападнат Сопот. Какви страхове, какви скривалища копахме по цели нощи и вярвахме, че ще можем да се укрием! Как сме се лъгали, клети! А мъжете виждат, че други изход няма, ами да паднат на молба на митювеллият, защото той би благороден турчин...Една надежда беше в митювеллият и навярно митювеллият казал на Тосун бея: "Сопот не бива да закачаш, че ти отговаряш за тия верни хора." След много убеждения митювеллият го кандардисал да остави Сопот за сега.

Страхове бяха големи в 1877 година. Захвана ужас голяма по градове и села. Ако замръкнеха хората, не знаеха ще ли да осъмнат. За русите се нищо не чуваше. Когато минаха Дунава, син ми Никола беше в Плевенските села, да събира вълна. Та грижи дали ще се завърне някога, като е пълно нататък с черкези и стават безброй убийства. След няколко дена дойде син ми. После няколко време дойдоха донски казаци в Сопот.

Тогава бе радост велика: то посрещане, венци, песни, дарове - кой какво имаше! Като се наобядваха, отидоха си. Тогава всички помислиха, че тая радост ще ни стане горчива, като казаха русите, че няма да дойдат, че не им било позволено.

Но аз забравих страховете на Тосун бея в Клисурското въстание! Колко пъти дохожда с войска от башибозуци и черкези, да сечат и изгорят Сопот. Па излязат по-първи сопотненци, колената му целуват и искат да прости Сопот. Не може се описа ужаса в този ден, когато избиха четирма въстаници в училището. Тогава побиха два байряка до мегданския кладенец. Всички чакахме скрити избухването на огън и сеч. После се много откупиха, кой 5000 гроша, кой 8 хиляди. Куртулиса се Сопот. То беше в 1876 лето...

А русите дойдоха на 1877 лето, тогава бе свършекът на Сопот, Карлово, Калофер и Стара Загора.

Сега вече настанаха нови страхотии, останахме съвсем без защита. Тогава турците се разяриха много и всеки ден се готвеха, че ще ни нападнат да ни заколят...Тогава дохожда един паша в Карлово, като излъгва капзамалите да му доведат всички първенци, да се срещне с тях и да ги попита какво желаят. И тъй като ги събрали 96 души, вързали ги на един синджир и ги изпратили в Пловдив. В пътя ги били и бяха измрели няколко души, а останалите ги закарали в Пловдив и ги затворили в една тъмница. След няколко време ги избесили. Тоз паша отиде в Пловдив, но аскерят му се върна и почнаха да колят цялата нощ - на 17-ти юли. Изклани карловци бяха 800 души. А от Сопот за Карлово беше непроходимо и не знаехме що става. Но през нощта даскал Партения можал да избяга през дувара, през къра, та си дойде в Сопот, у дядови си,Хаджи Бошнакови, като им извикал: "Бягайте, че сеч иде! Карлово изсякоха!"

...И тъй тръгнахме. Но пътят беше много мъчен, като се вървеше все из реката. Мъжът ми беше болен и не можеше да върви. Свекърва ми беше стара, 80 години, и тя едвам пъплеше. Имах дете 4-годишно, което го водехме за ръка по фустанче, и ази бях трудна, кой час да добивам.

Този път, 5 часа, който трябваше да се пътува от Бойкова нива до Леевица, ние го изпътувахме цял ден...Мъжът ми гледа дима на Сопот и ми говори: "Отидохме, веки запалиха Сопот." Ази го раздумвам: "Не грижи се! Само да се спаси животът ни, ние ще имаме подкрепа от Олтеница. Само да останем живи!" Още говорим за това, чу се вик несвесен и изгърмяха пушки срещу нази. Кога погледнахме насреща към юг, отгдето иде гърмежът, турци по ръкави бели припкат като вихър по зъберите и гърмят срещу нази....Ази тогава изплаках, като извиках името на мъжа си, и му казах: "Прощавай навеки!" Боже! Мъжът си оставям! Ази накъде отивам? Сопот гори, небето се черви навсякъде. Не се къса глава, бих я откъснаха като на лястовица...Които жени вървяха напред, ето че се връщат и викат: "Чуйте ли, жени, черкези идат!" Децата запищяха. Какво сега? Насядахме всички на пясъка, наведохме глави до колене и чакаме да ни колят.

Как нямаше някой фотограф да снемеше тая печална картина в онова пясъкливо и красиво място! Ето ги дойдоха, изправиха се срещу нас и гледат...Ех, оживяхме и този път. Те тръгнаха нагоре, а ние тръгнахме надолу. Там ни срещнаха трима турци караачовци. Един хвана мама, търти я на брега, тури й ножа на шията и дума: "Нерде Айвас, мари? Дай пари, че ще те заколя." Децата запищяха: "Олеле, заклаха баба." Борис вади жълтиците от джоба си и вика: "Мамо, ази ще дам парите, но агата да не коли баба." А другият държи мене за косата и вика: "Хъ, пара, комит дженабет! Дай пари, че ще те заколя." Ази им се моля: "Прости ни, аго, прости ни." И му целунах ръката кървава...

Прибрахме се във вторник. В сряда сутринта дойде на Кирка Петров слугата и ми каза, че видял всичките ми чеда избити. Те бяха син ми Никола, Михаил, зет миХаджи Никола, сватови, само Анка и Вълето - земени робини! Ази, както лежах, отскубнах си косата и казах: "Не може да бъдат Никола и Михаил заклани. Те изнесоха баща си и баба си на ръце. Знам, че има господ!"

[бел. - Действително това съобщение се оказва погрешно и всички без мъжа на Съба х. Николова поп Аврамова (по мъж Минчо Вазова), съсечен от башибозуци, се спасяват.]

[...] През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре позна, че желая да се науча да чета… Тогава бях на 14 години. Ази нямах наситка на прочитание. Ако плетях чорап – книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, що не си гледам работата, ами си губя времето: "Калугерка няма да бъдеш, а мирянка. Никоя не знае да чете, само Неделя Гулюва. По нея ли приличаш, та си грабнала тая книга. Взимай си чорапа!"

Празник дойде ли, като прегледам стаите да са чисти... облеча се, па седна в некоя по-скрита стая. Четях по цял ден. Прочетах Плутарх, Телемах, Робинсон /Робинсон идеше подлистник в некоя газета/, песнопойки и много други прочити… От после, като прочитах вестници, които приимаше големият ми брат, учах новини, та често празник идеха роднините ни подир обед да им почета нещо… или да им кажа новини." [...]

Съба Вазова, Спомени [1]

Когато внуците са запитали баба си Ана поп Аврамова (1800-1877) за нейния род, тя отговорила:

- То е много стара работа. Нашият род е от първите родове на Сопот. Моят баща Минчо поп Аврамов беше втори син на поп Аврам. Първият му син е Силвестрий, калугерът от манастиря. След баща ми се родили чичо ми Кольо, чичо Димо и леля Дона (тази, дето наредила на снаха си да остави детето си). Поп Аврам на стари години стана калугер на име Арсений. Заедно със сина си Силвестрий те построиха и направиха по-голям манастиря и турнаха висок каменен зид наоколо му. По-рано оградата беше жив плет. Три чешми направиха за сопотненци. Калугерите много са помагали на хората.

Баба Ана поп Аврамова /1800-1877/ заговаряла и за още по-раншни времена:

- Моят прадядо, бащата на поп Аврам, се казвал поп Иван. Той и брат му даскал Аврам са се преселили тука от ловчанските села Сопот и Калейца. Даскал Аврам бил богат човек. Когато потурчвали селата, той избягал надолу през балкана заедно с домочадието и стоката си. Същото направил и брат му поп Иван. Двете им сестри се преселили заедно с тях. Направили си къщи. [...]

Даскал Аврам бил не само богат, но и много учен. Той знаел повече от калугерите. Написал Евангелието със златни букви и го подарил на един манастир в Русия. Рисувал икони. Нашата божа майка е изписана от него. Ето от какъв род съм излязла аз: даскали, попове, калугери.

Като я запитали какво родство е имало между баща им Минчо Вазов /1825-1877/ и майка им Съба х. Николова - по мъж Вазова /1834-1912/, та не им давали да се оженят, баба Ана /1800-1877/ обяснила:

- Моят баща Минчо и прадядото на майка ви са братя. От Минчо излизам аз, а от мен вашия баща. От Кольо пък излиза синът му, поп Аврам втори (кръстен Аврам на дядо си). Той пък имаше син х. Никола, който е баща на вашата майка. Така че Минчо и Кольо са братя, аз и поп Аврам втори сме първи братовчеди, баща ви и х. Никола са втори братовчеди. Ако сина ми бе взел друга жена, то техните деца щяха да бъдат със Съба трети братовчеди. Ето защо светите старци и чорбаджиите не позволяваха женитбата, но всички пречки се преминаха, защото вашите родители много се обичаха.

поп Иван . . . . . . . . . . . . . . . . . (братя) . . . . . . . . . . . . . . . . даскал Аврам

поп Аврам първи (баща) (неизвестен)

Минчо . . . . . (братя) . . . . . . . . . . . . . . .Кольо Кольо Загорецът

Ана . . . . . . . (първи братовчеди) . . . поп Аврам втори хаджи Аврам

Минчо . . . . (втори братовчеди) . . . . . . хаджи Никола Никола Аврамов

Съба х. Николова - Вазова


СЪБА ВАЗОВА РАЗКАЗВА ЗА БАЩИНИЯ СИ РОД

Друг път децата запитали майка си Съба какво знае за поп Аврам втори, нейния дядо. Тя им казала, че Сопот не помни по учен и по-добродетелен поп от него. Името му щяло да се споменава дълго след смъртта му. Той издействувал да се разреши да клепе клепалото за „втора черква” (дотогава турците не давали това). Погрижил се да направят в града плочници пред къщите, да не се калят минувачите. Много деятелен и родолюбив.

- А синът на поп Аврам втори, дядо ви хаджи Никола се помина през 1860 лято. Беше грамаден човек – едър и пълен. Като параснаха братята ми, той остави тук големият ми брат Минчо да търгува и му праща стоки в Бурлат, Бъзеу и други градове в Молдовата, а вуйчо ви Георги х. Николов (1832-1898) взема със себе си там да му помага. Вуйчо ви остана след смъртта му на неговата работа. На вуйчо ми Георги дължа, загдето ме научи да чета и пиша. Когато убиха големият ми брат Минчо, молихме Георги да дойде да го замести, но той отказа: „България е хубава майка, но без мляко” – бяха неговите думи. Баба ви Въла (майка на Съба Вазова) почти винаги е била без мъжа си. Дядо ви много рядко си идваше в Сопот. Колко плач изплака за обичния си син! Брат ми Минчо беше голям красавец. Убиха го разбойници-павликени от Селджуково. [...]

Ние бяхме осем деца на нашите родители, а колко сме останали? Само трима: вуйчо ви Георги, аз и вуйчо ви Иван х. Николов (1839-1879). Вуйчо ви Минчо беше на 25 години, като го убиха. Арсений умря на 28 годишна възраст, Михаил се помина на 6 годинки. Пенка умря 20-годишна – измъчи я мъж пияница. Анка беше само тригодишна, като почина.

[1] Според спомените на Съба Вазова, в края на 40-те години на миналия век единствената грамотна жена в Сопот била Неделя Петкова. Вазовата баба коряла дъщеря си, майката на народния поет, за нейната любов към книгата с думите: „Калугерка няма да бъдеш, а мирянка. Никой не знае [да чете], само Неделя Гульова [Петкова]. По нея ли ти подража, та си грабнала такава книга...” Ив. Д. Шишманов, Спомени на Вазовата майка. — В: Иван Вазов. Живот и творчество. За седемдесетгодишнината от рождението. С., 1921, с. 33.

5 април 2015 г.

Богдан Хмелницки.


Разбира се той е посочван като първия украински "вожд", но всъщност е казашки хетман на запорожките казаци, произхожда от рутенско семейство. Учи в йезуитско училище в Лвов, след което се впуска в политиката и военното дело. През 20-те години на 17 век се сражава с чигиринските и донските казаци срещу турците и татарите от Османската империя и Кримското ханство. През 1632 г. и 1637 г. участва в казашките бунтове срещу полската власт. През 1645 г. е поканен от кардинал Джулио Мазарини заедно с два полка казаци да помогне на Франция във войната с Испания. Благодарение на уменията му Дюнкерк пада само за два дни.

През 1648 г. Хмелницки повежда въстание срещу полската власт в казашките земи. Той мобилизира масите с аргумента, че пет века православните рутени, към които принадлежи, са потискани от поляците католици. Казаците провеждат серия военни кампании, които постепенно освобождават голяма част земите на Запорожката Сеч от полска зависимост, но пък я поставят под руска. Земите на Запорожката Сеч са присединени към Руското царство през XVII век по силата на решението на Переславската рада под председателството на Богдан Хмелницки, название на областта е променено на Малоруско генерал-губернаторство, от XVIII век до началото на ХХ век.

Богдан Хмелницки е казашки хетман, но не е татарин. Мнозинството от татарите в Европейска Русия са наследници на населението на Златната орда, най-западната част на монголската империя. То се състои предимно от кипчакските племена, живели там до монголските нашествия, както и (в много по-малка част) от монголските завоеватели и други народи от рода на потомци на прабългарите, славяни и т.н. Голяма част от Казанските татари са наследници и на домонголското население на този район — волжки българи, според булгаристите. Официалната позиция на републиката, обаче, както и на някои партии като „Ватан“ е, че днешните татари са със сложен етногенез, в който освен прабългарите има голямо участие най-вече на кумани, както и монголи, и др. народи.

Нарочно споменах казаците и татарите, защото има много спекулации за прохода на казаците и татарите и видите ли дори и русите (варягите) и монголците, и татарите, и казаците, и куманите, и българите, и маджарите, и поляците, и латвийците, и австрийците, и немците са полу-украинци. До 19 век трудно можем да говорим за украински народност или етнос, защото племената и народите заемащи територията на днешна Украйна - не са имали политическа, военна, културна и донякъде и религиозна независимост до 20 век.





Кратка история на украйнските земи.



През 3 век на територията на Украйна се заселват готите, свързвани с черняховската култура. В края на 4 век и областта на днешна Украйна е подчинена е подчинени от хуните. След техния разгром в средата на 5 век остготите се преселват в Панония и мястото им в степните райони е заето от прабългарите. В същото време от северозапад започват да се разселват славянски племена. Днес е спорно кои племена са преобладавали и кои са били автохтонни- - славяни, (пра)българи, хуни, траки, печенеги, зависи от гледната точка и поддържаната хипотеза. Кои племена остават като преобладаващо население до идването на основноположници на първите държавни държавни обединения.

В периода 6-8 век в областта се заселват и куманите, а по късно и хазарите, които изтласкват (пра)българите на Север (Волжка България) и на Юг (Средновековна България). Областта на Киев са били подчинени и са плащали данък на Хазарския Хаганат до идването на печенегите (около 889 г.), които завоюват Северното Черноморие.

През 9 век Киев е завладян от варягите (скандинавци, наричани още руси) Асколд и Дир, изместени малко по-късно от регента на Новгород - Олег. Киев е уравняван от варягите, заобиколени от земите на местното население <остатъци от хазарския хаганат, хуни, (пра)българи, траки, печенеги и славяни> и се превръща в център на държавата Киевска Рус (Киев на варягите).


През периода 9-11 век Киевска Рус е държавата с най-голяма територия в Европа. Тази нова империя в Европа е общата прародина на днешна Украйна, Русия и Беларус. На запад тя е наричана Рутения, име, което се запазва по-късно за западните области на страната. Името Русия не съществува като наименование на държава или княжество, а “руси” са наричани скандинавските князе-завоеватели. Киевска Рус разширява своите владения на североизток, в области, които са населени с фино-угри, които стават ядрото на бъдеща Русия.


Възхода на Киевска Рус води до унищожаването на Хазарския Хагант. През 965 г. киевският-варяжки княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Експанзията на Хорезъм, киевския-варяжки княз Владимир I (980-1015) и узите нанасят последен удар на Хаганата. Ашкенази е името, което носят евреите-хазари които се разселват из Европа след разпада на Хазарския хаганат, а 10 век често е наричан ашкеназки в Европа.

Въпреки успешното управление на Владимир, конфликтите между отделните князе на Киевска Рус довеждат до упадък в началото на 12 век. Киев е опустошен (1169г.) от Андрей Боголюбски и столицата на великите князе е преместена във Владимир, на североизток. Киев е завладян от князете на Галич и Волиния, това е първото сериозно разделение на Киевска Рус, което предвещава разнопосочното развитие на Югозапада (днешна Украйна) и Севреоизтока (днешна Русия). 

През 1240 Киев е завладян от Монголите, което слага края на политическа независимост на княжествата Галич и Волиния, местното население не е наричано украинци, този термин още не е съществувал, през средновековието никъде не се споменава за "Украйна". През 13 век главен град на княжеството става Лвов, а князете стават васали на Монголската империя. Тежките васални условия предизвикат значителна емиграция в посока североизточните горски области, както и на запад към Полша и Унгария. Тази миграция определя до голяма степен бъдещото културно и етническо развитие на населението на бившата велика империя - Киевска Рус.

През 18 век вече се наблюдават разлики в развитието на отделните области - за разлика от проспериращия североизток, югозападните райони трайно губят своята независимост. Нека да проследим кой владее териториите на днешна Украйна.

През 14 век югозападните земи - Рутения, Волиния и Галиция преминават под управлението Полша и Литва, които водят продължителни войни срещу монголите и успяват да развират своите територии на изток. Карпатска Рутения влиза в границите на Унгария. Волиния и северните области, включително Киев, са включени в Литва, като великите князе на Литва започват да се наричат владетели на Рус. Полша завладява Галиция.

През 15 в. днешните украински земи влизат в територията на Жечпосполита (Полско-литовския съюз — лична уния между Полша и Литва, съществувала от 1386 г.). След Люблинската уния от 1569 бившата Киевса Рус става част от Короната на Полското кралство. Местната аристокрация се полонизира, много местни селяни, мигрират към южните степни области, за да не попаднат под полско-литовкса крепостна зависимост и се вливат в състава на казаците.

Казаците играят съществена роля в украинската и руската история. Първоначално името казаци се използва за полу-независими монголски групи, населяващи днешна Южна Украйна в началото на 15 век заемат териториите северно от Черно и Каспийско море, включително Кубан. През 16 век казаците и присъединените към тях славяни се консолидират около няколко центъра - Дон, Гребен, Яик, Волга, Днепър и Запорожие, които се превръщат във фактически независими военизирани държави, които никога не са самоопределяли като украинци.

Кралете на Жечпосполита полагат усилия да привлекат казаците на своя страна, но напрежението между казаци и поляци нараства през първата половина на 17 век, когато на казаците е отказано да получат статута на шляхтата, като в същото време се правят опити те да бъдат закрепостявани. Това довежда до голямото въстание на Богдан Хмелницки и казаците се сближат с Москва, това довежда до подписване на полско-руския Андрусовски договор от 1667, съгласно който територията на днешна Украйна е разделена между двете страни. Това е породеното разделение на наследниците на Киевска Рус, наследници които никои не нарича "украинци".  



Казаците за известно време запазват и полунезависима република в Запорожието, както и колония на руската граница. Поставени под московска протекция, казаците постепенно губят свободите си и в края на 18 век казашките държави са присъединени към територията на Руската империя.

През следващите десетилетия украинската автономия в управляваните от Русия области напълно изчезва. След трите Подялби на Полша в края на 18 век Галиция е присъединена към Австрийската империя, а останалата част от днешните украйнски земни - към Русия. В хода на Руско-турските войни Русия завладява и южните части на днешна Украйна.






В районите под австрийско управление администрацията оказва натиск срещу идентификацията на местните жители с Русия. Драстичен пример е концентрационният лагер в Талерхоф близо до Грац, където загиват няколко хиляди души. През 19 век украинската интелигенция, вдъхновена от националистическите движения в Европа, подтикната от австрийската пропаганда, прави опити да възроди старите спомена за Киевска Рус и създава теорията за съществуване на украинска средновековна нация. Руското правителство се отнася отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. Киевска Рус е прародина на три днешни държави - Украйна, Русия и Беларус, но не и според украинските националисти, което е разбираемо за нашия регион. 




След като Първата световна война и Руската революция от 1917 разтърсват Австрия и Русия, украинците се оказват между двете разпадащи се империи. През 1917 и 1918 възникват няколко отделни украински държави - Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република, Украинска съветска република.

След Полско-украинската война с подписване на Рижкия договор от март 1921 към Полша се включват западните части на Украйна, а основната част е присъединена към Съветския съюз. През новата история на Европа, украинските територии са свободни - цели 4 години, през периода 1917-1921, но не са единни.


Интересен е факта, че по време на Втората Световна война, когато силите на Оста навлизат в Съветския съюз през лятото на 1941, много украинци, особено в западните области, които са под съветска власт само от две години, посрещат германците като освободители, като някои се надяват да бъде създадена автономна украинска държава. Политиката на германците първоначално дава известни надежди за това. Те дават мъгляви обещания за създаване на суверенна Велика Украйна, опитвайки се да се възползват от антисъветските, анти-полските и анти-еврейските настроения в някои среди, тези идеи се възраждат след разпада на Съветския съюз.




На 24 август 1991, в хода на разпадането на Съветския съюз, Украйна обявява своята независимост. На 1 декември 1991 референдум утвърждава с голямо мнозинство независимостта на страната. Съветският съюз официално спира да съществува на 25 декември 1991 и суверенитетът на Украйна е признат от международната общност.


Днешна Украйна и Русия имат общ прародител - Киевска Рус, но Московското княжество, което при Петър Велики приема името Руска империя (1721) се развива и превръща в империя, която днес е най-голямата държава в света. За съжаление Киевското княжество няма съдбата на днешна Русия и остава подчинена на други държави в региона, в по-голямата част от своето съществуване, населението на Украйна и Русия се различават културно и етнически, въпреки своя общ произход. Важно е да се отбележи, че Крим никога не е бил част от територията на независима Украйна с изключение на периода 1991 - 2014, през който Крим е била област с широка автономия.

-
-


утон за социални мрежи

8 март 2015 г.

Александър II ли е българския освободител?






В нашата изкривена реалност, ако слушате медиите и разчитате, че децата ни ще научат историята само от манипулираните учебници - много се лъжете. Всяка държава предлага своя верския на историята и на Руско - турската война 1877- 1878 г., но истината е само една и тя е по-силна от всички истории. След 1989г. най-върлите комунисти станаха атлантици. Историята ни бе променена за пореден път, руснаците вече са врагове на България, а Русия не е освободителка, а поробителка, което не комуникира с истината.


Аз, на всеки 3 март отдавам почит не на СССР, не на политическото ръководство на днешна Русия, а на петте дядовци на дъщеря ми, руснаци, чиито кости лежат на Шипка. Техните костите нямаше да са там ако Александър II не беше обявил война за освобождаване на християните. Войната не е обявена от Вашко, Полша, Украйна, Финландия, Австро-Унгария, Френската империя, Британската империя или друга малка или голяма държава, а от руския император Александър II, който свиква под знамената си руските многонационални полкове.

Да в руската армия е имало много и различни националности, но почит отдаваме на Русия, Александър II, православието (което е във война с исляма - нещо което днес ни се струва абсурдно, но през 19 век е много важно), на руските войници (без значение от тяхната национална принадлежност) и на българските опълченци (ядрото на които е съставено от бесарабски българи).

Всяка година около 3 март се появяват антибългари, които разпросаняват доста измислици, глупости и фалшификации, свързани с ролята на Русия и опити за всяческо омаловажаване на руските заслуги за Освобождението на България от Османско ИГО, като например внушението, че ние сме били… платили със злато за войната или дори, че не е имало ИГО и българите са живеели добре като рая̀ (رعايا). Защото е политическо некоректното да се разпространяват "неудобни" факти - за да не насаждаме омраза. По добре да не се споменава, че османците са имали право да изнасилват, убиват и отвличат рая̀ - безнаказано, а насилствените помохамеданчвания са плод на развинтена фантазия - въобще не е имало ислямизация в българските земи, сякаш османците са ни превзели през 19 в., а какво става преди това не е политическо коректно.

Пропускаме, че няма нищо без пари, друг е въпроса, че според истинските тролове в България сме платили тонове злато за свободата си, тонове злато, които не сме имали, но сме ги платили - магически. Това просто не е вярно - да дължали сме тези тонове злато, но не сме ги платили. Та накрая са опростени, което само показва, че троловете се хранят от чуждите НПО-та и разчитат на нашето невежество, слабо образование и масово насажданата крайна русофобия.

Нека всички добре помнят, че в навечерието на Руско-турската война нито една държава в света не искала да има голяма славянска държава на Балканите, с изключение на Руската империя. Това е така, защото в този кратък период от време, ние имаме общи интереси с Русия - те искат влияние на Бълканите и проливите, а ние възстановяване на българаската държава в границите на Екзархията. Тези руски желания не са от любов и братство към българите, това са имперските амбиции на Александър II, но моля Ви нека правим разлика между блоярите в Кремъл и руснаците, които следват заповеди и вярват, че идват да помогнат на един поробен народ. И последно, нека да не забравяме секретните договори от 1876 г. и 1877 г. – Райхщадското споразумение и Будапещенската конвенция, станали основа на Берлинския договор, те са подписани са по инициатива на Англия, Франция и Австро-Унгария, а не на Русия!

Отговора е: Александър II е преследвал своите имперски интереси, а истинските освободители са българските опълченци (много от които бесарабски българи) и войниците на императора (те не са били само руснаци)! Американски, немски, австрийски и английски кости на Шипка няма!

Както в състава на руската армия има българско опълчение, така и в турската има хиляди западноевропейски доброволци и наемници. Но западноевропейците далеч не са само редови войници. Главнокомандващият на цялата турска армия Мехмед Али паша всъщност е германец и се казва Карл Дитрих. Вейсел паша, който командва турската армия в битката при Шипка-Шейново, всъщност е австриец, като името му е фон Вексел. Армията на Сюлейман паша, която извършва кланетата в Стара Загора, е превозена с английски кораби от Албания в Тракия. Самата английска флота впоследствие влиза в пристанището на Цариград, за да предотврати падането на турската столица в руски ръце в края на войната. След сключването на Санстефанския мирен договор в Родопите започва мюсюлмански метеж и нови кланета срещу българите, пряко организирани от Хидает паша, който всъщност е англичанина Станислас Сенклер, наемниците са хилияди, те са професионални войници и инструктори, въоръженито също е западноевропейско.




НЕ всички разбират, защо Александър II отстъпва български територии на нашите съседи и се съгласява България да бъде разделена. Предлагам всички "експерти" да се запознаят с Кримската война (1853-1856), която е най-кръвопролитният конфликт на 19 век, преди да коментират Руско-турската освободителна война (1877-1878). Тази война е предшественик на нашата освободителна война, в нея Русия воюва не само срещу Османската империя, но и срещу Британската империя, Сардинското кралство и Втората френска империя.

Така западните сили се съюзяват с османлиите срещу православието и побеждават Николай I, който не доживява края на войната. Александър II, не може да рискува да повтори съдбата на баща си, затова сключва предварителни тайни договори преди обявяването на война на Османската империя. Т.е. Александър II e принуден от Австро-Унгария, Франция и най-вече Британската империя да отсъпи и да предаде и българските интереси. Ако Александър II не беше направил тези политически совалки, за които сега е обвиняван, че е предал българските интереси, днес щяхме да сме част от Турция, каквато е била волята на британци, французи и австрийци.

Великите сили дават на мандат на Русия за война с Османската империя, само след като Александър II съгалсява с техните условия - същите условия, за които ние обвиняваме Русия, но релано наложени от Великобиритания, Франция и Австро-Унгария. Райхщадското споразумение, Будапещенската конвенция и Лондонско споразумение, станали основа на Берлинския договор, те са подписани са по инициатива на Англия, Франция и Австро-Унгария, а не на Русия!

Поводите за провеждането на Цариградската конференция са въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г., Априлското въстание в България, както и последвалата война между Сърбия и Черна гора, от една страна и Османската империя, от друга. Подготовката на Русия за война кара британския премиер лорд Дизраели да се съгласи със свикването на посланическа конференция в османската столица. В окончателния план на конференцията се налага британското предложение България да се раздели вертикално на две автономни области – Източна, с център Търново, и Западна – с център София. На заседанието на 8 януари 1877 г. маркиз Солсбъри заявява, че „в границите на тези две провинции, образуващи България, не влизат районите, в които не преобладава българско население, нито районите, които не са били изложени на лошата администрация, която даде възможност да се извършат зверствата от миналото лято.“

Така българските области са отдръпнати от Егейско море и извън тях остават Воденско, Кукушко и Дойранско, Западна Тракия, по-голямата част от Източна Тракия и по-голямата част от Родопите, по изричното настояване на британските представители Солсбъри и Елиът.

Какви всъщност условия поставят европейските сили на Русия, за да се съгасят с освобождаването на българите:

- Англия отхвърля деленето на България по меридиана, като Русия няма да настоява на промяна.

- На юг България ще бъде разграничена така, че да няма излаз на Егейско море.

- Западните граници на България ще бъдат коригирани, така че да не включват в себе си небългарско население, примерно на изток от линията Нови-Пазар и Курча Балкан (т.е. приблизително към Серес).

- България ще бъде разделена на две провинции – едната от тях, на север от Балкана, ще получи автономия под княжеско правителство, а другата – на юг от Балкана, ще получи широка административна автономия с губернатор-християнин, назначаван в съгласие с Европа.

- Руският император отдава особено значение в Южна България да няма турска армия. Лорд Солсбъри е съгласен, при условие, че руският император няма да възразява, ако турските войски имат право да влизат в южната провинция, за да се възпротивят на въстание или нахлуване от друга страна.

- Британското правителство иска и Русия се съгласява висшите постове в милицията в Южна България да бъдат назначавани от Високата порта в съгласие с Европа.

- Участието на Европа в административното устройство на двете български провинции.

- Останалите точки на Лондонското споразумениеса свързани с уреждането на въпроси около Гърция, Армения и Бесарабия, както и с достъп до проливите, Дунав и др.

Райхщадското споразумение е между Русия и Австро-Унгария, част от условие за започването на Руско-турската война (1877-1878). Съгласно текста на това споразумение Австро-Унгария и Русия се съгласяват, че „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Отоманската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“. Русия да получи правото да си върне Бесарабия, отстъпена на Молдовското княжество през 1856 г. В случай на „пълен разгром на Турция в Европа“ текстът предвижда възможност България и Румелия да образуват независими княжества. „Австрия ще има право да анексира турската част от Хърватия, както и някои погранични райони на Босна“. Щеше да е чудо или да има нова война ако не беше подписан Берлинския договор в този - неблагоприятен вариянт за България.

Все пак Руско-турската война (1877-1878) довеждат до създаването на свободна България! Не го забравайте и не забравайте, че ДВА века Великте европейски сили полагат всички усилия за да запазят Османската империя на Балканите, което удължава нашето ИГО с 200 години.

Сега е модерно да сме толерантни към всички резняци, либерали, джендари-мендари, роми и бежанци, симити - евреи и араби, но да мразим Русия и всичко руско, насажда се омраза срещу Православието, като нещо лошо и тоталитарно и всичко това, защото имаме НОВИ ГОСПОДАРИ и не е добре излизаме - непокорни роби.

утон за социални мрежи

21 януари 2015 г.

Демографската реформа е важна, но не и за политиците.



Деца раждат деца, защото си затваряме очите за закона?

По празниците дружно нацията ахна, че първите бебета, родени през новата 2015 г., били на непълнолетни ромски майки - едната на 14, другата на 16 години. И разбира се, побърза дружно да обвини тяхната култура и среда за това. Само че за да се стигне дотук - деца да раждат деца - системно са били нарушавани български закони и никой не си е мръднал пръста, за да гарантира прилагането им.

За да може едно момиче на 14 години да роди бебе, някой трябва преди това да му го е направил, и то когато е било още на 13 години. А това означава, че някой е престъпил чл. 151 на Наказателния кодекс. Според тази разпоредба извършител на полов акт с лице, ненавършило 14-годишна възраст, се наказва със затвор от 2 до 6 години. И то ако е станало доброволно, твърди законът, а не в условия на принуда, когато наказанията са още по-тежки.
Нарушен е и чл. 53 на конституцията, според който образованието е задължително до 16-годишна възраст. И за изпълнението на тази задължителност отговаря министерството на образованието чрез регионалните си инспекторати (според Закона за закрила на детето).
Но никой по веригата не е направил никакво усилие, за да се спазят конституцията и Наказателният кодекс. Съвсем естествено е при това положение една 14-годишна ромска непълнолетна девойка да се окаже с бебе вместо на училище.

Циганския проблем е ОГРОМНО предизвикателство пред България. Всички политици си затварят очите, защото за тях това са лесни гласове, но това е БОМБА СЪС ЗАКЪСНИТЕЛ.

Решението е просто, нарича се Демографска реформа. Може да се гласува от обикновено НС. Реформата я знаят всички политици, но никой не иска да я приложи, защото не му изнася. Трябва цялата финансова тежест по подпомагането на децата да се насочим само и единствено към 2-рото дете. Проблема е, че българите масово отказваме да имаме 2-ро дете, защото "не можем да си го позволим", а циганите искат на 20 години да имат поне 3 три защото искат да взимат повече детски, социални и всякакви други помощи - без да ги е грижа, че "произвеждат" още безработни, за които ние плащаме всичко и ще плащаме всичко в бъдеще.

Ако няма пари за 3-то и следващи деца - циганите няма да ги правят. Парите които трябва да се спрат от циганските социални - трябва да се насочат към 2-рото дете до завършването на образованието му. От раждането до завършване на образованието то - 2-рото дете трябва да е подсигурено от държавата. Това включва държавни пари за следните неща:

1. Избор на екип за раждане.
2. По-големи детски надбавки, ако ходи в градина/училище/университет.
3. Осигурена Детска градина + чужд език и спорт.
4. Безплатни учебници през цялото следване и учене.
5. Безплатни общежития и купони за храна.
6. Безплатни карти за транспорт.
7. Безплатни уроци през училищното образование по един чужд език.
8. Подсигурени стажове през следването в университета.
9. Мотивиращи стипендии за успех през средното и висшето образование.

 Цялата държавна помощ трябва да се дава на децата докато учат - спрат ли да учат - парите спират. Който иска 3-то и 4-дете трябва да може да си го позволи. Това трябва да важи за всички български граждани - българи, цигани, евреи, арменци, турци и т.н. да няма дискриминация. Така всички ще са мотивирани да имат 2-ро дете, което да учи, да има добри оценки и да "произведе" не много на брой - БЕЗРАБОТНИ, а образовани хора, които са конкурентно способни на пазара на труда.

Когато икономиката тръгне - тази мярка може да се разшири и за 3-то и 4-то дете, но днес държавата не може да си позволи повече. Алтернативата е Цигания.

Съгласен, че част от циганите ще продължат да се плодят, но ще има пари само за 2-рото дете и то при положение, че учи. Не съм съгласен, че държавните дотации към 2-рото дете (само в случвай, че учи) не са сериозен стимул за родителите да имат 2-ро дете. Убеден съм, че много повече българи, които сега са едно дете ще се съгласят на 2-ро, защото за 2-рото дете всички разходи ще са покрити от държавните дотации. Не на последно място - тук не става въпрос за само за детските добавки, а за реформа, който да отглежда всички 2-ри български деца, които искат да учат и да дава повече на тези които показват по-високи успех, чрез стимули като стипендии и награди.

Ако се запазят сегашните демографски тенденции, през 2030 г. по прогнозни данни на Eurostat 30% от младежите под 18 години ще са от ромски произход. Затова не просто трябва да се говори за проблемите на ромите, а да се крещи. Това вече не са проблеми на една малцинствена група, а проблеми на цялата държава.

Една 12-15 годишна ромка, която вместо да учи, рожда първото дете на 12-16 години и автоматично си осигурява детски помощи и социални надбавки.

НАКРАЯ СЕ ОКАЗВА, ЧЕ НЕРАБОТЕЩАТА РОМКА, ПОЛУЧАВА 3 (ТРИ) ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ РАБОТЕЩАТА българска жена за МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА!!!

Населението на България е намаляло с над 48 418 души за една година. Това стана ясно от представените от Националния статистически институт (НСИ) демографски данни за страната за 2015. Към 31 декември 2015 в България е имало 7 150 784 човека, съобщи Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ, цитирана от БНР.

Друг основен характеризиращ фактор на българското население според Костова е, че то продължава да застарява. Делът на хората над 65 години се увеличава, а населението в трудоспособна възраст намалява до 60,8%.

Средната възраст на българското население през 2015 е 43,3 години. За сравнение през 2001 тя е била 40,4 години, а през 2005 – 41,2 години.

Данните на националната статистика показват още, че смъртността у нас е най-висока в ЕС.

Положителен фактор в демографската статистика е намаляващата детска смъртност, но за сметка на това все повече жени раждат първото си дете на възраст над 40 години.

При миграционните процеси: най-много българи са заминали за Германия, Великобритания и Испания, а най-много чужденци у нас са дошли от Турция, Сирия и Русия, като са предимно във възрастовата група 20-39 години.

Преди години случаят със социалния работник от Пловдив Ангелина Петрова скандализира обществото, защото тя беше уволнена, тъй като е спряла помощите на десетки семейства, смятайки, че не заслужават да получават помощи. Стигна се до там, че циганите, на които бяха спрени помощите, й посегнаха - тя бе скубана и влачена в пловдивската циганска махала "Столипиново".

"Ромите са абсолютно наясно с правата и законите и са обучени по какъв начин да източват държавата", заяви в сутрешния блок на Нова телевизия Ангелина Петрова.

"Ако никой не отиде на място и провери какво е декларирано по молбите им за помощи, може да се раздават просто ей така едни пари. Малко социални работници го правят, защото се страхуват да влизат по домовете. Отидох в една къща, в която има телевизор за 2000 лева, луксозно обзаведена, на два етажа. Видно беше, че хората живеят добре. В друга пък имаха магазин, а хората обясняваха, че не е техен", обясни Петрова.

Според нея има пропуски и неправилно функционираща система, тези пропуски НЕ СА СЛУЧАЙНИ, няма политик, нито политическа партия, дори и журналист, който да сме да каже нещо повече.

Всичко започва и свършва с Демографска реформа и Изборни правила, във всяка една страната, не трябва откриваме топлата вода.

Запомнете едно: една територия най-сполучливо се превзема не с войни, а с население. 

Скоро няма да има България, а Чалгария!



утон за социални мрежи