Търсене в този блог

10 април 2017 г.

Американските централи в България



Споразумението за закупуване на електроенергия от 13 юни 2001 г. между „Националната електрическа компания” ЕАД – България, и „Консолидейтид Континентъл Комърс Лимитед”, представлявани съответно от Данаил Тафров и Ричард Мардън, изобилства от неблагоприятни и противоречиви обстоятелства, засягащи интересите на българската страна.

Още от самото начало на този документ е видно, че фирмата „Консолидейтид Континентъл Комърс Лимитед” – Ирландия, е спечелила международен търг за експлоатация и модернизация на съответните мощности на ТЕЦ „Марица“, но впоследствие, с договор за цесия, е прехвърлила всичките си права и задължения по договора на частно дружество с ограничена отговорност със сходно име, разположено в офшорната зона на остров Мавриций. Тоест офшорни компании прибират стотици милиони от българските ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3.

Интересен факт е, че Тафров, като представител на НЕК ЕАД, дава съгласието си за това прехвърляне и подписва Меморандум за разбирателство за осъществяване на сделката. В това споразумение има текст, съгласно който при либерализация на пазара на електроенергия в България 40% от вътрешното търсене на електроенергия в MWh ще бъде доставяно на база сключени двустранни договори. За всеки случай е определен и резерв за капиталовите разходи в размер на 70 милиона евро.

Скандалното е, че в договора има текст, определящ като дискриминационен акт от страна на българските власти намаляване на печалбите на фирмата, ако България я принуди да понесе допълнителни разходи.

Учудване, граничещо с гняв, предизвиква и определената лихва върху собствения капитал в размер на 17,5% годишно, с ежегодно капитализиране, която е необяснимо висока и противоречи на международната практика.

В договора прецизно се описват всички събития, които ще се считат за неизпълнение на договорните отношения от страна на купувача на електроенергия (НЕК), както и съответните санкции и обезщетения. Прави впечатление, че при принудителен престой по вина на купувача той е длъжен да заплати енергията в съответствие с т. 2 на Анекс А.

И което е най-възмутително, НЕК се задължава да не прекратява договора предсрочно, да не извършва каквито и да е изменения в него и да не спира упражняването на договорните взаимоотношения.

НЕК също се задължава да изплаща на експлоатиращата фирма разходите за пускове на реакторите, както следва:

При пуск от студено състояние – 31 500 лв. плюс цената на пусковата електроенергия.

При пуск от топло състояние – 15 500 лв. плюс цената на пусковата електроенергия.

При пуск от горещо състояние – 8500 лв. плюс цената на пусковата електроенергия.

Като цяло споразумението е неизгодно за българската страна и защитава само интересите на „Консолидейтид Континентъл Комърс Лимитед” – остров Мавриций.

Въпросът е един: Защо нито едно българско правителство досега не се осмели нито да съди американската фирма, нито да се позове на подкрепата на Европейската комисия (ЕК) и обяви договора за неправомерна държавна помощ?
Отговорът е много прост, но в същото време крайно унизителен за българския народ – нашите управници не смеят да потърсят правата си, ако това ще е за сметка на американските интереси. Истината е една и е време да се произнесе на глас – управлява ни не избрано от народа правителство, а колониална администрация, готова на всяко предателство на националните интереси, ако то ще й осигури нови и нови мандати за управлението на колонията „България“.

На 10 юни 2016 г. депутатите от временната анкетна комисия към Народното събрание, натоварена да анализира състоянието на енергетиката у нас, заявиха категорично, че договорите с т.нар. американски централи в Маришкия басейн – „AES Гълъбово Марица Изток 1” и „Контур Глобал Марица Изток 3”, „представляват държавна помощ в разрез с европейските правила“.

В България не е известно, че в последните дни на 2016 г. делегация на българското правителство се среща в Брюксел с представители на двете американски компании – собственици на ТЕЦ 1 ТЕЦ 3. Срещата е била под егидата на Европейската комисия, която преди година устно е обявила (УСТНО) договора на Иван Костов с двете щатски компании за „неправомерна държавна помощ”.
Тъй като в договора за присъединяване на България към ЕС липсват изключения за отпускане на държавна помощ за сектора, тези договори трябва да бъдат разгледани като неправомерна държавна помощ и да се предприемат съответните действия за предоговаряне на договора, но официално писмено становище от ЕК липсва.

Става ясно, че в ЕК има силно американско лоби, което, разчитайки на бездействието на българското правителство, смята с режисирана мудност и процедурни хватки да спечели още 8 години и срокът на договора да изтече, без ЕК да се е произнесла с писмено становище за неправомерна държавна помощ.

На всички ни е ясно, че през 90-те г. геополитически цяла Източна Европа беше изоставена от руското постсъветско присъствие и беше предоставена на победителя в Студената война – САЩ. Политическа власт в България не потърси пътя на мечтаната самостоятелност, а възприе слугинската позиция, с която да угоди на САЩ така като беше угаждано на СССР, не избра пътя на тънко балансиране между слабите места на големите играчи, продаде се - цялата политическа класа от 1990 до 1917, без изключения.

Българските политици смениха господарите си, но останаха българите роби, да не политически, а икономически роби. Днес политиците слугуват на други сили и в замяна получават - власт, подкрепа, фондове и легитимация.

Костов и Кобургота не са престъпници, а демократи, приятели на САЩ и ЕС.

ГРОБ в ЕС не е мафиотска структура, а дясната българска партия, членка на ЕНП.

Лесно е да погледнем при кого еврофондовете се изливат в България, докато западните плутокрации си затварят очите за това - кой усвоява тези пари и как се харчат. Ако еврофондовете се храчеха по предназначение, ако имаше равнопоставен достъп (без рушвети) до европейските пари, то сега стандарта на живот щеше да много по-висок. Не се случва, защото политиците (с благословията на ЕС) прибират сериозен процент от евро парите.

ЗАЩО няма писмено становище за неправомерна държавна помощ на ЕК за ТЕЦ 1 и ТЕЦ 3.

ЗАЩО мислите, че западните служби не знаят колко честни са Костов, Кобурчо, Станишко и Боко, но все така си ги подкрепят, зависи дали са от тяхното евро-политическо семейство или не. А българите - кучета ги яли...

Май вече отговорих на тези въпроси, не КОЙ, а ЗАЩО!


утон за социални мрежи

9 април 2017 г.

Защо ислямският тероризъм е непобедим?

Ислямския тероризъм не е създаден от лидери или държави, той е динамичен и неуловим, защото е подчинен на идеология. Колко от вас знаят каква е идеологията на ислямския тероризъм?

Е, ще помогна, терористите (от мюсюлмански братя, Ал-кайда, Боко Харам, Ал-Шабаб, Ал-Шариа, ИДИЛ и техните поддръжници и бъдещи производни) не представляват режим, племе, държава, всички те са подчинени на една идеология - това е крайно консервативната форма на исляма - уахабизъм и салафизъм.

Мнозина ще се изненадат, че уахабизъма и салафизъма са официално наложени в страни като Саудитска Арабия, Дубай, ОАЕ и Катар, които са най-верните съюзници на Великобритания, САЩ, Израел, Франция и Германия в Ислямския Свят. Крайно консервативна форма на ислямът печели и нови територии - това са мюсюлманите в Западна Европа, Кавказките републики на РФ, Азия и Турция. За идеологията няма държави, граници и континенти, тя не се спира с полиция, войни и разследвания. Тя се побеждава само с премахване на финансовите потоци и налагане на санкции на държавите поддържащи крайно консервативната форма на исляма - уахабизъм и салафизъм.

Защо тези ислямски терористи не атакуват най-големия си враг в региона - Израел, а атакуват най-светска държава в Близкия изток - Сирия? Защо тези джихадисти избиват шиити, кюрди, арменци, бедуини, палестинци, черкези и най-вече християни, но не посягат над сунитите в Катар, Бахрейн, Саудитска Арабия, Кувейт и Турция? Защо тези терористи не атакуват Израел, а Сирия, нали се бият за вярата, нали не се страхуват за живота си?

Целите на джихадистите са прости, две:

1. Да се премахнат светските владетели в ислямския свят и да се наложи Шариата във всички страни в Мюсюлманския свят - това далеч надхвърля границите на Близкия изток. 

2. Да се породи хаос и страх, СТРАХ от ислямския тероризъм, страх, който ще се всее в сърцата на западните граждани, страх, който ще прокуди християните от Близкия изток, страх, който ще накара европейците да се лишат от гражданските си права и свободи, страх, който ще улесни подслушването и следното, страх, който ще ни раздели, ще насади омраза, ненавист и подозрителност. Този страх и хаос, ще позволят на плутокрацията по-лесно да ни контролира - всички нас.

Днес всички европейски и американски лидери хвърлят цялата вина за всички атентати върху ИДИЛ, боязливо надявайки се никой да не забележи връзките ѝ с богаташите на Арабския полуостров. Няма медии, които да ни съобщят, че парите от Саудитска Арабия се използуват в Европа (включително и в България) за строежа и поддръжката на джамии, плащането и изпращането на арабски имани, които разпространяват крайно консервативна форма на исляма - уахабизъм и салафизъм.


След псевдо-атентата срещу Ердоган, САЩ обяви подкрепа си на "демократично" избраната власт в Турция, т.е. Ердоган. Демократична, каквито са Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар, Йордания, а вече и Афганистан, Ирак, Либия и Косово.


Наблюдаваме началото на края на светска държава в Турция и затвърждаване на поетия от Ердоган курс на ислямизация. На всеки средно интелигентен човек му е ясно, че "Превратът" е по добре отигран от Ердоган сценарий, който му позволява да се разправи окончателно с опозицията си – както по върховете на армията, така и сред политическите си опоненти и да наложи окончателно пълен диктаторски режим, в "защита на Държавата".


Терористичните актове на насилие, са чудесно извинение за ограничаване на човешките права и свободи - очаквайте нови антитерористични закони, очаквайте засилване на "обмен на данни", т. е. нашите личните данни вече няма да са лични. Ще има нови закони в Европа, Турция, САЩ и всички държави с претенции да бъдат наричани - демократични. И каква ще тази демокрация - без права, никой няма да ни каже, че ни отнемат правата и свободите, защото това е "за наша защита"- от тероризма.


Ако т. нар. Демократични държави искаха да се борят с тероризма, щяха да започнат от неговите корени - крайно консервативната форма на исляма - уахабизъм и салафизъм и държавите, които подкрепят тази идеология. 

Някой да е видял действия срещу тези държави или тази идеология? НЕ! Защо? Защо лекуват симптомите, а не причинителите на болестта наречена - уахабизъм и салафизъм?



ИДИЛ и останалите терористични организации не се различава по нищо от Саудитска Арабия по отношение на идеология. Та нали и двете страни споделят една и съща такава – доктрините на Ал-Уахаби и салафизма, чиито източници са на арабския полуостров. Разрушаване на църкви, налагане на джизя на неверниците, убийства на шиити, забрана на жените да карат автомобили, да се показват без забрадки, пребивания с камъни, публични екзекуции. По какво се различава Саудитска Арабия от ИДИЛ?

В кралството на Сауд, както и в ИДИЛ е забранено християнството, няма нито една църква, има религиозна полиция, която арестува хора, които носят християнски символи, а наказанието за християнски проповеди е смърт. Жените нямат право да карат автомобили, нямат право да излизат без придружител, без хиджаб, ако бъдат изнасилени, не могат да се защитят, тъй като показанията им ще се броят за половин глас в съда. Ако жена се омъжи за чужденец, губи саудитското си гражданство. В Саудитска Арабия едно момче със светски възгледи, Раиф Бадауи, бе наказан с 1000 камшика и пребит за светски коментари в Twitter. И това не е изключение, а правило. Отношението към шиитите в страната е доста брутално. Всъщност в рапортите на „Амнести Интернешънъл“ се посочва, че Саудитска Арабия е извършила два пъти повече обезглавявания от ИДИЛ. Дори знамената на Ал-Нусра и подобните в Сирия са същите като на кралството, само че са черни.

Доста неудобна истина е, че най-големият спонсор на идеологията на тероризма са съюзниците на Великобритания, САЩ, Израел, Франция и Германия - Арабските диктатури - Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт и Катар. ЗАЩО? ЗАЩО няма нищо по този въпрос в свободните и демократични западни медиите, които обвиняват Русия в хибридна война?

Най-голямата полза от терористичните актове ще е за политиците и политическите партии, тези които ни управляват, те ще разширят своите права, за сметка на нашите граждански свободи.

Без Страх и Омраза, Плутокрациите (политическите партии) не могат да разширят своите права, за сметка на гражданските свободи. Без Страх и Омраза парите вложени във военни акции, "сигурност", агенции, външни съветници, частни гардове и армии ще намалеят. В момента, в който сполучливо успеете да създадете чувство на несигурност и страх у определени групи, етноси, националности спрямо други, започва да работи правилото „разделяй и владей“. Страхът води до омраза, а омразата до войни.


Огромните капитали на Западните корпорации и политици са вложени във военно-промишления комплекс, ако няма воини по света, терористични заплахи, страх, конфликти и военни заплахи - тази промишленост няма да бълва милиарди. Тези милиарди могат да купят всичките "свободни" медийни корпорации в Западния свят..., те притежават такава власт, че руската хибридна заплаха изглежда като сламка в морето.


От друга страна ухабитските диктатури - Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и Дубай, имат не по-малки финансови възможности, от своята идеология те печелят позиции в Ислямския свят, демонстрирайки своето превъзходство и налагайки доктрините на Ал-Уахаби и салафизма.


Разобличаването на тази симбиоза ще отговори на въпроса - кой създаде тероризма, като световна заплаха, кой има полза от него и защото никой не се бори с тази обществено опасна идеологията, а всички търсят други виновници - терористи, държави, групировки и пр., виновни за това световно зло. 

Причината за войните в Близкия изток, бежанците в Европа и терористичните атентати не са Сирия на Асад, Ирак на Саддам, Либия на Кадафи - те не бяха демократични ръководители, но бяха много по-демократични и СВЕТСКИ от ухабитските диктатори, създатели и спонсори на т.нар. "умерени опозиции", подкрепяни от САЩ и Израел, създаващи цветни и кървави революции в Арабския свят и подкрепящи идеологията на терористите (винаги съм се чудил как Ал-Каида винаги се появява там, където и САЩ: Ал-Каида никога не е имала клонове в Либия, Ирак и Сирия преди инвазиите там).

Може и да странно, но Сирия на Асад, Ирак на Саддам, Либия на Кадафи бяха много по-светски и демократични държави, в сравнение на режимите в Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн, Кувейт, Катар, Йордания и Пакистан (всички до една - американски съюзници и приятелски държави на ЕС, всичките обаче са салафитски диктатури и тирании).


По времето на тримата диктатори - Асад, Саддам и Кадафи бежанските потоци бяха спирани и не достигаха границите на Европа, но и тримата "диктатори" не бяха нито уахабити, нито салафити и затова държавите им бяха унищожени, на тяхно място се появиха терористични организации, а бежанците заляха Европа (по волята на Саудитска Арабия, Израел и САЩ, а не на Господ Бог - без значение Алах или Христос).


Ако искаме да попречим на тероризма, са ни нужни не повече полицаи в Европа, не повече военни в Ислямския свят, не повече огради или емигрантски мерки, организации и лагери, а борба срещу идеологията, която терористите изповядват - уахабизъм и салафизъм.


Проблемът не са отделни държави или личности(ислямисти, лидери или диктатори), дори не са и терористите в Европа, проблемът е ИДЕОЛОГИЯТА на уахабитските диктатури, активно подкрепяна от САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Израел, ИДЕОЛОГИЯ намираща почва в толерантна Европа.



утон за социални мрежи

4 април 2017 г.

Антибългарският хелзинкски комитет АНТИ - БХК


АНТИ БХК са престъпна организация, която под мотото „да бъдем толерантни”, е прекрасен инструмент при унищожението и геноцида на една нация.

Много българи не занаят, че АНТИ БХК е Неправителствена организация (НПО) и че нейните решения и мнения нямат задължителен, дори препоръчителен характер за решенията на българските власти. Но защо АНТИ-БЪЛГАРСКИ?

Защото, аз вярвам, че ако проследим финансирането, ще открием и собствениците на т.нар. НПО с "идеална цел". Ако финансирането идва от чужди държави или НПО, които ползват държавни субсидии, това означава, че въпросната Неправителствена организация в България покарва чужда политика, прикрита под маската на НПО. 

На всеки е ясно, че никой не дава пари на вятъра, защо чуждите НПО да го правят, от любов към Българя, солидарност, добронамереност .... това са хора бизнесмени, обвързани със собствените си проблеми и правителства, които са богати, защото нищо не дават даром. Т.е. проследим ли парите, ще открием и собствениците и мотивите за антибългарските дейности на АНТИ БХК. Това никак не е трудно, защото АНТИ БХК не крият донорите си.

Аз лично съм впечатлен от наличието на: 

  • Институт "Отворено общество" - Джордж Сорос
  • Фондация "Оук", Швейцария - НПО за бежанците
  • Фондация "Лион Ливай" - Американско-еврейска фондация
  • Американската агенция за международно развитие - американската USAID
  • Ромски образователен фонд - без коментар, всички знаем колко са образовани циганите 
  • Фонд "Джърман маршал"- наследник на плана “Маршал”, реализиращ американската политика в 'развиващите се демокрации'. 

Е, обяснимо ли е защо най-многобройните, най-популярните, най-активните НПО, които не се занимават с благотворителна дейност, а изключително с обществена и политическа дейност, претендират, че представляват цялото българско общество - може би защото имат финансови и логистични възможности за най-многобройни и чести медийни изяви...?! Аз си го обяснявам с ясна и конкретна цел - провеждане на чужда политика в България, прикрита като функция на българското гражданско общество.

Но защо все търся намеса на чуждо правителство?
Отговора е прост - проследяваме парите и откриваме мотивите и поръчителите.

БХК са получавали сериозни по размер дарения от Американската агенция за международно развитие (USAID) – широко известно на света формирование на американското разузнаване, имащо за цел, под маската на легитимността, да предизвиква културно и политическа дестабилизация в множество държави. Освен това всички американски, а и не само НПО, които действат зад граница имат подкрепата на USAID. В САЩ има скандали през годините, че USAID са поддържали тесни работни отношения с ЦРУ, и служителите на агенцията често са били пращани в чужбина под прикритието на USAID. Службата за обществена безопасност (OPS) е правителствена агенция на САЩ, създадена през 1957 г. от американския президент Дуайт Айзенхауер да се обучават полицейски сили на съюзниците на САЩ. Тя официално е част от USAID, и e близка до Централното разузнавателно управление (ЦРУ). Екипи за обучение на полицаи са били пращани до Южен Виетнам, Иран, Тайван, Бразилия, Уругвай и Гърция.

Различни НПО, финансирани от чужди правителства, подготвят почти всички военни преврати в света, цветни революции и граждански войни, защото имат солидно финансиране и възможности да вилият на общественото мнение. 

САЩ осъзнават, че това може да доведе до проблеми на тяхна територия и решават проблема със специален закон. Приет Закон за регистрация на чуждестранните агенти (FARA - Foreign Agents Registration Act). Според него чуждестранни агенти, представляващи в американската политика чужди правителства, задгранични физически и юридически лица, са длъжни да разкриват дейността и източниците си на финансиране. Целта на закона е да улесни "оценката на правителството и на американския народ за заявленията и действията на такива лица". Под политическа активност се разбира дейността, насочена към промяна на позицията на федералното правителство на САЩ или на "която и да е част от населението" по повод вътрешната или външната политика на САЩ или по отношение на чуждо правителство или политическа партия. С този закон всяко НПО може да бъде премахнато 'демократично и законно' в много кратки срокове. 

В България е немислимо приемането на подобен закон, защото ще бъде - 'недемократично'. Достатъчно е да се види кои медии, хора и организации от години се захранват с тези чужди пари. От списъка ще стане ясно и кои са влезли в ролята на инструменти за осъществяване на това влияние и въздействие, които не само не носят никаква обществена полза. Разбира се има и грандове - изключения, без политическа насоченост, но за мен те са по-скоро прикритие на основното предназначение на тези т.нар. частни НПО в България. Разликата между наистина-частни и формални-НПО е голяма. Едните са като организацията на Димитър Бербатов, а другите са като тези на Джордж Сорос и АНТИ - БХК.

Ние имаме къса памет, затова ще припомня, че цялa Бългapия cĸoчи нa бyнт cpeщy БXK, ĸoгaтo paзбpa, чe през 2015, зa „Чoвeĸ нa гoдинaтa” e нoминиpaн Джoĸ Πoлфpиймaн – чoвeĸът, ĸoйтo yби в цeнтъpa нa Coфия млaдия Aндpeй Moнoв – и зapaди ĸoeтo e ocъдeн нa 20 гoдини зaтвop! Πoлфpиймaн пpeз цялoтo вpeмe paбoтeшe и cpeщy Бългapия – тoй твъpдeшe, чe ниe cмe aбopигeни и e ocъдeн нeвинeн, a вcъщнocт e xлaднoĸpъвeн yбиeц. Красимир Кънев квалифицира убиеца Джок Полфрийман, нападнал в гръб и заклал жестоко 20-годишния българин Андрей Монов в нощта срещу 28 декември 2007 г., като… „смел и вдъхновяващ лидер”, пред австралийския ежедневник The Sydney Morning Herald.

През 2004 г. АНТИ - БХК защитава джихадиста Ахмед Муса Ахмед в Страсбург, чието мото е: „Поклон пред тези, които режат глави“. Ако някой си спомня събитията в Пазарджик и ислямо-салфитското шествие там, нека му известя, че организатор на тези „учения”, по-късно и подсъдим, бе Муафак Ал-Асаад, а той е братовчед на….Риад Ал-Асаад – символът и лидерът на свободната армия, т.е. на бунтовниците Сирия, финансирани от Саудитска Арабия, Катар, Мюсюлманските братя, Ал-Каида и за съжаление от американски и европейски НПО като АНТИ - БХК, затова ги защитават.

АНТИ - БХК са големи защитници и на братя Юзеирови, които издигаха паметници на турски освободители в България. След неуспешния опит да основат партия „Отоман“ в Шумен, братята Али и Юзеир Юзеирови получиха обвинения от прокуратурата за проповядване на омраза на религиозна основа.

АНТИ - БХК също така водят дела в защита на сепаратистите от ОМО Илинден. Съдят България за нарушаване правата на експулсирани лица. Подават жалба пред ВАС срещу Столична община, заради забраната за каруци по пътищата на София и т.н.

АНТИ - БХК заедно със знайни и незнайни еврейски активисти и политици в България обвиниха страната ни в депортирането на 11 838 евреи от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот към германските концлагери в Полша. По този начин публично чрез много организации, писатели и др. започнаха да прокарват някакви предразсъдъци и вина в българите, както го правят и в други държави различни про-еврейски организации.

АНТИ - БХК не е защитил правата на нито един етнически българин (с изключение на хора, които действат по поръчка на свързани организации), но за сметка на това, редовно съдят България за дискриминация, нарушени права на малцинствата и индивиди с джендър идентичности. Особено са загрижени и за правата на педофилите, циганите, нелегалните емигранти, престъпниците и хомосексуалните.

С криворазбраната си представа за „толерантност” към безобразията на циганското племе и всякаква друга криминална сган АНТИ - БХК очевидно няма да престане да посяга на българските интереси.


утон за социални мрежи

17 март 2017 г.

Саудитският уахабизъм



Възникване на уахабизмът


Уахабизмът е ултраконсервативно реформаторско движение в сунитския ислям от 18 в. и доминираща форма на исляма на Арабския полуостров, части от Африка и Западен Ирак.


За уахабизмът е характерен с омразата към друговерците и представлява изкривен светоглед, според който ислямът е изложен на опасности и заплахи от най-различно естество, и може да бъде обобщен с максимата: "Правата вяра означава да мразиш неверниците".

Ибн Абд Ал Уахаб
 е основателя на уахабизма е роден през 1703 г. (1115 г. от Хиджра) в градеца Ал Уейна, северно от днешната саудитска столица Ер Рияд, в семейство на богослови. Баща му и брат му били образовани хора, познавачи на традицията. Той научава Корана наизуст още на десет години. 


Заедно с баща си той изучава ислямското право според ханбалитския мазхаб (най-суровата от четирите правни школи в сунитския ислям), тълкованията на Корана и хадисите, трудовете на големите правоведи. След като навършва пълнолетие, отива в Мека, за да извърши задължителното поклонение, а в Медина, за да се поклони на гроба на пророка. В този град той посещава видни учени и беседва с тях. След това посещава централноарабската област Неджд и обиколя цяла Арабия. По време на пътешествията си младият богоревнител има възможността да наблюдава "народния ислям". Той остава недоволен от онова, което вижда.

Според ислямската традиция, младият учен трябва да пътува, за да се учи от най-добрите наставници и авторитети в различни градове и страни. Така постъпва и Ибн Абд Ал Уахаб. Знае се, че е живял известно време в Дамаск. Бил е в Иран и Индия. Но решаващите си години изживява в Басра, център на ислямското образование и култура. Там той започнава да проповядва идеите си и написава Китаб Ал Таухид – прочутата "Книга за единобожието", Евангелието на новото движение. Налага да избяга от побеснелите тълпи, които не приемат суровото му учение за правилно.

През 1739 г. той пристинга в бедния град Неджд, в Арабската пустиня. Безславен край за всеки друг, за него – начало. В пустинята той издава знаменитата си прокламация за вселенски джихад срещу безверниците и идолопоклонците. Тази прокламация е повратна точка в историята на исляма.

Ще кажете, че за джихад се говори още в Корана и хадисите на пророка. Така е, и все пак в посланието от 1743 г. има нещо съвсем ново и оригинално. Джихадът на Ибн Абд Ал Уахаб е обявен за пръв път не на враговете на исляма, а на неговите привърженици, които го разбират погрешно. Този джихад е насочен и срещу самите вярващи.

Така се ражда уахабизмът - плод на безкрайна вяра в Бога и жестоко неверие в човека, на яростно иконоборство и непоклатима ортодоксия. За броени години новото теологично учение става популярно в пустинята; стотици, а впоследствие и хиляди мъже са готови да се бият за него – единственият критерий за идейна значимост, който важи в този първичен свят.

В Неджд религиозното става политическо и национално. През 18 в. Арабия е част от Османската империя, а арабите са разделени на безброй племена начело с враждуващи шейхове и емири, докато враговете – османските турци – господствали над цялата арабска земя. И както някога Мохамед обединил арабския свят срещу Византия, тъй и сега уахабизмът го мобилизирал срещу чуждото османско господство.

Големият обрат настъпва, когато Мохамед Ибн Сауд, емирът на Дирийа, предоставя закрилата си на непризнатия проповедник - Ибн Абд Ал Уахаб.

За Ибн Абд Ал Уахаб това означавал безопасност и шанс да установи катедрата си на едно място, да събира привърженици от цяла Арабия и да кове своята армия от тях. Така се създал религиозно-политическият център на уахабизма – в началото арабска, а после и световна идеология. Но за Саудовия род това било път към власт и величие, към държавничество от голям стил.

Религиозното учение на Ибн Абд Ал Уахаб откроило владетелите на Дирийа сред другите бедуински князчета и главатари на племена и кланове в Неджд, осигурявайки на потомците на Мохамед Ибн Сауд първенство спрямо останалите емири и шейхове, както и подкрепата на мюсюлманите от целия Арабски полуостров. Връзката на уахабизма и Саудитската държава трае вече повече от две столетия и по всичко личи, че тя е неразрушима. Съюзът бил затвърден още през 1744 г. чрез брака на сина на емира и дъщерята на Ибн Абд Ал Уахаб. Техните потомци владеят и до днес Саудитска Арабия, държавата на победилия уахабизъм.




Възникване на монархията - Саудитска Арабия 


След Първата световна война (и разпадането на Османска империя) Саудитите се сдобиват с контрол над Хиджас и Арабския полуостров, а държавата се основава върху догмите на ал-Уахаб – спонсорирана от държавата, доминираща форма на исляма в мястото, в което той се е родил.

Първата световна война включва трансйордански племена, заедно с други племена от Хиджаз и Леванта, които се борят срещу Османската империя на страната на Великобритания и нейните съюзници. Въстанието серщу османците започват Хашемитите (Хюсеин бин Али - Шариф и Емир на Мека от 1908 до 1917 г), а не Саудитите (уахабити). То е подкрепено от Великобритания и нейните съюзници в Първата световна война, които използват арабските националисти (които искат независимост) с цел да продължат разширяването на войната срещу Германия и нейните съюзници.

През септември 1918 г. поддръжниците на арабското въстание в Дамаск декларират, че правителството е лоялно на "Емира на Мека". Хюсеин бин Али е обявен за "Крал на Арабите" от голяма част от религиозните лидери и другите първенци на Мека. И след като османския халифат се разпада, Хюсеин бин Али се обявява за халиф, „Крал на Хиджаз” и „Крал на всички араби” (malk bilad-al-Arab), Хашемитите е трябвало да получат Арабския полуостров, Хиджаз и Леванта.

Обаче Хюсеин бин Али е свален и изместен Судитите, с който Хашемитите вече имат религиозни различия (преди всичко доктрините на ал-Уахаб). Въпреки че британците подкрепят (и използват) Хюсеин бин Али от началото на арабското въстание, те решават да не помогнат на Хюсеин бин Али да отблъсне атаките на Саудитите, които в крайна сметка завладяват ключовите градове Мека, Медина и Джеда.

Хашемитите на Хюсеин бин Али остават изиграни от Великите сили, за сметка на Судитите (Уахабисти), благодарение на силното еврейско лоби във Великобритания и Франция. Надеждата за Арабия, управлявана от Хашемитите умира, въпреки че Хюсеин бин Али продължава да се титулува „Халиф” дори и в изгнание.

Като резултат от Първата световна война арабите се оказват свободни от вековното османско управление, но вместо него попадат под колониалното управление на Франция и Обединеното кралство (независимо от обещанията на британците по време на войната, че това няма да се случи). Веднага след войната, Великобритания откъсва Транс-Йордания от Палестина и така поставя основите на днешното кралство Йордания. А още в края на 19 в. британците взимат под своя закрила малкото емирство Кувейт, което след Първата световна война обявяват за независима държава.

Парижката мирна конференция взима решения със сериозни последици: тъкмо тя създава двете държави Сирия и Ирак. С мандат от Обществото на народите през 1922 година е потвърдено раждането и на трета държава - Ливан. Пак с мандат на Обществото на народите (ОН) през същата 1922 година е решено да се изгради „национално отечество за еврейския народ” - именно това е зародишът на бъдещ Израел.

Франция поема контрола върху Сирия и Ливан, а Великобритания – над Кувейт, Палестина, Йордания и Ирак. Арабския полуосторв е даден на Мохамед Ибн Сауд, емирът на Дирийа става крал на Саудитска Арабия.

Синовете на Хюсеин бин Али (хашемитите) са направени крале на Транс-Йордания (по-късно Йордания), Сирия и Ирак. Обаче животът на монархията в Сирия е кратък, т.е. за Хашемитите остава само Йордания и новоустановената държава Ирак до 1958 г. (след държавен преврат, Ирак престава да бъде монархия и се превръща в република). Саудитите се оказват истинският победител след разпада на Османската империя, тъй като те са инсталирани на власт в едно силно кралство, което съществува и до днес и не показва и най-бегли признаци на отслабване.

Бавната деградация и поляризация на ислямските общества е нещо, което започва да се случва едва през последните 100 години (след като ръстът на уахабизма си свършва работата като бавнодействащ вирус с дълъг инкубационен период). Едва през последните 10-15 години влиянието на уахабитските доктрини се превръща във важен международен въпрос.


Интернационалния уахабизъм


Саудитска Арабия разпространява своята уахабизъм и в чужбина. Сперед американски източници Саудитска Арабия е инвстира, през последния четвърт век, най-малко 87 милиарда долара в религиозна пропаганда. Парите отиват за изграждане на джамии и други религиозни институции. С тези пари се обучават имами, финансират се издателства и се печатат уахабитски книги.

Голяма част от тези пари се вливат в икономически слаби, но гъсто населени ислямски държави в Южна и Югоизточна Азия - Пакистан, Индонезия, Филипините, Малайзия. Уахабизмът се пропагандира и в части от Африка. За много от живеещите там хора саудитските институции са единствената възможност за училищно обучение. Там те се учат да четат и пишат, като същевременно изучават и идеологията на уахабизма. На Запад също съществуват финансирани от Саудитска Арабия институции.

През есента на 2014 година американският вицепрезидент Джо Байдън разкритикува остро някои от съюзниците на САЩ в борбата срещу ИД. Той назова конкретно Турция, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. "Те бяха твърдо решени да свалят Асад и да водят сунитско-шиитска война. И затова заляха със стотици милиони долари и хиляди тонове оръжия всеки, който искаше да се бори срещу Асад. Така те финансираха и хора от Ал Нусра и Ал Кайда, както и екстремистки елементи от всички части на света", заяви Байдън.

Днес уахабистки структури има навсякъде: в Европа, Щатите, Близкия и Средния Изток, Кавказ, Русия. Сред най-големите идеологически и финансови центрове на уахабизма е Саудитска Арабия. Нейните петролни милиарди работят за уахабизма.

Под пряко и косвено уахабистко влияние са създадени много от действащите в света терористични групи и организации на радикалния ислям: Братята-мюсюлмани в Египет, Джамаат-и-Ислами и Таблиги-Джамаат в Пакистан, Индия, Бангладеш, движението Талибан в Афганистан и Пакистан, Хизб-ул-Тахрир в Централна Азия и Русия и много други. Някои от тях имат свои поделения на Балканите и в Европа. Идеите на уахабизма вдъхновяват и световната терористична организация Ал Кайда, водена от Осама бин Ладен – уахабист от известен саудитски род.


След падането на комунизма през 1989 г. и рухването на Югославия в началото на 90-те уахабистите се внедряват в балканския обществен процес и стават един от водещите му фактори. На Балканите уахабистите се сблъскват с мюсюлмански народи и етнически малцинства (в Босна, България, Албания, Косово, Македония и т.н.), изповядващи традиционен сунитски ислям според умерената ханифитска правна школа. В повечето балкански страни уахабизмът не бе познат до края на 80-те години на миналия век.

През последните 20 години уахабистката пропаганда в явен или прикрит вид спечели значителни успехи сред мюсюлманските общности в цял свят. Мнозина свързват т
ези успехи с щедрата финансова помощ, която уахабистите предоставяха на мюсюлманското население, особено на безработната младеж, пренебрегната от промените и опропастена от тях.



Видео  Видео  Видео  Видео 

Уахабистката стратегия включва работа в няколко насоки едновременно:
обучаване на деца и младежи в Саудитска Арабия;
разпространяване на уахабистка литература на местните езици;
активно финансиране на местните общности със средства на саудитски и други уахабистки фондации;
- откриване на местни учебни заведения;
- ускорено обучаване на кадри под ръководството на преподаватели-араби и проповедници от чужбина

Устоите на някога традиционни мюсюлмански общности се обезценяват и се създава среда, благоприятна за уахабизма, особено сред мласото мюсюланско население. Младежите са главната целева група, с която работят уахабистите.

Хиляди доброволци от Саудитска Арабия, Ирак, Йордания, Бахрейн и много други страни, дори от далечните Афганистан и Индия, се стичат на Балкансканите, за да се бият на страната на босненските мюсюлмани. Значителна част от тях са фанатични уахабисти, изпозващи югославската гражданска война за разпалване на световния джихад срещу неверниците.

По същия сценарий се развиват събитията и в Чечения, с изключение на това, че уахабистките доброволци там играят още по-значителна роля, отколкото в Босна. Опити за уахабистки въстания, осуетени от руските федерални сили, има през 1999 г. в Дагестан. Лагери за подготовка на уахабистки бойци са разкрити в Грузия и други кавказки страни.

Истински взрив на уахабисткото влияние, подхранван както винаги от арабски финансови и идеологически източници, се наблюдава и днес в КосовоМакедония, България и Албания


След 2002 г. в Косово са построени повече от 400 нови джамии, финансирани със саудитски, уахабистки пари. Както и навсякъде, така и тук уахабистките проповедници искат да създадат "земя на чистия ислям”.

В България вървим по абсолютно същия път, както и другите балкански страни. Докато държавата и обществото си затварят очите за ставащото в Родопите и другите смесени райони, ще продължаваме да се приближаваме стъпка по стъпка към бъдещ конфликт, приготвен ни от последователите на Ибн Абд Ал Уахаб. Не е за пренебрегване факта, че България има най-много на брой джамии, на глава на населнието в Европа. 


Уахабизъм, консерватизъм и екстремизъм


Общото между различните салафитски групи е вдъхновението и подкрепата от уахабитите - пуританския клон на сунизма в Саудитска Арабия. Не всички саудитци са уахабити и не всички салафити са уахабити, но всички уахабити са салафити. А много араби, особено които са извън рядко населения Залив, подозират уахабитите, че се опитват да превземат бъдещето, като помагат и насърчават новополитизираните салафити в региона, а извън него. 

Салафитите отиват още по-далеч в ограничаването на политическия и личния живот от по-големите и по-съвременни ислямистки партии, които спечелиха изборна победа в Египет, Тунис и Мароко. Салафитите и уахабитите задълбочават разделението между сунити и шиити и предизвикват шиитския полумесец - термин, измислен от йорданския крал Абдула през 2004 г. по време на иракската война, за да опише влиянието от шиитски Иран до съюзниците му в Ирак, Сирия и Ливан. В всички салафити са крайни и най-антизападни от всички ислямистки фракции и партии.


Въпреки това, Вашингтон продължава да подкрепя автократичните монархии в Залива като Саудитска Арабия и да толерира мъглявите им обещания за реформа, като дори обещава, че САЩ може да ги защити. Има нещо ужасно погрешно в позиция на Америка в района да се обвързва с родното място и бастиона на салафизма и изкривената му представа за нов ред. 

Крайно консервативна форма на исляма - уахабизъм е наложена в страни като Саудитска Арабия и Катар. В Саудитска Арабия са забранени всякакви немюсюлмански религиозни храмове, а наказанието за проповеди е смърт. В Катар едва през 2008г. позволиха да се построят такива, но без религиозни символи и без служения. Дискриминацията спрямо немюсюллманите е огромна, както в юридическо, така и в политическо отношение.

В Саудитска Арабия има ограничения дори за мюсюлманите-шиити и техните празници, а преди няколко месеца там бяха арестувани 41 души от религиозната полиция (да, точно така, имат религиозна полиция!), защото празнували Коледа. Правата на жените и в двете страни са силно ограничени - полигамията е разрешена, но пък полиандрията е строго забранена. Жените са задължени да носят абая, която ги покрива почти изцяло, с изключение на очите, при това температурите са често над 45 градуса. В Саудитска Арабия жените нямат право да си изкарат шофьорска книжка, не могат на практика да ползват градския транспорт, а има и случаи, в които изнасилени жени се наказват с удари с камшик, за това че са се оплакали в медиите, или че са се разхождали без придружител.

Показанията на жените в съда (така е и в Катар) се броят колкото "половин" показание, дадено от мъж, което е проблем, защото жената не може да докаже, че е била насилена. Ако един мъж изрече три пъти талак (развод) на жена си, то това се счита за развод и не са необходими никакви следващи юридически действия. Жената пък от своя страна не може да се разведе по никакъв начин без да получи съгласието на мъжа.

Едва през 2012 г. на Олимпийските игри в Лондон, Катар и Саудитска арабия благоволиха да пратят жени да се състезават в мероприятието, тупайки се в гърдите за това колко са напредничави. Едва 2012 г.! Заедно с Бруней бяха единствените, които упорито отказваха да го направят. Често момичетата биват кастрирани с бръснарско ножче, за да не изпитват удоволствие от оргазма, с цел да "предпази" жената от изневери...

Пат Кондел прави градивна, политически некоректна и рационална критика:


Не пропускайте видеото: https://www.youtube.com/watch?v=cxlO7DLC6p8

Дахер Дахер:
"Ако погледнем чисто исторически как бе създадена Ислямска държава, то тя е наследник на групировката Ал Каида в Ирак, която се появява след нахлуването на САЩ в Ирак (винаги съм се чудил как Ал Каида винаги се появява там, където и САЩ: Ал Каида никога не е имала клонове в Либия, Ирак и Сирия преди инвазиите там). Сами разбирате притеснението на САЩ за опасността след падането на сунитския диктатор Саддам Хюсеин в Ирак, където мнозинството са шиити, да не попадне под влиянието на шиитски Иран. Голямата цел бе убийството на аятолах Мухаммад Бакр ал-Хаким (фаворит за властта в Ирак) и след като това бе постигнато Ал Каида в Ирак изчезна. Така ще бъде и с Ислямска държава. Докато големите акули от Ал Халидж (Персийския залив) не си постигнат целите в този регион, Ислямска държава ще съществува. ...
... Погледнете иделогията на Ислямска държава е пълно копие на законите, наложени в Саудитска Арабия: пребивания с камъни, ампутиране на крака и ръце, обезглавявания. Шериат (шариат). Уахабизъм. Салафизъм. Все Ислямска държаваеологии, чиято родина е Саудитска Арабия и когато те излязат извън рамките на страната им, ще се получат групировки като Ислямска държава или Боко Харам. Ислямска държава не само свързва Саудитска Арабия с Турция, но тя спира сухоземната връзка между шиитските Ирак и Иран със Сирия. Забележете как всички нейни противници съвпадат с политическите врагове на Турция, Катар и Саудитска Арабия. През 2014 министърът на вътрешните работи на Тунис призна, че има над 8000 тунизийци в Сирия. ОСЕМ хиляди, а напомням, че Тунис е най-малката северноафриканска държава. Представете си колко има от страни като Алжир, Египет или Мароко. ...
... Колко са бежанските лагери в най-богатите арабски страни като Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Бахрейн, ОАЕ? НУЛА! Страните, които дружно финансират същите тези радикални групировки, заради които хората в Сирия бягат панически, най-лицемерно обвиняват Европа в расизъм!Не Сирия строи джамии в Европа и не Сирия е източникът на този салафизъм и уахабизъм. Европа е зависима от ресурсите на Саудитска Арабия и Катар и от това страда. Норвегия – страна, която има природни ресурси, отдавна е теглила една майна на Саудитска Арабия и им е забранила да строят джамии със саудитски капитали. Външният им министър тогава каза, че толерантността не може да е едностранна и когато Саудитска Арабия стане толерантна (в кралството на Сауд например християнството е забранено, а проявите могат да бъдат наказани със смърт), тогава може да има диалог."

ООН следи за спазване на Човешките права, но не признава, че има ДВОЕН СТАНДАРТ при тяхното прилагане, явно ПРАВАТА НА ЧОВЕКА са различни, зависи за коя държава се отнасят. 

UN Watch (базираната в Женева организация за защита на човешките права): 
"Избирането на Саудитска Арабия като защитник на правата на жените (постоянен член на Комитета за статута на жените към ООН) е като да направиш подпалвач шеф на пожарната в града. Това е абсурдно".
Видео 

В Саудитска Арабия общоприетите ПРАВА НА ЧОВЕКА липсват, може би затова тя е новия член на Комитета за правата на човека при ООН или това е така, защото Саудитска Арабия е най-големият икономически и политически съюзник на САЩ, Великобритания и Израел в Близкия изток.


Източници:

История на религиите, Тотю Коев и Георги Бакалов

Ислямът, Симеон Евстатиев


Лекции по История на религиите на доц. П. Павлович 


http://koranbg.com/

Дахер Дахер
http://podmosta.bg/
http://lammothsblog.blogspot.bg/

http://religiology.org/religions/islam/fikh_schools

https://www.pravoslavie.bg/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B8/%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B5-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%80/

http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%BC%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BC%D1%8E%D1%81%D1%8E%D0%BB%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/a-18968977


https://dariknews.bg/novini/sviat/sauditska-arabiia-harchi-milioni-za-obuchenie-po-isliam-v-cial-sviat-2035046

Намерих и блог, в където може да намерите основните понятия: http://www.bg-istoria.com/2012/08/lekcii-po-istoria-na-religiite.html