Търсене в този блог

19 септември 2016 г.

Новата европейска догма - правата на не-европейците.

Според официалната статистика, със стремителни темпове, расте дела на мюсюлманската общност сред населението на Евросъюза: Амстердам (14%), Антверпен (16,9%), Брюксел (до 25%), Бирмингам (26,9%), Марсилия (25%), Стокхолм (20%), Кьолн (12%). А някои квартали на тези градове, като печално известния Моленбек в Брюксел или Сен-Дени в Париж, са почти напълно мюсюлмански.






На европейската икономика не й е необходима неквалифицирана работна сила в такива количества. Вече има примери – както в Германия, така и във Франция, където през 60-те и 70-те години на миналия век пристигат милиони мигранти от страните на Африка и Близкия изток, получаващи работа в сектора на обслужването, на строежи и в автомобилната промишленост. С времето нуждата от тази работна сила отпада, само че мигрантите остават в Европа и минават на социални помощи. Именно сред тези мигранти, предимно мюсюлмани, се образува градската субкултура, която отрича европейските трудови и цивилизационни ценности.


Догмата на съвременна Европа се нарича - "правата на човека".


Европейския либерализъм създаде благоприятна почва за широкото нашествие на исляма в Европа. Стана ясно, че днес европейския юридически арсенал въобще не съответства на реалностите, а европейските власти са безсилни пред разгула на ислямското насилие. Атентаторите в Западна Европа бяха мюсюлмани французи и белгийци, а не сирийци, иракчани или алжирци. Не можем да обвиняваме всички мюсюлмани. Но проблема е в  новата догма, която създава от ислямските граждани на западни държави - терористи, в западните държави има много утракрайни мюсюлмански общности. Европа не се справя с този радикализъм, въпреки, че е в сърцето на Европа, в столиците и в най-големите градове. Липсва контрол, липсва и желанието за контрол, в Европа има само толерантност.

Европа дава шансове и на хора, които искат да я унищожат, да се възползват от предимствата на правовата държава, защото е религиозно толерантна, социално щедра и предлага невероятно слаб контрол над иманите, джамиите, ислямските училища и университети. Повечето гнезда на радикален ислям в Европа са спонсорирани и направлявани от ОАЕ, Бахрейн, Дубай и най-вече от Саудитска Арабия, и Катар. Държави, които са религиозни диктатури, начело със сунитски монарси, които са добре дошли в Европа и не попадат под ударите на новата европейска догма - “Правата на човека". В Саудитска Арабия и Катар християнството и християнските символи са забранени, жените нямат почти права, на чужденците им се взимат паспортите, когато постъпват на работа… и се управляват от деспотични фамилии, но това липсва в “свободните медии”, няма дела срещу тях в НАДнационалните съдилища, организациите за правата на човека, много мъгляво и неуверено съобщават са смразяващите диктатури.


Увеличаването на мюсюлманската общност в Европа във връзка с високата раждаемост на фона на намаляване на коренното европейско население води до радикален срив на социокултурния и етническия баланс, а също така и към неизбежни търкания, способни да прераснат в граждански конфликт. Перспективите за интеграция в европейското общество и трудова среда са без значение както за „старите“, така и за „новите“ мигранти-мюсюлмани.



Идеологията на радикалния ислям е базиран на уахабизъма и салафизъма (течения в сунитския ислям) изповядвани от ислямските диктатури на Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн, Дубай, Турция и няколко африкански държави, не от Сирия (Фамилията Асад, която управлява страната, са алауити, т.е. Шиити, те са светско настроени, празнуват Kоледа заедно с християните, а жените никога не се забраждат, християните имат свои съдилища).

Не аулитите на Асад или поддръжниците на Садам или Кадафи са причината за разпространението на този радикален ислям (уахабизъм) в света, който спонсорира иманите, терористите и атентаторите. Не е само Ал-Кайда и Ислямска държава. Боко Харам действа в Нигерия и съседните държави, Ал Шабаб в Сомалия, Ансар ал-Шариа в Тунис и т.н. Техни поддръжници и основни финансови донори са официалните религиозни институции в Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн, Дубай, Турция и ислямските африкански държави.


Същите “свободни медии”, НАДнационалните съдилища и организации за правата на човека пропуснаха да видят, че Сирия бе най-толерантната, най-светската страна от всички други мюсюлмански страни взети заедно. Християните имаха пълни права, почивка в събота и неделя, имаха собствени съдилища…къде другаде имаше такова спокойствие? В Саудитска Арабия може би?

Сирия нямаше един долар външен дълг, образованието и здравеопазването бяха безплатни, имаше масово производство, заводи, имаше затворени цели промишлени цикли. Преди войната Сирия се развиваше с бързи темпове. Много сирийци в България се връщаха в родината си, заплатите бяха по-високи от тукашните, имаше много работа, много възможности. Нямаше корпорации, които да завладяват пазара, а дребното занаятчийство и семейният бизнес процъфтяваха. Разбира се, имаше и лоши страни – писането на доноси, прибирането и изчезването на политически затворници, някои от тях наказани за привидно смешни и недоказани неща и т.н. Никой не може да отрече това, но в крайна сметка Сирия бе хиляди пъти по-демократична и по-светска държава, отколкото например Кувейт, Саудитска Арабия и Катар, или Бахрейн. Защо не работят за налагане на демократични режими там?

Новата европейска догма за Правата на човека, работи избирателно на световно ниво, на откровени диктатури, в които липсват човешки права и религиозни свободи, не се налагани критики, санкции и политическа изолация. Защо? Но същите “свободни медии”, НАДнационалните съдилища и организации за правата на човека не пропуснаха да “раздухат” стълпените обвинения срещу Асад, че е ползвал химическо оръжие в собствената си държава, нещо което остана недоказано, както и притежаването на химически оръжия от правителството на Садам в Ирак.


Възстановяването на защитата и сигурността на гражданите в Европа предполага връщане към основите на истинската демокрация, защото ислямските, с парите на Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн и Дубай, Турция построиха джамии в Европа, наложиха своя начин на живот, въведоха свои норми, закони, правила и забрани в храненето, междуличностните отношения, дрехите, прилагането на законите, отношението и възпитанието на децата, които израстват като европейски граждани - ислямисти.



Почти всички мюсюлмани в ЕС са изселници от Близкия и Средния Изток, Северна Африка и от Балканите. Независимо от дългогодишното пребиваване в Западна Европа, те упорито се придържат към традиционните за тях религиозни и семейни ценности и религиозни закони, а не светски - европейските.. Предвид по-високата раждаемост сред европейските мюсюлмани е високо процентното отношение на младежите, особено възприемчиви към пропагандата на войнстващия ислямизъм и традиционните ислямски ценности. Радикалният ислям се разпространява стремително сред мюсюлманските младежи в Европа – както сред новодошлите, така и при представителите както сред новодошлите, така и при представителите на второ и трето поколение мюсюлмани.

Демографският бум в арабските страни и в Турция продължава – т.е. по целия периметър на Европа. Например населението на Египет нараства с 2 млн. души годишно, то вече надмина 90 млн. и ще стигне 100 млн. души в близките години. Страната се задъхва от пренаселване, не достига вода, подходящата за живот земя е 7% от цялата територия на страната. С аналогични проблеми се сблъскват и други страни от арабския свят, числеността на чието население надминава 400 млн. души, в това число Алжир (около 40 млн. души), Сирия (22 млн.), Ирак(35 млн.).

Въпреки ясните факти, западноевропейските “независими медии” и политици продължават да пренебрегват демографската заплаха, произтичаща от Средиземноморието. Създава се впечатлението, че нито зачестилите терористични действия, нито миграционната криза, нито надигащият глава ислямски радикализъм няма да заставят политическото ръководство на Евросъюза и страните от Западна Европа да се откажат от идеологическите догми „мултикултурност“, политическа коректност и толерантност.


Догмата на съвременна Европа се нарича - "Правата на човека"


Суверенитетът днес вече не принадлежи на народа, а на “религията” за Правата на човека, която се е превърнала в пагубна догма за европейските нации. Задачата на демокрацията е да даде възможност на хората да държат в своите ръце съдбата си, своята идентичност, територия, хуманизъм и да приемат важните за обществото решения. Напоследък излиза, че у народите в Западна Европа вече няма демокрация, защото догмата за правата на човека е над народовластието.. Това, което днес у нас се нарича демокрация, представлява управление на догмата за Правата на човека (Правата на емигрантите-мюсюлмани), чиито много често безумни указания се налагат на европейските народи, от “независимите медии”, които експлоатират нашите чувства, от брюкселската бюрокрация, от НАДнационални съдници (които не са изборни, т.е. нямат мандата на европейските граждани - бюрократични НАДнационални механизми за налагане на новата догма).

Мюсюланите пренебрегнаха европейските закони и признаха само религиозния брак, като забраниха гражданския, одобриха полигамията и подчинението на жената на мъжа и т.н. Те използваха европейската толерантност, но у тях липсва каквато и да е толерантност. Те използваха новия ред в Европа, подчинен на новата религия "правата на човека", но тяхната религия е различна и не признават "правата на човека", а само шариата. Догмата за “правата на човека” променя активно Европа, етнически, религиозно, социално и културно и това не е по волята на европейците.

Макар, че ислямистите презират европейците и признават единствено световната мюсюлманска „умма”, ако някой опита да ограничи този произвол, ще се появят десетки правозащитни организации, които сезизарт Европейския съд по правата на човека. Тези организации са най-големите предатели на европейската цивилизация, демокрацията като народовластие и християнството.


След войната в Ирак, християните - изчезнаха, нали демокрацията победи Садам? Либийците получиха същата демокрация, диктатора беше убит, днес либийците как живеят? В демокрация, в просперитет, сигурност? Каква е тази победа, която оставя след себе си разрушения, смърт и гражданска война? В Афганистан талибаните бяха победени, Осама Бин Ладен беше убит, днес афганистанците как живеят? Защо след като победиха в Афганистан, е износител на 90% от световния хероин? Отговори няма, “свободните медии” не питат, НАДнационалните съдилища не съдят, организациите за правата на човека - мълчат.



Няма как тази политика на превземане на европейския континент да е случайна. Бежанската вълна може да се спре за една седмица, но няма воля за това.


На Изток липсва съвременния х(к)ан Тервел за спаси Европа, Карл Велики също не се вижда на Запад.... задава се нов ред в Европа, благодарение на думи като - хуманност, толерантност и съчувствие. И трите липсват у ислямистите, които ни заливат... няма кой да спаси Европа докато е подчинена на САЩ и Израел. Християните ще са новите "неверници", "не-хора", "гяури" в собствените си държави. За разлика от нас - българите, хората в останалата част на Европа не знаят какво е ислямско РОБСТВО (толерантно наричано "присъствие")... задава се!



*независимите медии/свободните медии също имат свои собственици и ръководни органи, които имат относителна свобода




утон за социални мрежи

18 септември 2016 г.

Яна Добрева: „Защо напускам България?“

Текстът, който взриви социалните мрежи и разплака хиляди!

Писан през 2000 година, актуален до днес!

Представяме ви текста без съкращения:


Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази „диагноза“, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до „Пирогов“. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници.
И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка.
Тогава реших, че се отричам от България
Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено „родина“. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва „предателство“. Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България.
Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници.
Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха – „Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.“
Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.
Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях.
Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България.
Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава.

*Яна Добрева е журналист по образование и драматург по призвание. Написала е 8 пиеси досега, поставяни в театри в цялата страна. И през този театрален сезон в София продължават да играят две нейни пиеси – „Пясъчен пъзел“ в Театър 199 и „Да поиграем на чилик“ в Държавен пътуващ театър. Най-новата й пиеса – „Боже! Крокодили!“, се репетира в момента в Държавния сатиричен театър. Режисьор на постановката е бащата на Яна – Илия Добрев. Майка й Нина Стамова играе една от женските роли. Добрева има две награди от международни конкурси за драматургия – в Германия през 1994 г., във Франция през 1995 г. През 1997 г. е номинирана в международен конкурс в Лондон. Международната фондация „Гео Милев“ пък я награди миналата година за принос към националната ни драматургия.





Ето и моето мнение:


Става въпрос за обезлюдяване на държавата, след попадането ни в западната сфера на влияние през 1989 г. 3 - 4 милиона население се евакуира.

Една държава се управлява в неин ущърб, като се назначават лица с тъмно минало, които се контролират, чрез досиетата им и те се превръщат в лакеите на мафията.

Нашата държава се обезлюдява, за сметка на турци и цигани.

Ще кажете, че това е поредната конспирация :-) нима?

Защо тогава най-големите престъпниците корумпираните политици и магистрати и кукловодите им от ДС(КГБ) у нас никой не ги закача? Защо Трактора, Маргините, Брендо и сие са честни и трудолюбиви български граждани, а не престъпници…

Лесно е да погледнем при кого еврофондовете се изливат в България, докато западните плутокрации си затварят очите за това - кой усвоява тези пари и как се харчат. Ако еврофондовете се храчеха по предназначение, ако имаше равнопоставен достъп (без рушвети) до европейските пари, то сега стандарта на живот щеше да много по-висок. Примери за това са Унгария, Чехия, Полша и Словакия. Всички те имаха равен или по-нисък стандарт от нас преди 1989 г.


Не се случва, защото политиците (с благословията на ЕС) прибират сериозен процент от евро-парите. Това са същите политици, деца и внуци на нашата мила номенклатура, която никой не посмя да лустрира.

Тъжно е, че всеки път ние  протестиращите крещим "Оставка" и накрая протестиращите "побеждаваме" - с което заменяме едни мутри-мафиоти с други спасители-мутри-мафиоти, маскирани като демократи, патриоти, зелени и бембени.

Нима западни служби не знаят какво се случва в България, ха-ха-ха - след 1990 ние сменихме господарите си, но останахме роби.


Писана ми от активни борци, анти-фашисти и анти-капиталисти, след 1990 анти-комунисти, демократи, мутри и мафиоти, днес - бизнесмени.
Лустрацията НЕ бе изисквана от България нито преди присъединяването ни в НАТО, нито от ЕС, нито като условие за отпускането на евро-парите. Нито имаше референдуми по тези въпроси - народовластие: НУЛА! Избори - манипулирани, платени и продадени!


Това означава, че новите ни господари - САЩ и ЕС не искат да премахнат бившата Номенклатура и техните наследници, близки, партньори… Сменихме идеологията комунизъм с псевдо-демокрация и останахме роби. От политически роби, ни превърнаха в свободни бедни хора, т.е. икономически роби.


Държавата се обезлюдява с невероятна скорост, невиждана до сега, дори и по времето на чумните епидемии, османското иго, националните катастрофи и световните войни - такова чудо не е имало!


България изчезва!