Търсене в този блог

6 юли 2016 г.

История на Кримският полуостров




В древността и през Средновековието Кримският полуостров е попадал във владение на много държави и на територията му са се сменяли много народи. Но тогава Русия, а още по-малко Украйна, не са съществували. Трудно е да се определи автохтонното население на полуострова, но през 7 в. пр.н.е. гръцки заселници започват да основават колонии на полуострова. През следващите векове в античността областта е част от Понт (Черно море), но след 15 година пр. н.е. е подчинена на Рим.

По време на прехода от античност към ранно средновековие, тези земи са били част от Велика България и доказателство за това е, че първите двама български владетели - Кубрат и Аспарух, са погребани в днешна Украйна Кубрат - в района на Полтава, а Аспарух - в село на юг от него. След като преминават Дунав, българите постепенно се изтеглят от тези земи, заети от хазарите - племе, което приема юдейската вяра. А крайната източна граница, по която българите се задържат чак до XIV в., е течението на р. Днестър.

Като, през XІ-ти век в Таман (днешен Кубан) за кратко възниква Тмутараканското княжество, управлявано от Рюриковичите. Рюрик (на старобългарски: Рюрикъ, от Rørik, което е производно име от староизточнонорвежкото Roderick) е варяжки военноначалник.

През средновековието, Източната Римска империя (Византия) реално владее само град Херсон, а околните територии признават васална зависимост. Тези крайни за Империята райони се заемат последователно от българи, хазари, варяги, печенеги, кумани и най-накрая татари, местното население не е наричано украинци, този термин още не е съществувал, през средновековието никъде не се споменава за "Украйна" или "украинци".

След източно римския васалитет, Крим попада във владение на монголите, впоследствие на Златната орда. През втората половина на XIIІ в. Константинопол предава южното крайбрежие на генуезците и те създават там Готското капитанство и през XIII и XIV в., където генуезците превземат стари венециански селища и развиват търговия в района.

През лятото на 1475 г. Османската империя покорява Крим. В степните части на полуострова и в Приазовието османците запазват васалното си Кримско ханство, управлявано от рода на Гиреите, а южното крайбрежие включват непосредствено във владенията си. По това време населението на Крим е доста пъстро – има много гърци, италианци, арменци, евреи, славяни, половци, потомци на хазарите, готи и даже варяги. На полуострова живеят мюсюлмани, християни от различни деноминации и юдеи.

През 1699 г. император Петър I Велики прави неуспешен опит да овладее Крим, превземайки крепостта Азов, на брега на Азовско море. Петър I отбит, но следващите два века руснаците постепенно пробиват турско-татарската отбрана, завземат почти цялото северно причерноморие от устието на р. Дунав и в 1774 г. поставят под свой васалитет Крим, чрез подписването на Кючук-Кайнарджийския мирен договор, с който Кримското ханство получава независимост и на практика попада под руско влияние. През 1783 г. целият Крим е завладян и подчинен на Руската империя.

Руско-турската война от 1768—1774 г. е една от ключовите по значение войни между Русия подкрепящите я Дания, Британия и херцогство Тоскана от една страна и Османската империя и Полската шляхта от друга, в резултат на която към Русия получава правото на закрилник на православните в Османската империя и присъединява териториите на днешна Южна Украйна, северен Кавказ и Крим.

Екатерина Велика, под въздействието на българина от Корфу - видния европейски хуманист Евгений Булгар, както и князете Григорий и Алексей Орлови формулира т.н. "Гръцки проект" на Русия за освобождаване на православните на Балканите от османска власт и овладяване на Константинопол. Българинът на руска служба подполковник Даразин е пратен предрешен като монах със специално възвание от императрицата на български и гръцки да вдигне на въстание западните и южните Балкани в тила на Турция. След мисията му въстават Македония, Албания, Черна Гора, Босна и Херцеговина и Пелопонес.

Руснаците бързо превръщат Крим в своя огромна военноморска база, а Севастопол пристанище на руския флот, какъвто впрочем е и до днес. Тъкмо оттам атакуват през 1853 г. турския флот в пристанище Синоп и го унищожават. В отговор Западна Европа започва война с Русия, стоварвайки огромен англо-френски и турски десант на Кримския полуостров. Руският флот е притиснат в Севастопол и започва прочутата 3-годишна обсада на този град.

През 1856 г. Русия е принудена да се предаде. Сключва се т.нар. Парижки мирен договор, по силата на който Русия се задължава да няма военен флот в Черно море. По време на Руско-турската освободителна война турският флот, макар и без особен успех, съвсем свободно бомбардира Одеса, Севастопол и други руски черноморски градове, защото по това време руснаците нямат флот.

По време на Първата световна война Севастопол отново е база на флота. Освен пристанища, кейове, вълноломи, руснаците изграждат няколко пояса отбранителна линия около самия град с мощни подземни бункери и противокорабни брегови батареи. Те са им от огромна полза, когато през 1941 г. по време на Втората световна война немците обсаждат Севастопол. Героичната му отбрана трае почти 8 месеца. Руснацие го превземат заедно с Крим през юли 1942 г., въпреки че немската авиация господства в небето над полуострова.

През 1944 г. руснаците поемат едновременно през Керч и Перекоп тясната няколко километра ивица земя, която свързва Кримския полуостров с континента и успяват да сломят немската отбрана. Следва историческата Ялтенска конференция, която поделя Европа и решава преминаването ни в съветския блок.

Крим е на територия на Русия от 1774 до 1991, въпреки че през 1954 г. Никита Хрушчов подарява полуострова на УССР, а не на Украйна. Този акт е в противоречие на съветската конституция, но никой в СССР не е обръща внимание на границите на съюзните републики, тъй като те били съвсем формални. Важно да се отбележи, че Крим никога не е бил част от територията на независима Украйна с изключение на периода 1991 - 2014, през който полуострова е област с широка автономия, а Севастопол е град със специален статут, поради наличието на главната руска военноморска база на Черно море.

През 2014 Украйна бе разкъсвана от вътрешни борби и нацистки екстремисти и пара-военни крайни националисти, много от които предизвикани и подготвени от западните "демокрации" и псевдо неправителствените организации служещи на чуждите служби за разузнаване и диверсия. В тази обстановка Русия бе принудена да защити своето население на полуострова и да организира референдум за независимост, който бе обявен за анексия, от същите тези "западни демокрации". Но защо тогава днес хората от Крим са удовлетворени с новия си статус на граждани на Руската федерация? Няма никакъв смислен отговор на този въпрос.

Дори „Форбс”, макар и с неохота, призна, че година след руското „завладяване” на Крим, „проучване след проучване показват, че по-голяма част от местните – независимо дали украинци, етнически руснаци или татари, са съгласни, че животът в Русия е по-добър от живота в Украйна”.

Може би ако западните медии най-накрая ще започнат да предадат вярно историята, по-малко хора ще са объркани относно ситуацията около Крим. Вижте, никога не е имало „овладяване или анексиране” на Крим от руските сили. Всъщност на 16 март 2014 г. народът на Крим – независимо от техния етнически произход – гласуваха почти единодушно на референдум да се присъединят към руската федерация, без да бъде пролята нито една капка кръв.

Когато ние българите завоюваме нашите дунавски територии се пролива много кръв, това прави ли ни анексатори? Когато западно европейските заселници превземат Южна и Северна Америка - това прави ли ги анексатори. Когато Хитлер нападна половината свят, за него беше идеология, по подобие на днешните съвременни идеологии на "силните" на деня - той беше анексатор и агресор, защото загуби войната. Ако Хитлер беше спечелил, щяхме да имаме съвсем различна официална история, Хитлер щеше да е освободител.

Всички завоеватели налагат властта си с оръжие и сила, но това не не бе наблюдавано през март 2014 в Крим, все пак историята отново ще бъде написана от победителите. 

утон за социални мрежи

1 коментар:

  1. Крим никога не е бил част от територията на независима Украйна с изключение на периода 1991 - 2014, през който полуострова е област с широка автономия, а Севастопол е град със специален статут, поради наличието на главната руска военноморска база на Черно море.

    ОтговорИзтриване