Търсене в този блог

7 ноември 2016 г.

Избори - митове и факти!



Няма да крия, че съм привърженик на пряката демокрация, чрез чести, евтини (електронни) и директни местни избори не само за кметове, но и за областни управители, районни прокурори и шефове на полицейски участъци. И още по-важно чести, евтини и директни референдуми, които имат задължителен характер за централните власти - Парламент и Правителство, комбинирани с евтини общодържавни референдуми по важни национални въпроси. Разбира се това е лесно постижимо, но скоро няма да бъде въведено в България, както и в повечето “демократични” държави защото, това ще отнеме властта на корпорациите и плутократите. Пряката демокрация е най-ефикасния метод за ограничаване на корупцията, бюрокрацията и политическия произвол.


ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ГЛАСУВАНЕ


Мит е, че ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО гласуване ще реши българските проблеми, което вече стана ясно от проведените президентски избори. Електронния дистанционен вот ще обезсмисли дори задължителното гласуване и ще удвои избирателната активност. Високата избирателна активност автоматично ще намали тежестта на платения вот, АТАКА ще сънува Парламента, ДПС, ДОСТ, ГЕРБ ще са безгласни партии, БСП ще залезе по "естествен" път, ще се отворят нови хоризонти.

Доста удобно е Плутокрацията и Мафията да въведат ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО гласуване, но да намлят боря на избирателните секции в чужбина, като при пропускане на два поредни избора, да премахват гражданите от избирателните списъци. Целта е ясна - премахване на българите живеещи в чужбина от избирателните списъци. Плутократите и мафиотите искат да лишат от избирателни права, всички които не са гласували на два поредни избори от един вид, като в същото време няма създадени условия за гласуване на всички граждани, няма достатъчно секции в чужбина (това е най-скъпия начини за реализация на избори зад граница) и няма действащо дистанционно гласуване - било то електронно или по пощата.

МАЖОРИТАРНОТО ГЛАСУВАНЕ


Мит е, че МАЖОРИТАРНОТО гласуване е панацея срещу корупцията, може би в държави като Швейцария и Германия, където няма бедност, може и да е така, но не в България. Мажоритарния елемент с финансов праг за кандидатите под формата на такси или подписи (това в България отново означава “ПАРИ”) ще даде възможност само на феодалите/олигарсите/мафиотите да пласират свои хора в Парламента, т.е. това ще е привилегия за Олигархията и на партийните кандидати. Ако България бъде разделена на 240 избирателни секции местните феодали, наречени бизнесмени, де-факто мафиоти, ще могат да излъчат и “изберат” свои представители. Българският гражданин ще бъде лишен от правното си да избира за кого да гласува, но може да бъде задължен да гласува.

"Малките подробности" в това как ще се конструира закона за мажоритарен вот са по-важни от самото мажоритарно гласуване, защото от едно добро намерение ще се изроди в удобна маша за Мафията и големите политически партии със силни местни позиции - ДПС, ДОСТ, ГЕРБ и до някъде БСП.

Средно статистическите българи отново няма да имат достъп до мажоритарните листи, защото ще има ограничения за кандидат депутатите, все пак бюлетината не можа да е дълга няколко метра - нали? Пример за мажоритарно избирателна система в държава близка по своето развитие до България Украйна (преди гражданската война от 2014) - там има 50% мажоритарно избрани - те са представители на мафиотска клика, вижте какви протести предизвика "немската" мажоритарна система, приложена със закон неотговарящ на потребностите на нацията.


ДВОЙНО ГРАЖДАНСТВО И УСЕДНАЛОСТ 


Необходимо е изключване от изборните списъци на всички български граждани, които са приели чуждо гражданство и включването им обратно в изборните списъци след като се откажат от всички други гражданства - различни от българското.

Не трябва да лишаваме българите в чужбина да гласуват, освен ако имат второ гражданство. Не може да лишаваме от основни права хората само, защото в България няма възможности за оцеляване. Но в момента, в който приемат ново гражданство, тези лица, трябва да бъдат ЛИШАВАНИ от ИЗБОРНИ ПРАВА, защото те имат право да гласуват в 'новата' си Държава. Т.е. те са избрали да имат друго гражданство, различно от българското, това е право на избор, този избор трябва да има последствия!

Логиката е проста, ако български гражданин приеме чуждо гражданство, тя или той вече не активен член на нашето общество, този гражданин плаща своите данъци в друга държава, работи и живее в друга държава, затова трябва да бъде ЛИШЕН от ИЗБОРНИ ПРАВА. Това е личен избор и ние не бива да толерираме факта, че хора, които са избрали да приемат чуждо гражданство - ще избират нашите управници и в същото време, ще гласуват за чужди правителства, президенти, кметове и управници.

Нека да не забраняме, че демокрацията олицетворява Обществен договор между Управляващите и Данъкоплатците, а изборите периодично ратифицират този договор. Огромен проблем за Демокрацията е факта, че днешните "демократи" не говорят за този ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР, те приемат изборите като надпревара, а управлението като привилегия, които им осигуряват власт и позиции за лично облагодетелстване.

Просто е, където живееш, плащаш данъци и участваш в обществения живот, там трябва да имаш гарантирано участие в Обществения договор, но ако решиш да смениш държава, то същата държава трябва да може да ти ограничи правата, след като сам си избрал - ново гражданство.


ЕЛЕКТРОННО ДИСТАНЦИОННО ГЛАСУВАНЕ


- най-демократичната изборна практика
- най-евтината изборна система
- най-справедливата форма на участие на нацията в управлението на Държавата



Защо?

В България сме популярни с хитруването, манипулирането и купуването на гласове, затова за България не е необходим контрол (политиците ще намерят начин да купят контрола), необходим ни е самоконтрол. Какво имам предвид - необходима ни е система в която избирателя да може сам да провери как е гласувал, с други думи аз заставам зад избора данъкоплатеца сам да избере как да гласува ЯВНО-електронно, ТАЙНО-електронно или ТАЙНО с бюлетина.

Важно е да изискваме от законодателя и правото на избор, при въвеждането на електронното дистанционно гласуване - да даде възможност на избирателя да посочи дали иска вота му да е ЯВЕН или ТАЕН. Ако избирателя не вярва на IT-та, на Управляващи и електронни системи и НЯМАТ СТРАХ от явния вот - той да може да избере максималната прозрачност, дори тя да ми струва доброволното отказване от правото им на анонимен вот.

Питате се как ще се случи - просто е, всеки български гражданин лично получава от ЦИК, във всеки областен град/посолство/консулство веднъж в живота си един номер - парола или токен-устройство (на стойност 10-15 лева, което всеки сам ще плати и ще получи удобството да гласува дистанционно, т.е. това е опция, не задължение). Със своето ЕГН и парола всеки български гражданин ще може да гласува гласува електронно дистанционно, на всички избори и референдуми.

Купуване на гласове пак ще има, но ще има в пъти по-висока избирателна активност на не купените гласове, което ще доведе до много по-легитимни и евтини избори. Важно е елелкторнното гласуване да е достъпно, да няма ограничителни условия, трябва регистрацията към избирателния портал да не е по-сложна от регистрацията на електронна поща. Това е смисъла - по-висока достъпност, по-голяма представителност, които ще обезсмислят и обезсилят партии паразити!

Мит е, че електронното гласуване ще наруши тайната на вот на избирателите предпочели ТАЙНО-електронно гласуване. Всеки, който поне веднъж е полазвал електронно банкиране, дори електронна поща лесно може да обори това твърдение. Но все пак всеки, който го е страх може да гласува с бюлетина или машинно.

Българските живеещи в чужбина искат да са представени. От какво ще го е страх българина живеещ и работещ в чужбина, който в най-голяма степен ще се възползва от опцията ЯВНО-електронно гласуване, за да е сигурен, че няма да бъде измамен от мащехата си - Мафиотска България.

Мит е, че електронното гласуване е трудно за въвеждане - практически. Електронното дистанционно гласуване е опция, т.е. гласоподавателят, трябва да може да реши как да гласува - с бюлетина или електронно. Електронното гласуване може да се осъществи преди традиционния вот, с което гласувалите електронно, ще бъдат извадени от списъците и няма да могат да гласуват повторно.

Друг мит е, че ще се увеличи купуването на гласове, дори и да има, фактора явно гласуване ще действа възпиращо, чрез електронното гласуване ще се включат над 1 мил. българи, живеещи в чужбина, които Олигархията не може да купи, които не искат анонимност, а Промени!

При сега действащият закон, тези които искат да си продадат гласа, могат да вземат пари от няколко партии и гласуват за една от тях. При явен вот продавачите на своя глас ще получат по-малко пари (само от една партия) и ще бъдат принципно по-немотивирани да си продадат гласа. В същото време този явен вот ще помогне и на разследващите органи и гражданите да си направят изводите къде, кой пазарува гласове.

Мит е, че електронното гласуване е дискриминационно спрямо хората не ползващи Интернет. Ако е така сегашното гласуване не е ли дискриминационно спрямо хората, които имат възможност да гласуват само дистанционно. Мит е, че едните били повече от другите или по-точно какво значение има, гласуването е право на всички граждани и ако Държавата има възможност да създаде повече опции, то това не означава налагане на предимства и ограничения, а точно обратното - повече опции за гласуване означава по-голяма представителност, т.е. повече народовластие (демокрация).

Мит е, че от електронния вот ще даде на ДПС/ДОСТ допълнителни предимства в Турция - не, няма те и сега гласуват на 100%, къде реално, къде виртуално, къде дори невъзможно с оглед на боря гласуващи в една секция за няколко часа, всички помним невъзможните безобразия в Турция.

Това е първата стъпка, която ще потъпка платения вот - електронен дистанционен явен или таен вот, нека правото да избира да е на данъкоплатеца, в платформата за гласуване това ще означава само едно допълнително кликане с мишката.

Ако няма избор за явен дистанционен вот винаги ще има съмнения за фалшификации, просто е, евтино е и е ефикасно. Изисква еднократна инвестиция, след което води до високи икономии, ако не беше така банките нямаше да го ползват толкова охотно. Олигархията и Плутокрацията не желае да допусне електронно дистанционно гласуване, защото не се стреми към народовластие, тя търси манипулацията на вот в своя полза, но електронното гласуване е бъдещето - какво още чакаме?

Електроните дистанционни услуги са бъдещето, те елиминират много човешки порочни практики, затова до сега като данъкоплатци сме платили милиони лева, а нямаме все още електронно правителство. Електронното гласуване, не желаят да го реализират, дори само за българите в чужбина, защото те са по-свободни от икономически роби в България. При електронно гласуване няма ограничения в това къде се намираш, кога се провеждат изборите, колко е дълга и сложна бюлетината. Явен е страх от това нацията да има право да упражни свободен вот, политиците искат да сме роби, безправни, апатични, не ходещи до урните, не вярващи, че нашия вот ще доведе до промени, по този начин платения вот решава всичко за всички.

За да стигнем до ПРОМЯНА на Обществения договор, трябва доста път да извървим, аз подкрепям първата крачка - електронното дистанционно гласуване по желание на Гражданите, комбинирано с традиционно тайно гласуване. Сигурен съм, че задължителния вот и мажоритарния вот без да е комбиниран с електронно-дистанционно гласуване ще е зловредно за Народовластието, ще бъде в полза на Олигархията, Номенклатурата и Мафията.

Дявалa е скрит в детайлите.


Защо гласуваме с невалидна бюлетина?


1. Защото няма кой да изберем - всички са зло и разбрахме, че няма по-малко зло.

2. Ако гласуваме за по-малките, не печелившите кандидати, гласа ни се разпределя и реално гласуваме за големите партии.

3. Защото преди 26 години мислехме, че СДС ще ни спаси от Номенклатурата, от ДС, от активни борци, от привилегиите и ще премахнем модела "наш човек" (т.е. бивш псевдо-комунист, днес преуспял капиталист, "интелектуалец" или политик). А какво се случи - и бившите комунисти и опозицията (във всички форми и партии) се оказаха "наши хора", защото мафията няма цвят, познава само цвета на парите.

- Нинова, председател на БСП, кадър на СДС, "наш човек".
- Доган, председател на ДПС, кадър на ДС, "наш човек".
- Местан, председател на ДОСТ, кадър на СДС, "наш човек".
- Председателите на останалите партии са "наши хора".
- Бат Гойко, председател на ГЕРБ, "наш човек", бивш бодигард на Бай Тошо и Кобургота, заобиколен с бивши деца и внуци на "нашите хора".
- Фандъкова, "наш човек", член на БКП, от семейство на активни борци – антифашисти и антикапиталисти.
- Роско, платен първи секретар на общински комитет на ДКМС, човек на Масларова, станал богаташ, а после и русофоб, "наш човек".
- Павлова, внучка на заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП, "наш човек".
- Цацаров, внук на член на ЦК на БКП, "наш човек".
- ВСИЧКИ НА КЛЮЧОВИ ПОЗИЦИИ в управлението, съда, науката, образованието, медиите, армията, полицията, местните власати са или "наши хора" или техни деца и внуци.

4. Ако не гласувам или избера новото квадратче "за никого", това означава, че подкрепям статуквото и гласа ми ще бъде разпределен между големите мафиоти - "наши хора".

Ако нямате фаворит и не искате да гласувате за "наш човек", идете до урните и гласувайте с невалидна бюлетина. 

Това е истинския протестен вот до въвеждане на електронното гласуване.



утон за социални мрежи

19 септември 2016 г.

Новата европейска догма - правата на не-европейците.

Според официалната статистика, със стремителни темпове, расте дела на мюсюлманската общност сред населението на Евросъюза: Амстердам (14%), Антверпен (16,9%), Брюксел (до 25%), Бирмингам (26,9%), Марсилия (25%), Стокхолм (20%), Кьолн (12%). А някои квартали на тези градове, като печално известния Моленбек в Брюксел или Сен-Дени в Париж, са почти напълно мюсюлмански.






На европейската икономика не й е необходима неквалифицирана работна сила в такива количества. Вече има примери – както в Германия, така и във Франция, където през 60-те и 70-те години на миналия век пристигат милиони мигранти от страните на Африка и Близкия изток, получаващи работа в сектора на обслужването, на строежи и в автомобилната промишленост. С времето нуждата от тази работна сила отпада, само че мигрантите остават в Европа и минават на социални помощи. Именно сред тези мигранти, предимно мюсюлмани, се образува градската субкултура, която отрича европейските трудови и цивилизационни ценности.


Догмата на съвременна Европа се нарича - "правата на човека".


Европейския либерализъм създаде благоприятна почва за широкото нашествие на исляма в Европа. Стана ясно, че днес европейския юридически арсенал въобще не съответства на реалностите, а европейските власти са безсилни пред разгула на ислямското насилие. Атентаторите в Западна Европа бяха мюсюлмани французи и белгийци, а не сирийци, иракчани или алжирци. Не можем да обвиняваме всички мюсюлмани. Но проблема е в  новата догма, която създава от ислямските граждани на западни държави - терористи, в западните държави има много утракрайни мюсюлмански общности. Европа не се справя с този радикализъм, въпреки, че е в сърцето на Европа, в столиците и в най-големите градове. Липсва контрол, липсва и желанието за контрол, в Европа има само толерантност.

Европа дава шансове и на хора, които искат да я унищожат, да се възползват от предимствата на правовата държава, защото е религиозно толерантна, социално щедра и предлага невероятно слаб контрол над иманите, джамиите, ислямските училища и университети. Повечето гнезда на радикален ислям в Европа са спонсорирани и направлявани от ОАЕ, Бахрейн, Дубай и най-вече от Саудитска Арабия, и Катар. Държави, които са религиозни диктатури, начело със сунитски монарси, които са добре дошли в Европа и не попадат под ударите на новата европейска догма - “Правата на човека". В Саудитска Арабия и Катар християнството и християнските символи са забранени, жените нямат почти права, на чужденците им се взимат паспортите, когато постъпват на работа… и се управляват от деспотични фамилии, но това липсва в “свободните медии”, няма дела срещу тях в НАДнационалните съдилища, организациите за правата на човека, много мъгляво и неуверено съобщават са смразяващите диктатури.


Увеличаването на мюсюлманската общност в Европа във връзка с високата раждаемост на фона на намаляване на коренното европейско население води до радикален срив на социокултурния и етническия баланс, а също така и към неизбежни търкания, способни да прераснат в граждански конфликт. Перспективите за интеграция в европейското общество и трудова среда са без значение както за „старите“, така и за „новите“ мигранти-мюсюлмани.



Идеологията на радикалния ислям е базиран на уахабизъма и салафизъма (течения в сунитския ислям) изповядвани от ислямските диктатури на Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн, Дубай, Турция и няколко африкански държави, не от Сирия (Фамилията Асад, която управлява страната, са алауити, т.е. Шиити, те са светско настроени, празнуват Kоледа заедно с християните, а жените никога не се забраждат, християните имат свои съдилища).

Не аулитите на Асад или поддръжниците на Садам или Кадафи са причината за разпространението на този радикален ислям (уахабизъм) в света, който спонсорира иманите, терористите и атентаторите. Не е само Ал-Кайда и Ислямска държава. Боко Харам действа в Нигерия и съседните държави, Ал Шабаб в Сомалия, Ансар ал-Шариа в Тунис и т.н. Техни поддръжници и основни финансови донори са официалните религиозни институции в Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн, Дубай, Турция и ислямските африкански държави.


Същите “свободни медии”, НАДнационалните съдилища и организации за правата на човека пропуснаха да видят, че Сирия бе най-толерантната, най-светската страна от всички други мюсюлмански страни взети заедно. Християните имаха пълни права, почивка в събота и неделя, имаха собствени съдилища…къде другаде имаше такова спокойствие? В Саудитска Арабия може би?

Сирия нямаше един долар външен дълг, образованието и здравеопазването бяха безплатни, имаше масово производство, заводи, имаше затворени цели промишлени цикли. Преди войната Сирия се развиваше с бързи темпове. Много сирийци в България се връщаха в родината си, заплатите бяха по-високи от тукашните, имаше много работа, много възможности. Нямаше корпорации, които да завладяват пазара, а дребното занаятчийство и семейният бизнес процъфтяваха. Разбира се, имаше и лоши страни – писането на доноси, прибирането и изчезването на политически затворници, някои от тях наказани за привидно смешни и недоказани неща и т.н. Никой не може да отрече това, но в крайна сметка Сирия бе хиляди пъти по-демократична и по-светска държава, отколкото например Кувейт, Саудитска Арабия и Катар, или Бахрейн. Защо не работят за налагане на демократични режими там?

Новата европейска догма за Правата на човека, работи избирателно на световно ниво, на откровени диктатури, в които липсват човешки права и религиозни свободи, не се налагани критики, санкции и политическа изолация. Защо? Но същите “свободни медии”, НАДнационалните съдилища и организации за правата на човека не пропуснаха да “раздухат” стълпените обвинения срещу Асад, че е ползвал химическо оръжие в собствената си държава, нещо което остана недоказано, както и притежаването на химически оръжия от правителството на Садам в Ирак.


Възстановяването на защитата и сигурността на гражданите в Европа предполага връщане към основите на истинската демокрация, защото ислямските, с парите на Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ, Бахрейн и Дубай, Турция построиха джамии в Европа, наложиха своя начин на живот, въведоха свои норми, закони, правила и забрани в храненето, междуличностните отношения, дрехите, прилагането на законите, отношението и възпитанието на децата, които израстват като европейски граждани - ислямисти.



Почти всички мюсюлмани в ЕС са изселници от Близкия и Средния Изток, Северна Африка и от Балканите. Независимо от дългогодишното пребиваване в Западна Европа, те упорито се придържат към традиционните за тях религиозни и семейни ценности и религиозни закони, а не светски - европейските.. Предвид по-високата раждаемост сред европейските мюсюлмани е високо процентното отношение на младежите, особено възприемчиви към пропагандата на войнстващия ислямизъм и традиционните ислямски ценности. Радикалният ислям се разпространява стремително сред мюсюлманските младежи в Европа – както сред новодошлите, така и при представителите както сред новодошлите, така и при представителите на второ и трето поколение мюсюлмани.

Демографският бум в арабските страни и в Турция продължава – т.е. по целия периметър на Европа. Например населението на Египет нараства с 2 млн. души годишно, то вече надмина 90 млн. и ще стигне 100 млн. души в близките години. Страната се задъхва от пренаселване, не достига вода, подходящата за живот земя е 7% от цялата територия на страната. С аналогични проблеми се сблъскват и други страни от арабския свят, числеността на чието население надминава 400 млн. души, в това число Алжир (около 40 млн. души), Сирия (22 млн.), Ирак(35 млн.).

Въпреки ясните факти, западноевропейските “независими медии” и политици продължават да пренебрегват демографската заплаха, произтичаща от Средиземноморието. Създава се впечатлението, че нито зачестилите терористични действия, нито миграционната криза, нито надигащият глава ислямски радикализъм няма да заставят политическото ръководство на Евросъюза и страните от Западна Европа да се откажат от идеологическите догми „мултикултурност“, политическа коректност и толерантност.


Догмата на съвременна Европа се нарича - "Правата на човека"


Суверенитетът днес вече не принадлежи на народа, а на “религията” за Правата на човека, която се е превърнала в пагубна догма за европейските нации. Задачата на демокрацията е да даде възможност на хората да държат в своите ръце съдбата си, своята идентичност, територия, хуманизъм и да приемат важните за обществото решения. Напоследък излиза, че у народите в Западна Европа вече няма демокрация, защото догмата за правата на човека е над народовластието.. Това, което днес у нас се нарича демокрация, представлява управление на догмата за Правата на човека (Правата на емигрантите-мюсюлмани), чиито много често безумни указания се налагат на европейските народи, от “независимите медии”, които експлоатират нашите чувства, от брюкселската бюрокрация, от НАДнационални съдници (които не са изборни, т.е. нямат мандата на европейските граждани - бюрократични НАДнационални механизми за налагане на новата догма).

Мюсюланите пренебрегнаха европейските закони и признаха само религиозния брак, като забраниха гражданския, одобриха полигамията и подчинението на жената на мъжа и т.н. Те използваха европейската толерантност, но у тях липсва каквато и да е толерантност. Те използваха новия ред в Европа, подчинен на новата религия "правата на човека", но тяхната религия е различна и не признават "правата на човека", а само шариата. Догмата за “правата на човека” променя активно Европа, етнически, религиозно, социално и културно и това не е по волята на европейците.

Макар, че ислямистите презират европейците и признават единствено световната мюсюлманска „умма”, ако някой опита да ограничи този произвол, ще се появят десетки правозащитни организации, които сезизарт Европейския съд по правата на човека. Тези организации са най-големите предатели на европейската цивилизация, демокрацията като народовластие и християнството.


След войната в Ирак, християните - изчезнаха, нали демокрацията победи Садам? Либийците получиха същата демокрация, диктатора беше убит, днес либийците как живеят? В демокрация, в просперитет, сигурност? Каква е тази победа, която оставя след себе си разрушения, смърт и гражданска война? В Афганистан талибаните бяха победени, Осама Бин Ладен беше убит, днес афганистанците как живеят? Защо след като победиха в Афганистан, е износител на 90% от световния хероин? Отговори няма, “свободните медии” не питат, НАДнационалните съдилища не съдят, организациите за правата на човека - мълчат.



Няма как тази политика на превземане на европейския континент да е случайна. Бежанската вълна може да се спре за една седмица, но няма воля за това.


На Изток липсва съвременния х(к)ан Тервел за спаси Европа, Карл Велики също не се вижда на Запад.... задава се нов ред в Европа, благодарение на думи като - хуманност, толерантност и съчувствие. И трите липсват у ислямистите, които ни заливат... няма кой да спаси Европа докато е подчинена на САЩ и Израел. Християните ще са новите "неверници", "не-хора", "гяури" в собствените си държави. За разлика от нас - българите, хората в останалата част на Европа не знаят какво е ислямско РОБСТВО (толерантно наричано "присъствие")... задава се!



*независимите медии/свободните медии също имат свои собственици и ръководни органи, които имат относителна свобода




утон за социални мрежи

18 септември 2016 г.

Яна Добрева: „Защо напускам България?“

Текстът, който взриви социалните мрежи и разплака хиляди!

Писан през 2000 година, актуален до днес!

Представяме ви текста без съкращения:


Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи. Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж. Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман. Когато му постави тази „диагноза“, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние. Когато все пак успяхме да стигнем до „Пирогов“. Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи. Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата. Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло. Когато се оказа, че не става с молби, а с пари. Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства. Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие. Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая. Когато страхът се настани сред близките ми. Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити. Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници.
И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде баща му, който никога не отсъства от къщи. Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди. Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка.
Тогава реших, че се отричам от България
Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега. Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани. Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора. Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност. Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността. Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията. Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено „родина“. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва „предателство“. Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България.
Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение! Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията. Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници.
Честито, господа Мутри! Победихте! Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха – „Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.“
Господи, това ли е България! Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.
Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве! Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое. Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава. Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират. Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях.
Ние сме поредните българи, които напускат вашата България. Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи. Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии. Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите Ще се връщам в тази моя България.
Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа. Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски. Знаете ли за какво става дума в приказките, господа? В тях Доброто накрая винаги побеждава.

*Яна Добрева е журналист по образование и драматург по призвание. Написала е 8 пиеси досега, поставяни в театри в цялата страна. И през този театрален сезон в София продължават да играят две нейни пиеси – „Пясъчен пъзел“ в Театър 199 и „Да поиграем на чилик“ в Държавен пътуващ театър. Най-новата й пиеса – „Боже! Крокодили!“, се репетира в момента в Държавния сатиричен театър. Режисьор на постановката е бащата на Яна – Илия Добрев. Майка й Нина Стамова играе една от женските роли. Добрева има две награди от международни конкурси за драматургия – в Германия през 1994 г., във Франция през 1995 г. През 1997 г. е номинирана в международен конкурс в Лондон. Международната фондация „Гео Милев“ пък я награди миналата година за принос към националната ни драматургия.





Ето и моето мнение:


Става въпрос за обезлюдяване на държавата, след попадането ни в западната сфера на влияние през 1989 г. 3 - 4 милиона население се евакуира.

Една държава се управлява в неин ущърб, като се назначават лица с тъмно минало, които се контролират, чрез досиетата им и те се превръщат в лакеите на мафията.

Нашата държава се обезлюдява, за сметка на турци и цигани.

Ще кажете, че това е поредната конспирация :-) нима?

Защо тогава най-големите престъпниците корумпираните политици и магистрати и кукловодите им от ДС(КГБ) у нас никой не ги закача? Защо Трактора, Маргините, Брендо и сие са честни и трудолюбиви български граждани, а не престъпници…

Лесно е да погледнем при кого еврофондовете се изливат в България, докато западните плутокрации си затварят очите за това - кой усвоява тези пари и как се харчат. Ако еврофондовете се храчеха по предназначение, ако имаше равнопоставен достъп (без рушвети) до европейските пари, то сега стандарта на живот щеше да много по-висок. Примери за това са Унгария, Чехия, Полша и Словакия. Всички те имаха равен или по-нисък стандарт от нас преди 1989 г.


Не се случва, защото политиците (с благословията на ЕС) прибират сериозен процент от евро-парите. Това са същите политици, деца и внуци на нашата мила номенклатура, която никой не посмя да лустрира.

Тъжно е, че всеки път ние  протестиращите крещим "Оставка" и накрая протестиращите "побеждаваме" - с което заменяме едни мутри-мафиоти с други спасители-мутри-мафиоти, маскирани като демократи, патриоти, зелени и бембени.

Нима западни служби не знаят какво се случва в България, ха-ха-ха - след 1990 ние сменихме господарите си, но останахме роби.


Писана ми от активни борци, анти-фашисти и анти-капиталисти, след 1990 анти-комунисти, демократи, мутри и мафиоти, днес - бизнесмени.
Лустрацията НЕ бе изисквана от България нито преди присъединяването ни в НАТО, нито от ЕС, нито като условие за отпускането на евро-парите. Нито имаше референдуми по тези въпроси - народовластие: НУЛА! Избори - манипулирани, платени и продадени!


Това означава, че новите ни господари - САЩ и ЕС не искат да премахнат бившата Номенклатура и техните наследници, близки, партньори… Сменихме идеологията комунизъм с псевдо-демокрация и останахме роби. От политически роби, ни превърнаха в свободни бедни хора, т.е. икономически роби.


Държавата се обезлюдява с невероятна скорост, невиждана до сега, дори и по времето на чумните епидемии, османското иго, националните катастрофи и световните войни - такова чудо не е имало!


България изчезва!








6 юли 2016 г.

История на Кримският полуостров




В древността и през Средновековието Кримският полуостров е попадал във владение на много държави и на територията му са се сменяли много народи. Но тогава Русия, а още по-малко Украйна, не са съществували. Трудно е да се определи автохтонното население на полуострова, но през 7 в. пр.н.е. гръцки заселници започват да основават колонии на полуострова. През следващите векове в античността областта е част от Понт (Черно море), но след 15 година пр. н.е. е подчинена на Рим.

По време на прехода от античност към ранно средновековие, тези земи са били част от Велика България и доказателство за това е, че първите двама български владетели - Кубрат и Аспарух, са погребани в днешна Украйна Кубрат - в района на Полтава, а Аспарух - в село на юг от него. След като преминават Дунав, българите постепенно се изтеглят от тези земи, заети от хазарите - племе, което приема юдейската вяра. А крайната източна граница, по която българите се задържат чак до XIV в., е течението на р. Днестър.

Като, през XІ-ти век в Таман (днешен Кубан) за кратко възниква Тмутараканското княжество, управлявано от Рюриковичите. Рюрик (на старобългарски: Рюрикъ, от Rørik, което е производно име от староизточнонорвежкото Roderick) е варяжки военноначалник.

През средновековието, Източната Римска империя (Византия) реално владее само град Херсон, а околните територии признават васална зависимост. Тези крайни за Империята райони се заемат последователно от българи, хазари, варяги, печенеги, кумани и най-накрая татари, местното население не е наричано украинци, този термин още не е съществувал, през средновековието никъде не се споменава за "Украйна" или "украинци".

След източно римския васалитет, Крим попада във владение на монголите, впоследствие на Златната орда. През втората половина на XIIІ в. Константинопол предава южното крайбрежие на генуезците и те създават там Готското капитанство и през XIII и XIV в., където генуезците превземат стари венециански селища и развиват търговия в района.

През лятото на 1475 г. Османската империя покорява Крим. В степните части на полуострова и в Приазовието османците запазват васалното си Кримско ханство, управлявано от рода на Гиреите, а южното крайбрежие включват непосредствено във владенията си. По това време населението на Крим е доста пъстро – има много гърци, италианци, арменци, евреи, славяни, половци, потомци на хазарите, готи и даже варяги. На полуострова живеят мюсюлмани, християни от различни деноминации и юдеи.

През 1699 г. император Петър I Велики прави неуспешен опит да овладее Крим, превземайки крепостта Азов, на брега на Азовско море. Петър I отбит, но следващите два века руснаците постепенно пробиват турско-татарската отбрана, завземат почти цялото северно причерноморие от устието на р. Дунав и в 1774 г. поставят под свой васалитет Крим, чрез подписването на Кючук-Кайнарджийския мирен договор, с който Кримското ханство получава независимост и на практика попада под руско влияние. През 1783 г. целият Крим е завладян и подчинен на Руската империя.

Руско-турската война от 1768—1774 г. е една от ключовите по значение войни между Русия подкрепящите я Дания, Британия и херцогство Тоскана от една страна и Османската империя и Полската шляхта от друга, в резултат на която към Русия получава правото на закрилник на православните в Османската империя и присъединява териториите на днешна Южна Украйна, северен Кавказ и Крим.

Екатерина Велика, под въздействието на българина от Корфу - видния европейски хуманист Евгений Булгар, както и князете Григорий и Алексей Орлови формулира т.н. "Гръцки проект" на Русия за освобождаване на православните на Балканите от османска власт и овладяване на Константинопол. Българинът на руска служба подполковник Даразин е пратен предрешен като монах със специално възвание от императрицата на български и гръцки да вдигне на въстание западните и южните Балкани в тила на Турция. След мисията му въстават Македония, Албания, Черна Гора, Босна и Херцеговина и Пелопонес.

Руснаците бързо превръщат Крим в своя огромна военноморска база, а Севастопол пристанище на руския флот, какъвто впрочем е и до днес. Тъкмо оттам атакуват през 1853 г. турския флот в пристанище Синоп и го унищожават. В отговор Западна Европа започва война с Русия, стоварвайки огромен англо-френски и турски десант на Кримския полуостров. Руският флот е притиснат в Севастопол и започва прочутата 3-годишна обсада на този град.

През 1856 г. Русия е принудена да се предаде. Сключва се т.нар. Парижки мирен договор, по силата на който Русия се задължава да няма военен флот в Черно море. По време на Руско-турската освободителна война турският флот, макар и без особен успех, съвсем свободно бомбардира Одеса, Севастопол и други руски черноморски градове, защото по това време руснаците нямат флот.

По време на Първата световна война Севастопол отново е база на флота. Освен пристанища, кейове, вълноломи, руснаците изграждат няколко пояса отбранителна линия около самия град с мощни подземни бункери и противокорабни брегови батареи. Те са им от огромна полза, когато през 1941 г. по време на Втората световна война немците обсаждат Севастопол. Героичната му отбрана трае почти 8 месеца. Руснацие го превземат заедно с Крим през юли 1942 г., въпреки че немската авиация господства в небето над полуострова.

През 1944 г. руснаците поемат едновременно през Керч и Перекоп тясната няколко километра ивица земя, която свързва Кримския полуостров с континента и успяват да сломят немската отбрана. Следва историческата Ялтенска конференция, която поделя Европа и решава преминаването ни в съветския блок.

Крим е на територия на Русия от 1774 до 1991, въпреки че през 1954 г. Никита Хрушчов подарява полуострова на УССР, а не на Украйна. Този акт е в противоречие на съветската конституция, но никой в СССР не е обръща внимание на границите на съюзните републики, тъй като те били съвсем формални. Важно да се отбележи, че Крим никога не е бил част от територията на независима Украйна с изключение на периода 1991 - 2014, през който полуострова е област с широка автономия, а Севастопол е град със специален статут, поради наличието на главната руска военноморска база на Черно море.

През 2014 Украйна бе разкъсвана от вътрешни борби и нацистки екстремисти и пара-военни крайни националисти, много от които предизвикани и подготвени от западните "демокрации" и псевдо неправителствените организации служещи на чуждите служби за разузнаване и диверсия. В тази обстановка Русия бе принудена да защити своето население на полуострова и да организира референдум за независимост, който бе обявен за анексия, от същите тези "западни демокрации". Но защо тогава днес хората от Крим са удовлетворени с новия си статус на граждани на Руската федерация? Няма никакъв смислен отговор на този въпрос.

Дори „Форбс”, макар и с неохота, призна, че година след руското „завладяване” на Крим, „проучване след проучване показват, че по-голяма част от местните – независимо дали украинци, етнически руснаци или татари, са съгласни, че животът в Русия е по-добър от живота в Украйна”.

Може би ако западните медии най-накрая ще започнат да предадат вярно историята, по-малко хора ще са объркани относно ситуацията около Крим. Вижте, никога не е имало „овладяване или анексиране” на Крим от руските сили. Всъщност на 16 март 2014 г. народът на Крим – независимо от техния етнически произход – гласуваха почти единодушно на референдум да се присъединят към руската федерация, без да бъде пролята нито една капка кръв.

Когато ние българите завоюваме нашите дунавски територии се пролива много кръв, това прави ли ни анексатори? Когато западно европейските заселници превземат Южна и Северна Америка - това прави ли ги анексатори. Когато Хитлер нападна половината свят, за него беше идеология, по подобие на днешните съвременни идеологии на "силните" на деня - той беше анексатор и агресор, защото загуби войната. Ако Хитлер беше спечелил, щяхме да имаме съвсем различна официална история, Хитлер щеше да е освободител.

Всички завоеватели налагат властта си с оръжие и сила, но това не не бе наблюдавано през март 2014 в Крим, все пак историята отново ще бъде написана от победителите. 

утон за социални мрежи

24 май 2016 г.

Върви народе възродени!

Върви, върви, но останаха ли възрожденци в България? След 2050 г. на 24 май, ще пеем "отлетяха българите от България"!




В 2050г. започва четвъртата българска държава, съставена основно от цигани, турци и екзотично българско малцинство, обявиха професори от Центъра за демографска политика.

Според техни прогнози, базирани на официалните преброявания на населението досега, през 2050г. циганите у нас ще бъдат 3,5 млн, турците - 1,2 млн, а българите - едва 800 хил. души.

Ситуацията беше сравнена с Армагедон от проф. Петър Иванов. Етносът, който сега има мнозинство, загубва културната си идентичност - българите дори не наричат децата си с български имена. Очертавайки дебългаризирането, той посочи разширяващото се присъствие на чалгата и навлизането в политиката на циганския манталитет - на тарикатство, кражби, безотговорността.

Демографската криза поставя заплахи към националната и икономическа сигурност на България, предупреди проф. Петър Славейков. Застаряването и намаляването на населението и особено на българския етнос води до проблеми с работната сила и със социалните плащания, поставя въпроса за бъдещото политическо развитие на страната, подчерта той.
Ромският проблем сега е воденичен камък за България и ако до 20 години не бъде решен, страната ни ще се удави, смята проф. Трендафил Митев. Ромската общност е най-динамично развиващата се и най-деградиращата. Тя сега стига векове надолу - на нива, на които никога не е била, посочи още професорът. Припомни още, че проблемът е бил решен и то нелошо в България - „минавайки през Строителни войски, ромът имаше професия и самочувствие на равен на българина. На ромските деца се даваха дрешки и книжки, а не пари на майките да раждат", обясни проф. Митев.

Според прогнозите на Центъра, българският етнос през 2075г. ще е от 500 000 души, а през 2100г - на 300 000. Същевременно, турците ще са 1,3 млн в 2075г, а в 2100г. - на 1,5 млн. Циганите от 5,5 млн. в 2075г ще станат 8 милиона през 2100г.

България е в състояние на национална катастрофа, обяви Костадин Костадинов. Според него демографските проблеми на страната са трета национална катастрофа - българският народ изчезва. Пари в пенсионния фонд няма и все по-малко ще има кой да работи и да го пълни, предупреди още той и подчерта, че временни козметични мерки няма да помогнат. Трябва да има специална институция и специален министър по тези въпроси, категорични са представителите на Центъра за демографска политика. Те са подготвили писмо до премиера Бойко Борисов, в което излагат вижданията си и настояват държавата да осъзнае като основен проблем постепенното изчезване на българския етнос.


Често ме апострофират, че показвам проблемите, но не предлагам решение. Решението е просто, нарича се Демографска реформа. Може да се гласува от обикновено НС. Реформата я знаят всички политици, но никой не иска да я приложи, защото сме подчинени на НАТО/ЕС/САЩ и евро-атлантическите ценности, българите сами се заличаваме, защото не искаме да се опълчим на новите ни господари. Тук е решението: http://todor.vetsov.com/2015/01/blog-post.html , но няма кой да гласува про-български закон и да го приложи. 


Мафиотите - политици вече не са червени, те познават само цвета на парите, парите, които ги превърнаха от комунисти в псевдо-демократи, парите, които първо им бяха подсигурени от СССР, после от ЦРУ, мафията, а сега от ЕС (западните плутокрации).

утон за социални мрежи

29 март 2016 г.

”Ислямът не е религия на мира”

Хамед Абдел-Самад е роден през 1972 година. Син е на сунитски имам. През 1991 година се присъединява към Мюсюлманското братство, което по-късно напуска. Днес той е член на Немската Ислямска Конференция и един от най-известните критици на исляма. През 1995 година се установява в Германия. Следва политология  и между другото работи в Ерфуртската катедра за изследване на исляма и в Института за Еврейска история в Мюнхен. Наскоро излезе от печат книгата му „Мохамед. Равносметката” /издателство Дрьомер/



Едно интервю на Die Zeit:

Цайт: Господин Абдел-Самад,  през последните седмици имаше призиви за Вашата смърт. От кого?

Хамед Абдел-Самад: Нямам право да говоря за това, защото в момента тече разследване на Федералната Криминална Служба. Но този път заплахата е много по-близка и конкретна отколкото предишния. След излизането на новата ми книга за пророка  Мохамед получих най-висока степен на застрашеност. Това означава, че не мога да премина например през контрола за сигурност на летището, а трябва да бъда транспортиран директно до самолета в бронирана лимузина. В самолета до мен седят охранители. На Панаира на книгата бях с бронирана жилетка.

Цайт: От дълго време предупреждавате за ислямистки терористични нападения в Европа. Изненадаха ли Ви атаките в Париж през ноември?

Хамед Абдел-Самад: Не. Откакто европейските държави засилиха военната си намеса срещу Ислямска държава беше само въпрос на време да очакваме ответен удар от нея. Ислямският фундаментализъм се разраства и от години намира благоприятна почва и в Европа. Това трябва да ни покаже, че не сме си взели поука от 11 септември. Европа допусна изграждането на политически ислямски структури като смяташе, че по този начин стимулира толерантността. Много ме натъжава този предвидим терор.
Също така не разбирам, как европейските джихадисти имат правото да пътуват до Сирия и да се връщат от там, без правовата държава да се намеси.

Цайт: Нямаме ли достатъчно действащи закони?

Хамед Абдел-Самад: Напротив. На мнение съм, че имаме закони. Но да пътуваш до Сирия и да се присъединиш към ИД означава участие в чужда военна формация, в терористична организация. Само тези два факта са достатъчни някой да бъде задържан веднага, независимо от това, дали е убивал или не. За съжаление, нито в Германия, нито във Франция имаме достатъчно сили за сигурност, за да охраняваме всички потенциални извършители денонощно. Необходимо е повече хора да работят на смени, за да пазят един единствен ислямист. Естествено по-лесното е да бъдат задържани и обвинени за проповядване на омраза. Но Европа дава шансове и на хора, които искат да я унищожат, да се възползват от предимствата на правовата държава. И в това е нейната слабост.

Цайт: Всъщност толерантността е сила, защото предполага критично отношение към самия себе си. Кога тя се превръща в слабост?

Хамед Абдел-Самад: От 11 септември насам говорим, че трябва да зищитаваме нашите ценности. Но как? През 2011 година международният  тероризм беше сравнително обозрим – имаше няколко хиляди бойци, които се бяха барикадирали в Хиндокуш. Днес си имаме работа с цели армии от истински терористи, които хвърлят света в страх и ужас. Западът води погрешни войни и същевременно подцени  проблема. Точно миролюбивите мюсюлмани, които са изпитали нарастващата опасност на милитаризирания ислямизъм на собствен гръб, подцениха тази опасност. Винаги Западът беше виновен за всичко.

Цайт: Западът има голяма вина, защото подпомогна терора с безсмислени военни операции. Кое по Ваше мнение не е вина на Запада?

Хамед Абдел-Самад: Фактът, че и либералните мюсюлмани се виждат в ролята на жертви. Те донякъде имат право за това, че Западът направи невероятно много грешки в арабския свят и за това, че войната в Ирак подейства като катализатор и запали огъня на тероризма. Този огън винаги е бил тук , защото ислямът още от самото си начало съдържа в себе си идеологията на насилието. И до днес насилието служи да компенсира мюсюлманските комплекси за малоценност чрез фантазии за повсеместна власт.

Цайт: За кои фантазии за повсеместна власт става дума?

Хамед Абдел-Самад: И до днес ислямът дели света на вярващи и невярващи. Той не само легитимира насилието над неверниците, а и го изисква и стимулира. В нашата религия има още твърде много вярващи, които са убедени в абсолютната истина на светите текстове. Това е знак за непросветеност. И въпреки това федералната канцлерка твърди, че тази религия е част от просветена Германия.

Цайт: Може би тя просто има предвид местните мюсюлмани, които не искат фундаментализъм и терор.

Хамед Абдел-Самад: Възможно е, но сериозна критика на фундаментализма просто няма. Политиците и медиите се страхуват да не обидят мюсюлманите или да станат обекти на омраза от страна на десни екстремисти и омаловажават проблема. Действат под мотото:
” Това няма нищо общо с исляма, това са просто социални и геополитически проблеми.” И грешат.

Цайт: Има и обаче мюсюлмани в неравностойно положение в гетата около Париж, Марсилия и Тулуза.

Хамед Абдел-Самад: Да, но в същите тези гета има и маргинализирани африканци, които са християни и  не обезглавяват никого. В кварталите на Лондон има не само мюсюлмани в неравностойно положение, а и такива индуси. Да не би те да взривяват автобуси и концертни зали? Вярно е и друго. САЩ донесоха зло навсякъде в света: във Виетнам, в Никарагуа, в Чили, в Корея. Но въпреки това няма отмъщение срещу цели в САЩ. Защо? Защото обидата на мюсюлманите съдържа в себе си и културен елемент.

Цайт: Бихте ли разяснили този факт?

Хамед Абдел-Самад: Вярващите мюсюлмани считат себе си за натоварени със свещена задача: След евреите и християните Бог говори последно на нас, мюсюлманите, и ни призова да завладеем света. Сега обаче сме безсилно малцинство.

Цайт: Действително много мюсюлмани по света живеят в бедност.
 
Хамед Абдел-Самад: Ислямизмът обаче иска да превърне тези безсилни хора в елит, в авангард. В момента това се усеща в исляма, както в никоя друга култура. Сред терористите обаче има не само бедни и онеправдани хора, а и образовани и с добри доходи като атентатора от Сан Бернардино. Има стари и млади, африканци, араби, азиатци, европейци и американци. Какво ги свързва в крайна сметка? Ислямът. Но който подхване тази тема, бива смятан за расист и то въпреки факта, че ислямът не е раса. Много медии отказват да видят мащаба на опасността.

Цайт: В някои западни държави съществуваше и противоположен на този проблем, а именно създаването на паника, например в ултраконсервативните американски медии. От една страна истерия, от друга отхвърляне на действителността. Освен това се казва, че не трябва да използваме думата „война”.

Хамед Абдел-Самад: Предимно германците не искат да говорят за война, защото им липсва решителност да унищожат готовата за война Ислямска държава. Или най-малкото да я нападнат от въздух. Защо доскоро цели колони с пикапи на Ислямска държава пътуваха от Рака за Мосул и обратно, без да бъдат цел на нападение? Защото не смятаха проблема за належащ и защото някои от нашите „партньори” в борбата срещу терора на Ислямска държава я подкрепяха. На Запад подценяват терористите като говорят за тях като за отделни луди. Но войната срещу терора може да бъде спечелена само, когато бъде победен ислямизма в целия свят.

Цайт: Какво смятате за позицията  на германските противници на намеса в Сирия, които искат само да поддържат бунтовниците.

Хамед Абдел-Самад: Това не е добра идея, защото самите бунтовници са ислямисти. Няма секуларни бунтовници. Който твърди обратното, няма представа каква е реалната ситуация. Относно бомбардировките мога да кажа: Ако не бяхме бомбардирали, Синджар нямаше да бъде свободен и щяхме да загубим Кобане. Тогава може би щяха да паднат и Рамади, а може би и Багдад.

Цайт: И е доста сигурно, че Ислямска държава щеше да влезе в Ербил миналата есен, когато бойците им бяха само на 30 километра от най-важната отправна точка за бежанците.

Хамед Абдел-Самад: Тогава действа Америка, но не и Европа. Всичко това е от страх от времето на студената война, страх от последиците и от погрешни реакции. Следователно не се предприема нищо, също както през 30-те и 40-те години. Колко време мина, докато беше победен Хитлер? Знам, че хората не могат да приемат това сравнение, но съм убеден, че ислямизмът е фашизмът на 21 век. Който смята, че може да задържи топката чрез помиряване и да смекчи терора с междурелигиозен диалог, се лъже.  Напомням,  че през 30-те години и Чембърлейн смяташе, че Хитлер може да бъде озаптен с политика на намаляване на напрежението. Това е смъртоносна грешка.

Цайт: Помиряването може да бъде и успешно.

Хамед Абдел-Самад: Но донесе ли ни полза политиката на културна чувствителност след 11 септември в Европа? Не. Фундаментализмът се разрасна като рак и то най-много в арабския свят. Срещу него трябва да се борим последователно, а не да се надяваме, че кюрдите ще решат този въпрос вместо нас. Не, кюрдите никога не биха се справили. Те нямат редовна армия, за да завладеят и задържат под своя власт цели градове.

Цайт: И какво ще стане с провалените войни в Ирак и Афганистан?

Хамед Абдел-Самад: И те бяха водени непоследователно. Бяха свалени единствено талибаните, след което на Афганистан беше обърнат гръб. Свалиха Садам Хюсеин и оставиха Ирак на волята на съдбата. Това беше грешка.

Цайт: Какво бихте казали на германците, които не искат да умират в Ирак?

Хамед Абдел-Самад: Да победим  терора означава, че трябва да се примирим с факта, че на Запад ще се връщат ковчези с войници. От това се страхуват не само майките, но и политиците. Защото отговарят пред избирателите си. Това е разбираемо. Но къде е нашата отговорност пред мира? На Запад вече нямаме готовност да даваме жертви. Лъжа е, ако твърдим, че искаме с цялата си твърдост да се борим срещу терора и не поемаме риск.

Цайт: Миналата година доставихме оръжие на бойците пешмерга.

Хамед Абдел-Самад: Да, ние сме световни шампиони по продажба на оръжие, но иначе не водим войни. Това също е слабост на Европа. Ние сме преситени и презадоволени. Това терористите много добре го знаят. Ние се страхуваме от смъртта, а те не.

Цайт: Това е религиозен фанатизъм у хора, които са готови да умрат за един Бог. Ние с право не искаме да си го внушим.

Хамед Абдел-Самад: Не очаквам от Запада фатализъм, само решителност.

Цайт: След мирната революция от 1989 година се развихри една еуфория на свободата, но не и дискусия за това, как тя трябва да бъде защитавана. Издигнахме в култ капитализма, отхвърлихме дебата за справедливост и потънахме в илюзията, че с тоталитаризма е свършено. Сега плащаме сметката за тези действия.

Хамед Абдел-Самад: „Защитаването на ценностите” остана една празна формулировка. Как иначе ще си обясним факта, че ислямисти  изградиха структури навсякъде в Европа – в Париж, Марсилия, Брюксел, Амстердам, Малмьо, Берлин или Вупертал? Знаем , че в Германия живеят хиляди ислямисти, готови да упражнят терор и стотици заподозрени, но никой от тях не е в затвора. Защо не са под полицейско наблюдение?

Цайт:Защото не искаме да прилагаме диктатура и контрол над възгледите на хората.

Хамед Абдел-Самад: Германците винаги са се страхували, че с това ще ги обявят за „рецидивисти”. Избягват да говорят за тайни служби и полиция.

Цайт: Това не предизвиква ли симпатия?

Хамед Абдел-Самад: Не. Това е доказателство за голямата липса на доверие в нашата демокрация. Полицията в една правова държава не е опасна по подразбиране. Също и тайните служби. Вместо това точно джамиите се превръщат в събирателни точки за бежанците. И това дава повод за радост на семейната министърка Швезиг.

Цайт: Защо смятате, че джамиите са неподходящи за тази цел?

Хамед Абдел-Самад: Настоятелствата към джамиите често са етнически съюзи, които защитават национални интереси, предимно тези на Турция. И в доста случаи те са дългата ръка на чуждия ислямизъм, понякога на уахабизма или на Ислямските братства. Това не са немски съюзи. Парите идват или от Турция или от страните в залива. Имамите в повечето случаи не са родени и израснали в Германия. Те проповядват същата теория и същите обществени нагласи, които са отговорни за мизерията в арабския свят.

Цайт: Можете ли да опишете този процес по-подробно?

Хамед Абдел-Самад: Това е същата дискриминираща нагласа спрямо неверниците, дискриминирането на жените, омразата към евреите. Сирийците масово бягат при нас от това израждане на исляма. А ние искаме да ушием „рокля от плата”, който е отговорен за гражданските войни в Близкия изток. Това няма как да стане. Фатална грешка е пристигащите сирийци да бъдат оставени на настоятелствата към джамиите. Така не можем да защитим нашите ценности. Така фундаментализмът просто се прехвърля на Запад. Повтарям: Джамиите не са място за интеграция. Трябва да водим дебат по исляма в държавните училища. Но какво ми пишат много учители? „ Не се осмелявам да говоря с моите ученици-мюсюлмани за ислямизма и терора.” Дори в университете няма контроверзни дискусии с критици на исляма, за да се запази вътрешния мир. Така няма да защитим нашия свят.

Цайт: Сигурно има и оправдан страх да не са насажда десен екстремизъм спрямо мюсюлманите.

Хамед Абдел-Самад: Но десният екскремизъм се разпалва от абсурдното твърдение, че ислямът няма нищо общо с ислямизма. Ако не назоваваме проблемите с истинските им имена, няма да запазим и мюсюлманите. Дори напротив. Можем да ги защитим, ако говорим честно за проблемите и провеждаме този дебат в обществото. Изобщо не ми хареса мюсюлманина в Париж, който на Площада на Репуликата завърза очите си и  държеше плакат:”Аз съм мюсюлманин, не терорист! Аз ви вярвам, вярвайте ми и вие!”

Цайт: Но това беше жест на помирение. Защо не го одобрявате?

Хамед Абдел-Самад: Това беше събитие за жертвите на терора. Този мъж трябваше да каже:” Аз съм жертвата, а ислямът е мирна религия.” Ако това беше вярно, Ислямска държава щеше да е държава на любовта, състраданието и справедливостта, където жените са равноправни и хомосексуалистите не се страхуват за живота си. Но Ислямска държава не е това. Не са и Саудитска Арабия, Иран, Судан, Мароко, Пакистан и всяка друга страна,  в която законите на исляма се превръщат в политика.

Цайт:  Въпреки това не бива да бъркаме мюсюлманите с Ислямска държава.

Хамед Абдел-Самад: Правилно.Трябва да се прави разлика между мюсюлмани и ислям, но не да се оневинява исляма. Ислямът като религия на мира? Това е лъжа, която не ни носи нищо добро. И когато медиите я повтарят не бива да се учудват, че ги определят като „лъжливи медии”. Интересното е, че в арабския свят междувременно се води много по-открит дебат за исляма, в Египет, в Ливан и в Тунис. Но в Европа апологетите имат преимущество.  Разобличаващо е обаче обстоятелството, че същите хора, които твърдят, че не трябва да поставяме мюсюлманите  под един знаменател, предупреждават, че идващите бежанци могат да се радикализират, ако не ги интегрираме успешно. Точно това е да поставиш някого под един знаменател с някой друг. Ислямското момче не може да намери работа, следователно ще хване Калашников. Логично е. Това е хвърляне на подозрение върху тях. Защо това не го правят виетнамците, индусите, украинците и руснаците? Защо те не са заподозрени? Защото в исляма действително съществува един потенциал на насилие и този потенциал ежедневно се използва във всички кътчета на света.

Цайт: Какво най-напред бихте променил в исляма, ако бяхте в състояние да го направите?

Хамед Абдел-Самад: Не искам да променям нищо в писанията. Бих желал само да признаем, че ислямът не е дошъл, за да стане част от този свят, а за да владее света. Това е заложено в текстовете и се среща в историята на исляма като преживяна действителност. И тъй като Коранът се счита за директното божие слово, той често може да бъде поставен в друг контекст. Днешните ислямисти разбират поръчението на Аллах по същия начин, по който и предишните. Те не злоупотребяват с исляма, а го употребяват. В нито една друга религия понятието „неверник” не се използва с такава неприязън, както в исляма. В нито една друга религия фактът, че не вярваш, означава смъртна присъда. Трябва да се сбогуваме с валидността на текстовете в Корана, както повечето християни се дистанцират от някои текстове в Стария завет. Би било добре, ако немюсюлманите помогнат за това, вместо да отричат проблема.

Превод: Нели Петрова
Източник: Die Zeit
http://www.zeit.de/politik/ausland/2015-12/hamed-abdel-sama-islam-kritik-muslime-fundamentalismus 

Още по темата:


Европа не интегрира имигрантите, те ще интегрират европейците:

https://www.facebook.com/stoyan.furnadzhiev/videos/o.336248173163147/10201709274211564/?type=2&theater 

Ще се интегрират ли мюсюлманите в Европа?
http://lidislidis.blog.bg/politika/2015/12/10/shte-se-integrirat-li-miusiulmanite-v-evropa.1413666