Търсене в този блог

9 май 2015 г.

Кой е победителя във Втората Световна война и кой е освободителя на Европа?

Тази година отбелязваме 70-годишнината от великата победа на съветския народ над Третия райх, над национал-социалистическа Германия. Напоследък западната медийна пропаганда се опитва да вмени вина на СССР за отключването на Втората световна, удряйки с пакта Молотов-Рибентроп (истинското название е „Съветско-германски договор“ от 23 август 1939г.), подчертавайки уж сходствата между хитлеровския и сталинския режим като „тоталитарни“, превъзнасяйки материалната помощ на съюзниците, преди всичко на САЩ; поставяйки под съмнение самия факт на победата на СССР.



Достатъчно е да се припомни, че договорът за ненападение СССР сключва с Германия последен след европейските държави (тоест те могат, а СССР - не). Достатъчно е да припомним и това, че вторият фронт на съюзниците се открива едва тогава, когато става ясно, че СССР и без тяхна помощ ще разгроми Третия райх и ще стигне до Атлантика.

През 1993 год. Русия разсекретява договора, за разлика от останалите европейски държави.

САЩ се включват във войната, след като са сигурни, че тя е спечелена и те бързат за да овладеят Западна Европа, а не да я освободят. Войната е за влияние, а не за освобождение. Ако СССР воюва на своя територия и понася най-много жертви (преди издевателствата на Сталин) то САЩ воюва за да наложи своето влияние на Стария континент.

Сегашната годишнина съществено се отличава от от 50-годишнината (1995г.) и още повече от 40-годишнината (1985г.). През последните години (дори не може да се каже „определени кръгове на Запад“, доколкото позицията, за която иде реч, всъщност стана официална, особено в англо-саксонските страни) разгърната масирана пропаганда с цел изопачаване на механизмите за възникването, основните събития и резултати от Втората световна война, която за съветските народи и особено за неговото руско ядро (доколкото именно русите бяха обект на планирано изтребление от нацистите), стана Великата отечествена война.

Обикновено когато говорят за победата, се обръщат или към решаващите битки, или към финалните месеци на войната. Бих искал да се обърна към по-близката предистория и самото начало на войната, предполагайки, че именно тогава действията на съветското ръководство и преди всичко на Сталин през 1939-1941г. и Червената армия през лятото на 1941г., без да гледат пораженията и отстъпленията, залагат фундамента на победата.

Добре известно и документирано е, че през първата половина на 1939г. правителството на СССР се е стремяло да се договори с Великобритания и Франция за създаването на система за безопасност в Европа. Но Западните плутокрации предпочитат немско нападение над Полша (Великобритания и Франция са съгласни да не предприемат активни действия) и да оставят всъщност СССР лице в лице с Германия. На 21 август 1939г. британците практически направили преговорите в Москва невъзможни (информация на адмирал Дракс), бидейки уверени, че СССР ще се окаже в изолация, провокирайки конфликт между тях и Германия. Обаче само след ден избухва информационна бомба: СССР и Германия подписали пакт за ненападение, като по този начин се блокират британско-френските планове за война.

Британците активно водели Хитлер към властта от 1929г., за да го хвърлят срещу СССР. През 1933г. станалият райхканцлер на Германия лидер на нацистката партия не разполагал нито със златен резерв, нито с добре въоръжена армия, нито с обща граница със СССР. Всичко това в течение на няколко години му било „поднесено на табличка“. Аншлусът на Австрия донесъл златния резерв. Подарената част от Чехословакия решавала три проблема: увеличаване на златния резерв (включително част от златото на Руската империя, изнесено от „белочехите“ от Русия), мощен военно-промишлен комплект (всеки трети танк, воюващ на Източния фронт, бил направен в заводите „Шкода“, преименувани на „Херман Гьоринг верке“) и граница със СССР. Обаче през 30-те Хитлер нямал намерение да воюва със СССР – искал да увеличи мощта си.

Без да подценяваме историческата вина на Хитлер, не бива да забравяме тези игри, които доведоха до завземането на Полша и тези, които ги почнаха, минаха рубикона в Мюнхен на 28 септември 1938г. Именно тази дата трябва да се смята за начало на Втората световна война и едновременно с това създаването на антисъветски политически блок на четири европейски държави, който Сталин пробива с договора от 23 август 1939г., правейки първата крачка към победата през май 1945г.

Мюнхенският договор не просто отдал част от Чехословакия и се канел да глътне и останалото. Било нещо много сериозно. Това бил акт за съвместна агресия на четири европейски държави: Великобритания, Германия, Италия и Франция. Сам Хитлер подчертавал, че войната на Изток, тоест с прицел СССР, трябва да започне с внезапна операция против Чехословакия. Началото на своя „Дранг нах Остен“ той смятал вземането на Чехословакия. Чехословакия била „предадена“ мирно, въпреки че имал сериозни въоръжени сили, способни да спрат немската агресия - чехословашката армия разполагала с 34 дивизии, повече от милион въоръжени хора. Но Чърчил смятал, че не трябва да се пречи на Хитлер да завземе Чехословакия. Второ, това превземане де факто означава началото на нова световна война (към която го тласкала и определена част от британската върхушка – очевидни подпалвачи на война). Писмото на Чърчил с цялата си очевидност показва кой е истинският подпалвач на войната.

„Аз съм уверен – писал Чърчил – че пресичането на чехословашката граница от немската армия или авиация ще доведе до избухването на световна война (...) Такава война, ако започне, ще се води като последна – до горчивия край, и ние трябва да мислим не за това, което ще се случи в първите месеци на войната, а за това, къде ще се окажем всички ние след третата или четвъртата година.“

Важна е и позицията на САЩ спрямо Германия. Още през 1937г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт заявил, че в случай на възникване на конфликт между Германия и СССР позицията на САЩ ще бъде следната: ако Германия нападне СССР, то САЩ ще помага на СССР; ако СССР нападне Германия, то помощ ще бъде оказана на Германия. През април 1941г. конгресът на САЩ официално приема това като решение. Хитлер прекрасно знаел за това решение и се опитвал да провокира Сталин на такива действия, които от гледна точка на международното право биха могли да се квалифицират като агресия. Именно такива цели от немска страна преследвали преговорите, които тайно (но не за Сталин) се водели във Великобритания някъде между 10 май и 18 юни 1941г. между прелетелия до Англия Хес, за когото се твърди, че бил арестуван от британците, и представители на британския истаблишмънт (не случайно във Великобритания всички материали за Хес са засекретени до 2050г!).

Опасявайки се, че немците и британците могат да се договорят и да направят провокация, като обвинят СССР в агресия и възползвайки се от затишието, да нанесат съвместен удар по СССР, Сталин, изхождайки от данни на разузнаването, решава да действа контраотбранително спрямо Германия. Тактика, която ще доведе до убийството на 25 мил. руснаци от немското настъпление.

СССР трябвало да лиши когото и да е на Запад, преди всичко САЩ, от възможността да припишат на СССР и най-малките агресивни намерения по отношение на Германия – именно такова е впечатлението в САЩ, на президента Рузвелт - опитвайки се всячески да провокира СССР през юни 1941г.

Сталин прекрасно разбирал какво стълкновение заплашва СССР с колективния Запад и неговите азиатски сателити. Простата сметка на военния потенциал практически не оставял на СССР шансове не само да участва, но и да оцелее. В станалата класическа творба „Възходът и падението на великите държави“ П. Кенеди представил следната оценка на военно-икономическия потенциал на великите държави през 1937г. САЩ – 41.7%; Германия- 14.4%; СССР – 14%; Великобритания – 10.2%; Франция – 4.2%; Италия – 2.5%; Япония – 2.5%; за останалия свят – 10.5%.

Аргументите: победила е не държавата, не режимът, а народът „въпреки сталинската система“, загубите били толкова големи, че трябва да се говори не за победа, а за поражение. Меко казано не са убедителни, защото Сталин не е имал избор, съвсем друг е въпрос на следвоенните действия на Сталин. Трябва да разграничаваме едното от другото.


Източник:
Андрей Илич Фурсов - историк, публицист и социолог, специалист по Азия и Африка. Директор на Центъра за руски изследвания към Института за фундаментални и приложни изследвания към Московския хуманитарен университет. Главен редактор на специализираното научно списание „Изтоковедение и африканистика“.

Освободителя на Европа от фашизма безспорно е СССР, колкото и да не се харесва на западните плутокрации. На Западния фронт Германия е воюва с 60 дивизии, а срещу СССР – с 200. САЩ и Англия унищожават 80 пъти по-малко хитлеристи в сравнение с Червената армия на СССР. По време на войната на фронта, в немските лагери или от раните си умира всеки шести руснак и още много след войната. В Русия няма семейство което да не е дало жертви във Втората Световна война. СССР дава повече жертви от всички участници във Втората Световна война - взети заедно и затова за Русия това е Велика Отечествена война, който освобождава Европа от фашизма. За съжаления победен е само хитлеризъма, но не и национализма. 

Вечна памет и на бойците от Руската освободителна армия, на патриотичното казачество и на всички европейски доброволци, загинали в битка или убити в следвоенните лагери на победителите!

Поклон герои, не сте забравени!


P.S.

С военния парад на Червения площад Русия показа, че е първокласна военна държава, която е подкрепяна от Китай и Индия, пише в блога си американският политолог и икономист Пол Крейг Робертс.

Експертът припомня за действията на държавния секретар на САЩ Джон Кери, който преди тържествата на 9 май се отнасяше пренебрежително към Русия, но три дни по-късно побърза да посети Русия и да критикува политическия режим в Укарйна. Това говори, че Вашингтон идва на себе си, констатира Пол Крейг Робертс, който навремето е работил в администрцията на президента Роналд Рейън.

"Докато погълнатият от собствената си значимост Запад пренебрегна отбелязването на Деня на победата на Червената армия над Хитлер, трите най-големи държави в света се обединиха и присъстваха на парада на Победата", подчертава аналитикът, споменавайки Русия, Китай и Индия.

По думите на Робъртс плановете на Вашингтон за изолация на Русия са се провалили с гръм и трясък. Нещо повече, действията на САЩ само сплотиха още по-силно държавите от групата БРИКС. Самият факт, че по време на тържествата до Владимир Путин седеше ръководителят на Китай, показа "напълно ясно дори за идиотите от режима на Обама", че Вашингтон не е повече единственият източник на сила, пише политологът.

Според него тези обстоятелства са принудили Вашингтон да изпрати Джон Кери при Путин като просител за разработването на плана по деескалацията на украинския конфликт. По този начин руският президент позволи на САЩ да не се червят, убеден е политологът. "Обама, Кери и Камерън ще трябва да станат фокусници, за да преминат от демонизация на Путин към сътрудничество с него", убеден е Робъртс.

6 коментара:

  1. Как България влиза във войната? Кратко обяснение на Иван Илиев:

    Мусолини напада Гърция само че гърците му указват съпротива и се налага Хитлер да му помага както винаги. Хитлер по това време може да мине през две места през Югославия или през Румъния и България, но Хитлер предпочита Румъния тъй като там има залежи на петрол които му трябват по-късно, за да нападне Съветския Съюз. По това време пред България и Румъния имат три варианта да воювът срещу Хитлер като е сигурно, че ще загубим, да се оставим да ни окупират без война както Дания или да влезем в съюз който ще ни върне Македония, беломорска Тракия и западните покрайнини. В това време съюзниците към този момент официално само Англия, но и САЩ ни предлагат просто да се оставим да ни окупират. Сталин към този момент пък пак е изпаднал в параноя, че някой ще го свали и избива 60% от хората заемащи ръководни постове в СССР както и 3-ма от 5-те маршала отговарящи за съветската армия.

    ОтговорИзтриване
  2. Как България влиза във войната? Кратко обяснение на Иван Илиев:

    Мусолини напада Гърция само че гърците му указват съпротива и се налага Хитлер да му помага както винаги. Хитлер по това време може да мине през две места през Югославия или през Румъния и България, но Хитлер предпочита Румъния тъй като там има залежи на петрол които му трябват по-късно, за да нападне Съветския Съюз. По това време пред България и Румъния имат три варианта да воювът срещу Хитлер като е сигурно, че ще загубим, да се оставим да ни окупират без война както Дания или да влезем в съюз който ще ни върне Македония, беломорска Тракия и западните покрайнини. В това време съюзниците към този момент официално само Англия, но и САЩ ни предлагат просто да се оставим да ни окупират. Сталин към този момент пък пак е изпаднал в параноя, че някой ще го свали и избива 60% от хората заемащи ръководни постове в СССР както и 3-ма от 5-те маршала отговарящи за съветската армия.

    ОтговорИзтриване
  3. Руснаците помнят историята си и се гордеят със подвига на милионите свои роднини....майки,бащи,баби и дядовци дали живота си в най-смъртоносната война в историята на човечеството !Вижте парада на Безсмъртния полк.....тези хора са достойни за уважение,а всички вие,плюещи по това вероятно се гордеете единствено с вашата омраза!

    ОтговорИзтриване
  4. Руснаците помнят историята си и се гордеят със подвига на милионите свои роднини....майки,бащи,баби и дядовци дали живота си в най-смъртоносната война в историята на човечеството !Вижте парада на Безсмъртния полк.....тези хора са достойни за уважение,а всички вие,плюещи по това вероятно се гордеете единствено с вашата омраза!

    ОтговорИзтриване
  5. Без Деня на Победата нямаше да има Ден на Европа!
    Дирижираната русофобия е факт не само в България, но и в ЕС, и в САЩ. У нас тя е медийно и политическо явление, не народно, сиреч – не българско. Колкото до историческата ни памет, упрекът е най-вече към нас, историците, даскалите. Но съдейки по историческата ни съдба, дори и при най-изтляла национална памет все ще се пръкне някой Паисий, ще се провикне “о, неразумний и юроде…” и ще почнем отново. Нашата памет е от Паисий до Паисий, но така е на Балканите, където паметта се пази от вятъра, името на държавата ни ту изплува, ту потъва в историята, но не се губи.

    Не забравяйте, че Хитлер е продукт именно на европейския елит. Липсата на реакция и тогава, и сега има различни обяснения. Едното е геополитическо – тогава Хитлер се обявява за защитник на Европа от болшевизма, сега “скърбящите” на 9 май търсят защита от путинизма. Деградацията на еврократите от гледна точка на образование, обща култура, разкъсана връзка с традиционните ценности, изолиран живот в стъклена вавилонска кула със стандарт, позволяващ на космополитизма/глобализма да надделее над националното. Всичко това са фактори, които формират и друг тип човек, неспособен да види реалността, а да задава въпроса след Одеса от 2 май 2014: “Ама къде видяхте нацисти?! Ми, одеситите са се самозапалили, самозастреляли, самозаклали!”.

    За да имаш силна армия, трябва да опазиш най-важното бойно качество по думите на руския философ: “бодростта на духа, която се държи на вярата в святостта на делото ти”. Военната чест е чест за родината, “есть такая профессия, Родину защищать” (класика от съветското кино). Ако отнемеш честта на военния, той става въоръжен наемник, каквато е натовската кохорта охранени бюрократи и инструктори на туземни наемнически армии. Силата е в националната армия, за да има държавата заслон, иначе е територия за плячкосване отвън и от всеки.

    Доц. Дарина Григорова

    ОтговорИзтриване
  6. Към края на войната (1944) Чърчил е предлагал от 30-50 турски дивизии (една дивизия е 10,000-15,-000) да нахлуят в България, а Сталин е бил категорично против. Всичко това го има запазено в преписките между Чърчил и Сталин.
    СССР просто изпреварва Великобритания.

    Скрита част от историята, излезе наяве в архивите на руските служби

    Оказва се, че на 5 септември 1944 г. СССР е решил да влезе в България, но не за да я окупира, а за да предотврати турско нахлуване. Това личи от писма на Чърчил до Сталин, който предложил директно да се вкарат турски войски в България, а не да влиза СССР. Очевидната идея на английския лицемер е била да откъсне България от зоната на руското влияние. Но цената на това би била гигантска за нас – Турция би получила обратно „Източна Румелия“, т.е. всичко до Стара Планина.

    Както е известно, Турция води много разумна политика през войната, като запазва неутралитет. Многобройните опити на Райха да я привлече се оказват неуспешни и тя минава „между капките“ на голямото кръвопролитие. Към края на войната обаче на ред е плячкосване на победените – както след всяка война. Тогава Турция е склонна да се включи в „Анти-хитлеристката коалиция“ и да нападне немския съюзник България.

    Чисто формално, това би било напълно законно. Турция, като съюзник на СССР и Великобритания, би могла по този повод да нахлуе.

    Сталин обаче е наясно както с игрите на Чърчил, така и с обстоятелството, че българският народ искрено обича Русия и никога като народ не е бил съюзник на Хитлер. Окупацията на Тракия от Турция е неприемливо както за СССР, така и за България. Затова и на 5 септември се обявя бутафорна война на България, в която не пуква и една пушка. После руските войски влизат без бой, и са посрещнати с хляб и сол.

    Друг е въпросът, какво се случва след това ...

    ОтговорИзтриване