Търсене в този блог

20 май 2015 г.

Гурбетчиите биха инвеститорите с 20 милиона евро



Българите, живеещи в чужбина, захраниха родната икономика с над 20 милиона евро повече от чуждестранните инвеститори през март. Това показват данни на БНБ, цитирани от „Телеграф“.
Родните гастарбайтери са превели 76 милиона евро през март, а чуждите инвестиции са били обидно малко – едва 53 милиона евро.

Подобно съотношение в полза изцяло на емигрантските пари спрямо външните се случва за първи път, откакто се подобна статистика.

Сумарно за първите 3 месеца на 2015 г. емигрантите са пратили малко над 200 милиона евро, докато инвестициите са 320 милиона евро. Трябва да се има предвид обаче, че статистиката за парите на гурбетчиите обхваща само финанси, минали по официалните канали. Това означава преводи през банки и компании за паричен трансфер, но не и кешовите разплащания, които отговарят на 1/3 от реалната сума на тези пари.

Най-много пари от гастарбайтери традицоионно идват от САЩ, Испания, Германия, Гърция и Великобритания, докато най-много инвестиции у нас се правят от компании, регистрирани в Холандия и Белгия

19 май 2015 г.

Безкръвния преход в България


Етническият ни модел е най-ценният капитал на прехода, убеждава Местан от трибуната на Парламента, всеки път когато има етническо напрежение в Европа.

Мисля, че трябва да си отговорим на няколко въпроса:

- Кой и как реализира държавната 'революция'?
- Защо прехода в България беше толкова плавен, без драматични сътресения до 1997 г.?
- Колко граждани загуби държавата благодарение на липсата на революционна промяна?
- Кога започна прохода от тоталитаризъм (управление на номенклатурата) към демокрация (управление на гражданите) и дали е започнало?

Тодор Живков е свален от власт на 10 ноември 1989 г. На негово място стъпва в длъжност председател (президент) Петър Младенов, заменен по-късно от лицето Жельо Митев Желев. Когато Андрей Карлович Луканов е “избран” за министър- председател на Република България. Скоро след това се появяват частните фирми с държавни капитали - “Мултигруп”, “Трон”, “Евроенерджи”, “Литекс”, Първа частна банка; никнат една след друга фирми за охрана: “Ипон”, “ВИС1”, “Скорпио”, “Секюрити”, “Делта”, “Гардения”; създават се популярните банки, финансовите пирамиди, започват да се изнасят пари, на сигурни места - Швейцария, Кипър, Каймановите острови и други офшорни зони. На улицата цари тотална анархия. Борчески бригади обикалят в градове, села и паланки и насила принуждават собственици на фирми да си плащат за охрана. Контрабандата процъфтява, хазартния бизнес също. Работещите канали на “Кинтекс” и СОМАТ влизат в схемите на новите босове. Но и босовете си имат началници. Дали си кредитен милионер, банкер, фараон, бизнесмен или “борец”, дали си създал мит или легенда за своето богатство, дългата ръка на ДС винаги те държи за ухото и те направлява накъде да вървиш и какви да ги вършиш.

В България властта на БКП и ДС се укрепва още повече след “демократичните” промени. Номенклатурата подготвя и релализра смяната на властта, като изключва възможността за революция, защото това би могло да промени планирания "преход". Задкулисните играчи, кукловодите, са така нареченият Генералски съвет в БСП, който управлява всички партии и самата държава.


Ключово значение за реализираното и консумирането на "прехода има т.нар. Генералското движение в БСП, за което се твърди, че се ръководи от о.з.ген. Любен Гоцев.
Любен Гоцев е роден в София през 1930 г., завършва Института по Международни отношения в Москва, школата на КГБ и работи през целия си живот в ДС. Бил е зам.- вътрешен и зам.- външен министър, министър на външните работи при Луканов, представител на НРБ в ООН. Зам.-началник в I-во Главно управление на ДС.
Генералското движение или бившите ДС висши ръководители са създателите на повечето “силови” групировки, холдинги, банки, крупни финансови институции и мастити бизнесмени.
Близък приятел е с генералите Атанас Семерджиев, Нанка Серкеджиева, Бригадир Аспарухов, полковник Димитър Иванов – шеф на 6-и отдел на Шесто главно управление на ДС. Има бизнес-отношения с другарите Младен Мутафчийски, директор на оръжейната фирма “Тератон”; Асен Мичковски, човекът с куфарчетата, шеф на “Селена холдинг”; Петя Славова и Митко Събев от “Нефтинвест”, а преди това с Цветан Начев, докато банката е Международна ортодоксална банка “Св. Никола”; Денис Ершов, Майкъл Чорни и, и, и! Той е от малцината посветени в унищожаването на досиетата. През 1990 г. най-ценните и важни данни за доносниците, агентите, щатните и нещатни сътрудници на ДС изчезват от архивите на МВР. По негово нареждане е унищожена цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Тогава министър на вътрешните работи е генерал Атанас Семерджиев, а за архива отговаря генерал Нанка Серкеджиева. Бай Любен Гоцев, както го наричат от уважение “борците”, е създател на “силовите” групировки, които са съставени от борчески бригади. Благодарение на него се появяват ВИС-1, СИК, ТИМ, ДИК, “Аполо и Болкан”, “Ипон-1” и всички останали. На него дължат възхода си Илия Павлов, Васил Божков, Красимир Стойчев, Емил Кюлев, като не трябва да омаловажаваме ролите на Андрей Луканов и Огнян Дойнов, Христо Христов и Кеворк Кеворкян, Ангел Стойчев и Димитър Иванов, Петър Манджуков и Младен Мутафчийски.
През 1993 г. борбата за преразпределение на териториите е в разгара си. Парите на партиите се въртят от новоизлюпените “босове”, президенти на фирми – бизнесмени, банкери и всякакви шмекери, решили да отчупят от баницата. Появяват се и нов вид тарикати, предусетили вкуса на парите, те са старите-нови държавни служители, чиновници и политици. Това са съдиите, прокурорите, митничарите, следователите, полицаите и общинарите. За да постъпиш на такава длъжност се плащат определени суми, които се отчитат в партийните каси. Ако е БСП на власт, пълнят се червените каси. Ако е СДС на власт, пълнят се сините каси. Политическата номенклатура стои като чадър над целия бизнес, бил той легален или нелегален. БКП е разделена на няколко фракции: БСП, СДС, ДПС, БЗНС, които уж са в противоборство и или управляват, или са в опозиция. Дава се възможност и на едните и на другите добре да печелят. А балъците по митингите на площадите – тях винаги ще ги има.

Етническа карта и етнически мир са реализирани, чрез създаването на етническа партия. Тя има за цел да контролира етническите турци и да консумира техния вот. ДПС съществува благодарение на родения в Москва, Андрей Карлович Луканов - агент на руското ГРУ. И не само...

Луканов създава ДПС по поръчка на своите ДС другари, за да има пълен контрол над турците в България, и не само - Западните държави също настояват да има турско представителство във властта, затова ДПС е проектирано (като СДС) да бъде 'демократична' партия подчинена на ДС. ДПС е създадено по времето на управлението на Луканов и признато от Конституционния съд, доминиран от бивши служители на ДС. Ръководството на ДПС също е съставено от бивши служители на ДС.

Партии на етническа основа не съществуват и са забранени в САЩ и ЕС, но тази идея е подкрепена от Запада - защо? Защото никой не иска да има демократична и свободна държава. България е оставена в западната сфера на влияние, но това не означава, че западните ценности са наложени в нашата държава. Всички държави от Германия до САЩ предпочитат да имат пълен контрол, от колкото да сме независима политически и икономически държава. Това е причината България, все още, да има една от най-корумпираните съдебни системи в света. Имаме си етническа партия - явно подкрепена от ЕС и САЩ и от Българската Мафия.

В доклада на Държавния Департамент на САЩ, относно изборите в България през 2007 г. се казва: На тези избори, казва се в доклада, е имало „безпрецедентно купуване на гласове”, за което са дадени около 200 милиона лева. Не е пропуснат „изборния туризъм”, главно “внос” на цели автобуси гласоподаватели от Турция. Според американския доклад тези нарушения се дължат на бизнес кръгове и фигури от организираната престъпност, опитващи се да издигнат свои местни политици, за да имат по-голям достъп до финансите от ЕС. Защо тогава ДПС все още съществува, защо САЩ и ЕС не правят нищо за нейната забрана, а напротив - етническата партия има пълната им подкрепа и един от най-големия защитник на НАТО и ЕС в България.

Обръча от фирми са част от фимрите на ДС, които контролират българската политика и икономика. Те нямат политически цвят и основната им цел е да освояват колкото може повече държавни поръчки, да имат свободен достъп до ЕС фонодове и да конторлират политическата и съдебната система в България, за да може да се чувства над закона. ДС фирмите контролират България - най-големите комунисти станаха най-едрите капиталисти! Това е българската 'привидна демокрация' или по-скоро ПЛУТОКРАЦИЯ (форма на държавно управление, при която решенията на правителството, съда и парламент се базират не на мнението на народа, а се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора).

Политическите парти в България са създадени от ДС, ДПС не е изключение, същия генезис има и СДС и останалите политически партии. Но СДС не е създадена на етически принцип, на нея се довериха всички ние - анти-комунистите, които искаха да станат граждани-демократи, но не се получи - станахме РОБИ. Това е причината СДС да не съществува - вече няма балъци, които да вярват, че СДС и производните им са демократични партии. Тази загуба на доверие в СДС наложи появата на нови ДС формации, които трябваше да запълнят вакума в дясно, такива са - Кобур-Гота и подобни на него измекяри като АТАКА, ГЕРБ, Барковци, псевдо-Патриоти, ДС-ВМРО и България на гражданите. Е това се случва в дясно, но ДПС остава непокътната, защото е етнически и икономически организация и може само да се разраства - точно като е проектирано. Всички са доволни и ЕС и ДС!

Преди да ме обвините за Атакист нека споделя, че спред мен, един и същи бизнес център управлява и “Атака”, и ДПС. Не е необходимо двете партии да се финансират взаимно, на тях просто им плащат от едно и също място. Волен Сидеров и Ахмед Доган привидно се държат като врагове, но знаят добре, че кукловодите им са едни и същи.

Безспорно ДПС е най-успешната българска партия. Тя е създадена от ДС (бившите руски протежета), има подкрепата на САЩ и ЕС. Не е критикуван от Запад, че е етническа партия. ДПС контролира своите избиратели много 'демократично' все повече цигани се потурчват за да избягат от определението роми/цигани и да станат турци. За мен това е мафиотска структура. В Турция се радваха и помагаха на ДПС, и със сигурност го използват за своите си цели и пантюркски амбиции, но не е ясно до каква степен го контролират. ДПС се утвърди като етническа мафиотска организация, изключително влиятелна през последните осем години.

Населените места у нас са намалели с осемдесет и едно, но градовете са се увеличили с 18 за последните 25 години, отчита националната статистика, съобщава БНР. С милион и 400 хиляди са намалели българите, живеещи у нас за този период и сега те са 7 милиона 563 хиляди 710 души, едва една трета от тях е в селата.

От десетте града с население над 100 хиляди души преди четвърт век сега са останали седем, отпаднали са Сливен, Добрич и Шумен. Това, което се случва с България, е четвърта национална катастрофа, ние пребиваваме в такава четвърта национална катастрофа. Тя може би е най-тежката в цялата ни история, такава демографска катастрофа България не е имало през нито един период от историята ни, през нито едно робство, владичество, война или междуособица. Нация без население се превръща в просто територия, която ще бъде заета от други народи. Решението е просто, нарича се Демографска реформа. Може да се гласува от обикновено НС. Реформата я знаят всички политици, но никой не иска да я приложи, защото никой не се интересува от националните интереси на България. Демографската реформа е важна, но не и за политиците - http://todor.vetsov.com/2015/01/blog-post.html

България е най-бедната страна в ЕС, държавата с най-голям демографски отлив, защото 25 години се управлява от от функционери на бившата БКП и бившата ДС, те са във властта, а трябва да са в затворите. България след промените попадна в западна сфера на влияние, но това не промени нищо. За САЩ и ЕС ние сме пазар, плодородни територии и население което трябва да се обезсили, държава която трябва да се държи в контролирана мизерия и корумпирани управляващи. Всички промени от НРБ към РБ се извършиха от Държавна сигурност, управляваше ни ДС, за да може от най-големите комунисти да се трансформират в най-крупните капиталисти, с благословията на западните държави.

Ние, гражданите на България, платихме цената на тази трансформация, наречена "безкръвен преход" и те продължават да крадат от нас.
 ”Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби
 /Фраза на З. Стоянов, фалшиво преписвана на В. Левски/
Такова е освобождението на България от Турско и Съветско робство - знаете кой ни освободи от "братушките". Нищо в нашата страна не се случва без благословията на "освободителя" - САЩ.

16 май 2015 г.

Вазов за Дизраели

„В България клане и сеч! —
вестяват някои газети,
но аз ви давам честна реч,
че туй са клевети, навети:
отдавна ние знаем веч
журналите какво са цвете.

Лъжа е чиста, уж че там
секат народа без пощада,
че от три месеца насам
май много от ножа пада!
От Елиота[1] точно знам:
въз Портата е туй набяда!

Не крия тук, че има (ах!)
и две-три села изгоряли,
но турци да бедим е грях,
че туй да сторят са желали:
знам точно, че огъня в тях
сами са българите туряли!

А за жените? Може, да…
към тях са слаби османлийте;
но и журналите всегда
държат за капитал лъжите
и тез безброй моми, деца
в колоните им са убити!“


Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.

Но, о, афронт! На туй протест
от хиляди места се дава
и после таз гръмовна вест
лъжлив пред цял свят лордът става.
О, Английо, защо ли днес
бездушен жид те управлява?

1876, август

Каравелов за еврейското гето в София


“Ако солунската еврейска нечистотия се нарича готова холера, то софийския еврейски арсенал може свободно да се нарече вонещейша чума.
Аз ниде не съм виждал, даже и в Измаил такова улично блато като, каквото видях в София. Софийските нечистотии се отличават от нечистотиите на другите градове – аз говоря само за някой махали, особено за еврейската – с това, че в първите вие рядко виждате мъртви котки, издъхнали кокошки и магарета, незатъпкани още черупки от варени или пържени яйца и т.н.

Но и Софииският евреин не е по благовонен от своята улица.
В София вие ще срещнете такива еврейски типове, каквито се не срещат даже и във Варшавския еврейски музеум. Разбира се, че между Родшилда и Биконсфилда и между софииския евреин съществува такова различие, каквото Катрфаж при всичките свои старания, не е можел да намери даже между горилата и Мария Стюард.
Не зная, имат ли редакторите на "Пестер Лойд” и на “Новата Виенска преса” своя собствена миризма, зная само това, че ако софийския евреин се приближи до вас, то вие сте принудени да идете в банята и да се умиете с хума.

Един мой приятел, който обича да си поговори, ми разказваше един път, че купил от един едирненски евреин пошове, които, даже като се скъсали(той ги прал 100-тина пъти) все още вонели на лакерда. Ако не би поживял няколко деня в София и ако не би помирисвал софийските евреи, то историята на пошовете отдавна вече би се изветряла из главата ми.

Аз мисля, че ако в София желаят да имат здрав воздух и да се избавят от тифузните трески, то са длъжни да преселят своите евреи на връх Витоша или да ги натопят в саламура.

Но да оставим евреите, които са известни на всичкия свят не само чрез своята телесна, но и душевна нечистота...”

Любен Каравелов
Събрани съчинения, Том 4

10 май 2015 г.

Болшевиките - лъжи и факти за терористите на 20 век.



Днес се допуска масова грешка или по-скоро целенасочено медийно изопачаване на фактите, че болшевикте, руснаците, комунистите и съветските социалисти са едно и също нещо - злото на 20 век, което чрез СССР заразява Източна Европа и продължава да тормози Европа и в началото на 21 век.

Днес никой не оспорва факта, че Ленин напуска Швейцария със своите 32 привърженици във военен германски брониран влак, носещ злато и валута, достатъчни за започване на революцията. Той преминава през военните германски бойни линии, охраняван от германски войници. Но този факт, въпреки, че е документално доказан, остава силно подценяван.

Според един рапорт до Руското генерално командване на 14 февруари 1916г. в източната част на Ню Йорк се е състояло тайно събрание на 62 делегати. Целта на събранието им била да обсъдят начина за започване на голямата революция в Русия. Според делегатите в момента условията били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. Някои от членовете веднага уведомили събранието, че той е напълно подсигурен, като многократно било споменавано името на Якоб Шифф. На 27 март 1917г. Троцки (Лейб Давидович Бронштейн) напуска Ню Йорк с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти го задържат, защото откриват у него 10 000 долара - голяма сума за времето. Въпреки че Троцки притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото знаели кой е и защо се връща в Русия. По същото време Канада/САЩ и Царска Русия воюват срещу Германия. Евентуална революция застрашавала интересите на Канада и САЩ понеже при неин успех Ленин би сключил мирен договор с Германия, а тя, като освободи войските си от руския фронт, би ги насочила срещу канадските и американските. Така и стана. Под натиска на американския президент Уилсън, който действа против интересите на собствената си страна, канадците пускат Троцки и придружаващите го. Ето малко повече информация за Троцки, това е руски документален филм, в който са включени и западни историци, включително американци и французи - http://vbox7.com/play:m2dc493ded?p=collection&id=1862346&order=date

Още преди да е завършила революцията, помощта отпусната от Германия свършва. Ленин се обръща за помощ към Уоилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд - записано е в регистрите на Конгреса на САЩ на 2 септември 1919г. През 1926г. Рокфелер отпуска на Съветския съюз 75 000 000 долара заем и става негов скрит съдружник. Рокфелер построява там петролна рафинерия, която спасява до известна степен икономиката на Съветския съюз.През 1966г. САЩ намаляват контрола над експорта с комунистическите страни. Много стоки, смятани дотогава за стратегически, са освободени от ембаргото. Забрана за износ на Съветския съюз е имало върху много видове оръжия на САЩ, въпреки нея чрез Рокфелер построиха завод на р. Кама, най-голямата в света по производство на танкове и др. военна техника. В 1989г. Рокфелер и фирма на Ротшилд и синове от Лондон започват там строителство на повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий. От много отдавна Рокфелер притежава изключителните права да прехвърля технологични новости от САЩ в Съветския съюз в най-различни отрасли, включително военния.

Парите са играли винаги една от най-важните и мръсни роли в историята на революциите, в съдбите на държавите. Любопитен е факта, че през 1918 г. от общо около 3,800 комисара в Русия, около 2,800 са американци. Една ключова част от тях са бивши мафиоти от долната източна част на острова Манхатън (около Деланси и Ривингтън улици), които съпровождат Троцки през пролетта на 1917 г. на кораба Християния. Тяхното пренасяне е платено от банкера Яков Шифф, роден в къщата на Ротшилд във Франкфурт. Тези бивши американски бандити стават преториянската гвардия на Ленин, и му спасяват кожата по време на въстанието на левите есери през юни 1918 г. Тъй-като много от тях не говорят руски, в началото те биват представяни за 'латвийски стрелци'.

Надявам се, че тези, които все още не са си отговорили на въпроса как се появяват болшевиките в Русия. Груба грешка е да се обобщават термините - болшевики (ленинисти), комунисти (сталинисти), социалисти (постстанилисти) и руснаци, номенклатура и руски олигарси. Всички те са различни и всеки, който иска да ги обощи цели да насажда омраза към Русия, руските граждани и всичко руско - култура, наука, изкуство и т.н. Езикът на омразата е търсения от "Световните Олигарси", който мрази той не може да "вижда" истината.

Днешните болшевишки, отново са тези който разпалват войни. American Journal of Public Health публикува доклад, изследващ всички въоръжени конфликти, избухнали след края на Втората световна война до днес - 248 въоръжени конфликта след края на ВСВ; САЩ започват 201 (81%), убивайки 30 милиона души.

Докладът обхваща и разглежда периода 1945-2001г. American Journal of Public Health публикува доклад разглеждащ всички въоръжени конфликти от края на Втората световна до днес. Изследванията, базирани на историческите факти, сочат че Съединените щати са предизвикали и разпалили 201 въоръжени конфликта за конкретния период (1945-2001), като общия брой на конфликтите за периода е 248. Най-шокиращото в изследването е заключението, че жертвите в тези 201 въоръжени конфликта са 90% цивилни.

Нито една българска медия не би си позволила да отрази факти като този. Шепа чужди медии и издания все пак споменаха за изследването, водено от Дейвид Суансън. Доклада е сбор от исторически събития, които убягват на широката публика, въпреки че са всеизвестни. Броя на въоръжение конфликти, разпалени от САЩ ясно показва кой е най-големия световен агресор. В доклада не са изброени и последните авантюри на САЩ в Сирия, например, нито последните инвазии в Ирак и Афганистан.

Доклада разглежда и други аспекти на глобалния милитаризъм като обема на военните разходи на някои от най-могъщите държави.

Разходите на Съединените щати от глобалните военни разходи (общо за целия свят – бел.ред.) съставляват 41% от него. Следващия, който харчи най-много е Китай с 8.2%, следван от Русия – 4.1%, след тях се нареждат Обединеното Кралство и Франция с 3.6%. Ако всички военни разходи на САЩ за година бъдат сумирани става ясно, че САЩ харчи около $1 трлн. долара годишно“, отбелязват авторите на доклада.



Светът днес е арена на пропагандна война между транс-Атлантическия блок, включващ държавите от Западна Европа, САЩ и Канада, и Евразийския регион, обхващащ геополитически страните от пост-съветското пространство, обединени около Русия. Стратегическата цел на войната на словото е манипулирането на световното обществено съзнание за спечелването му за една от двете каузи – тази на „демократическите ценности” (на транс-Атлантическия лагер) или на новите пазарни отношения между бившите съветски републики и, потенциално, някои от азиатските държави, необхванати от вездесъщия контрол на САЩ. Подобна информационна война е една от формите на съвременната икономическа война, която се води между съперничещи си световни и регионални сили – към гореспоменатия пример можем да добавим противоборството на Китай и Япония, САЩ (и Израел) с Иран, Северна и Южна Корея и пр. 

Живеем в свят, в който корпорациите стават все по-големи, по-властни и по-могъщи. Корпорациите лобират за да защита на своите интереси, съответно спонсорират определени лидери, партии, политически режими и дори цели държави. Световната глобализация превърна редица фирми в мегакорпорации, много по-могъщи от редица държави. Тази теория не е нова, дори не е конспиративна. И ако през 20 век имаше Студена и идеологическа война, то днес всички войни са икономически и за да съм по-точен не се водят от държави и правителства, а от олигарси и корпорации.

Изводите може всеки сам да направи. Ако смятате, че САЩ имат право да "Изнасят Демокрация" могат да погледнат тази статия - http://todor.vetsov.com/2015/03/blog-post_8.html

утон за социални мрежи

9 май 2015 г.

Кой е победителя във Втората Световна война и кой е освободителя на Европа?

Тази година отбелязваме 70-годишнината от великата победа на съветския народ над Третия райх, над национал-социалистическа Германия. Напоследък западната медийна пропаганда се опитва да вмени вина на СССР за отключването на Втората световна, удряйки с пакта Молотов-Рибентроп (истинското название е „Съветско-германски договор“ от 23 август 1939г.), подчертавайки уж сходствата между хитлеровския и сталинския режим като „тоталитарни“, превъзнасяйки материалната помощ на съюзниците, преди всичко на САЩ; поставяйки под съмнение самия факт на победата на СССР.



Достатъчно е да се припомни, че договорът за ненападение СССР сключва с Германия последен след европейските държави (тоест те могат, а СССР - не). Достатъчно е да припомним и това, че вторият фронт на съюзниците се открива едва тогава, когато става ясно, че СССР и без тяхна помощ ще разгроми Третия райх и ще стигне до Атлантика.

През 1993 год. Русия разсекретява договора, за разлика от останалите европейски държави.

САЩ се включват във войната, след като са сигурни, че тя е спечелена и те бързат за да овладеят Западна Европа, а не да я освободят. Войната е за влияние, а не за освобождение. Ако СССР воюва на своя територия и понася най-много жертви (преди издевателствата на Сталин) то САЩ воюва за да наложи своето влияние на Стария континент.

Сегашната годишнина съществено се отличава от от 50-годишнината (1995г.) и още повече от 40-годишнината (1985г.). През последните години (дори не може да се каже „определени кръгове на Запад“, доколкото позицията, за която иде реч, всъщност стана официална, особено в англо-саксонските страни) разгърната масирана пропаганда с цел изопачаване на механизмите за възникването, основните събития и резултати от Втората световна война, която за съветските народи и особено за неговото руско ядро (доколкото именно русите бяха обект на планирано изтребление от нацистите), стана Великата отечествена война.

Обикновено когато говорят за победата, се обръщат или към решаващите битки, или към финалните месеци на войната. Бих искал да се обърна към по-близката предистория и самото начало на войната, предполагайки, че именно тогава действията на съветското ръководство и преди всичко на Сталин през 1939-1941г. и Червената армия през лятото на 1941г., без да гледат пораженията и отстъпленията, залагат фундамента на победата.

Добре известно и документирано е, че през първата половина на 1939г. правителството на СССР се е стремяло да се договори с Великобритания и Франция за създаването на система за безопасност в Европа. Но Западните плутокрации предпочитат немско нападение над Полша (Великобритания и Франция са съгласни да не предприемат активни действия) и да оставят всъщност СССР лице в лице с Германия. На 21 август 1939г. британците практически направили преговорите в Москва невъзможни (информация на адмирал Дракс), бидейки уверени, че СССР ще се окаже в изолация, провокирайки конфликт между тях и Германия. Обаче само след ден избухва информационна бомба: СССР и Германия подписали пакт за ненападение, като по този начин се блокират британско-френските планове за война.

Британците активно водели Хитлер към властта от 1929г., за да го хвърлят срещу СССР. През 1933г. станалият райхканцлер на Германия лидер на нацистката партия не разполагал нито със златен резерв, нито с добре въоръжена армия, нито с обща граница със СССР. Всичко това в течение на няколко години му било „поднесено на табличка“. Аншлусът на Австрия донесъл златния резерв. Подарената част от Чехословакия решавала три проблема: увеличаване на златния резерв (включително част от златото на Руската империя, изнесено от „белочехите“ от Русия), мощен военно-промишлен комплект (всеки трети танк, воюващ на Източния фронт, бил направен в заводите „Шкода“, преименувани на „Херман Гьоринг верке“) и граница със СССР. Обаче през 30-те Хитлер нямал намерение да воюва със СССР – искал да увеличи мощта си.

Без да подценяваме историческата вина на Хитлер, не бива да забравяме тези игри, които доведоха до завземането на Полша и тези, които ги почнаха, минаха рубикона в Мюнхен на 28 септември 1938г. Именно тази дата трябва да се смята за начало на Втората световна война и едновременно с това създаването на антисъветски политически блок на четири европейски държави, който Сталин пробива с договора от 23 август 1939г., правейки първата крачка към победата през май 1945г.

Мюнхенският договор не просто отдал част от Чехословакия и се канел да глътне и останалото. Било нещо много сериозно. Това бил акт за съвместна агресия на четири европейски държави: Великобритания, Германия, Италия и Франция. Сам Хитлер подчертавал, че войната на Изток, тоест с прицел СССР, трябва да започне с внезапна операция против Чехословакия. Началото на своя „Дранг нах Остен“ той смятал вземането на Чехословакия. Чехословакия била „предадена“ мирно, въпреки че имал сериозни въоръжени сили, способни да спрат немската агресия - чехословашката армия разполагала с 34 дивизии, повече от милион въоръжени хора. Но Чърчил смятал, че не трябва да се пречи на Хитлер да завземе Чехословакия. Второ, това превземане де факто означава началото на нова световна война (към която го тласкала и определена част от британската върхушка – очевидни подпалвачи на война). Писмото на Чърчил с цялата си очевидност показва кой е истинският подпалвач на войната.

„Аз съм уверен – писал Чърчил – че пресичането на чехословашката граница от немската армия или авиация ще доведе до избухването на световна война (...) Такава война, ако започне, ще се води като последна – до горчивия край, и ние трябва да мислим не за това, което ще се случи в първите месеци на войната, а за това, къде ще се окажем всички ние след третата или четвъртата година.“

Важна е и позицията на САЩ спрямо Германия. Още през 1937г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт заявил, че в случай на възникване на конфликт между Германия и СССР позицията на САЩ ще бъде следната: ако Германия нападне СССР, то САЩ ще помага на СССР; ако СССР нападне Германия, то помощ ще бъде оказана на Германия. През април 1941г. конгресът на САЩ официално приема това като решение. Хитлер прекрасно знаел за това решение и се опитвал да провокира Сталин на такива действия, които от гледна точка на международното право биха могли да се квалифицират като агресия. Именно такива цели от немска страна преследвали преговорите, които тайно (но не за Сталин) се водели във Великобритания някъде между 10 май и 18 юни 1941г. между прелетелия до Англия Хес, за когото се твърди, че бил арестуван от британците, и представители на британския истаблишмънт (не случайно във Великобритания всички материали за Хес са засекретени до 2050г!).

Опасявайки се, че немците и британците могат да се договорят и да направят провокация, като обвинят СССР в агресия и възползвайки се от затишието, да нанесат съвместен удар по СССР, Сталин, изхождайки от данни на разузнаването, решава да действа контраотбранително спрямо Германия. Тактика, която ще доведе до убийството на 25 мил. руснаци от немското настъпление.

СССР трябвало да лиши когото и да е на Запад, преди всичко САЩ, от възможността да припишат на СССР и най-малките агресивни намерения по отношение на Германия – именно такова е впечатлението в САЩ, на президента Рузвелт - опитвайки се всячески да провокира СССР през юни 1941г.

Сталин прекрасно разбирал какво стълкновение заплашва СССР с колективния Запад и неговите азиатски сателити. Простата сметка на военния потенциал практически не оставял на СССР шансове не само да участва, но и да оцелее. В станалата класическа творба „Възходът и падението на великите държави“ П. Кенеди представил следната оценка на военно-икономическия потенциал на великите държави през 1937г. САЩ – 41.7%; Германия- 14.4%; СССР – 14%; Великобритания – 10.2%; Франция – 4.2%; Италия – 2.5%; Япония – 2.5%; за останалия свят – 10.5%.

Аргументите: победила е не държавата, не режимът, а народът „въпреки сталинската система“, загубите били толкова големи, че трябва да се говори не за победа, а за поражение. Меко казано не са убедителни, защото Сталин не е имал избор, съвсем друг е въпрос на следвоенните действия на Сталин. Трябва да разграничаваме едното от другото.


Източник:
Андрей Илич Фурсов - историк, публицист и социолог, специалист по Азия и Африка. Директор на Центъра за руски изследвания към Института за фундаментални и приложни изследвания към Московския хуманитарен университет. Главен редактор на специализираното научно списание „Изтоковедение и африканистика“.

Освободителя на Европа от фашизма безспорно е СССР, колкото и да не се харесва на западните плутокрации. На Западния фронт Германия е воюва с 60 дивизии, а срещу СССР – с 200. САЩ и Англия унищожават 80 пъти по-малко хитлеристи в сравнение с Червената армия на СССР. По време на войната на фронта, в немските лагери или от раните си умира всеки шести руснак и още много след войната. В Русия няма семейство което да не е дало жертви във Втората Световна война. СССР дава повече жертви от всички участници във Втората Световна война - взети заедно и затова за Русия това е Велика Отечествена война, който освобождава Европа от фашизма. За съжаления победен е само хитлеризъма, но не и национализма. 

Вечна памет и на бойците от Руската освободителна армия, на патриотичното казачество и на всички европейски доброволци, загинали в битка или убити в следвоенните лагери на победителите!

Поклон герои, не сте забравени!


P.S.

С военния парад на Червения площад Русия показа, че е първокласна военна държава, която е подкрепяна от Китай и Индия, пише в блога си американският политолог и икономист Пол Крейг Робертс.

Експертът припомня за действията на държавния секретар на САЩ Джон Кери, който преди тържествата на 9 май се отнасяше пренебрежително към Русия, но три дни по-късно побърза да посети Русия и да критикува политическия режим в Укарйна. Това говори, че Вашингтон идва на себе си, констатира Пол Крейг Робертс, който навремето е работил в администрцията на президента Роналд Рейън.

"Докато погълнатият от собствената си значимост Запад пренебрегна отбелязването на Деня на победата на Червената армия над Хитлер, трите най-големи държави в света се обединиха и присъстваха на парада на Победата", подчертава аналитикът, споменавайки Русия, Китай и Индия.

По думите на Робъртс плановете на Вашингтон за изолация на Русия са се провалили с гръм и трясък. Нещо повече, действията на САЩ само сплотиха още по-силно държавите от групата БРИКС. Самият факт, че по време на тържествата до Владимир Путин седеше ръководителят на Китай, показа "напълно ясно дори за идиотите от режима на Обама", че Вашингтон не е повече единственият източник на сила, пише политологът.

Според него тези обстоятелства са принудили Вашингтон да изпрати Джон Кери при Путин като просител за разработването на плана по деескалацията на украинския конфликт. По този начин руският президент позволи на САЩ да не се червят, убеден е политологът. "Обама, Кери и Камерън ще трябва да станат фокусници, за да преминат от демонизация на Путин към сътрудничество с него", убеден е Робъртс.

Сюлейман Паша (Соломон Леви) и клатената в Ески Заара (дн. Стара Загора)

Сюлейман Хюсни е роден около 1838 г. в Цариград. Баща му, Мехмед Халет ефенди, е бивш еничарски ага. Сюлейман постъпва в армията през 1854 г. Завършва военно училище в Цариград (1861). Участва в потушаването на въстания в Черна гора (1862) и Крит (1867). През 1867 г. е произведен във военно звание бинбаши (майор), а през 1873 г. в миралай (полковник) и става бей. Директор и преподавател по литература във Военното училище в Цариград. Реформира го по европейски образец. През 1874 г. е повишен в звание паша-мирлива (бригаден генерал). През м. май 1876 г. Сюлейман паша участва в детронирането на султан Абдул Азис. Повишен е в звание ферик паша (дивизионен генерал). По време на Руско-турската война (1877-1878) е началник на Централната армия (Албански Армейски корпус усилен с други части). Изпратен е в помощ на обсадената в Плевен Западна армия. След тежки боеве отхвърля Предния Руски отряд и успява да влезе с бой в Стара Загора. След поражението си в битката при Пловдив през м. март 1878 г. е арестуван по обвинение в самоволни операции. Военен съд го разжалва и е осъден на 15 години затвор. Помилван от султан Абдул Хамид II. Умира през 1892 г. в Багдад.


Соломон Леви изкла и изгори над 14 000 мирни граждани по улиците, къщите и черквите на Ески Заара (днешна Стара Загора) през Руско-турската война. И верен на древните принципи на истинската си вяра изпрати 10 000 деца, моми и юноши в Истанбул за робска продажба.

Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме – ислямизиран евреин, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, масон, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним СЮЛЕЙМАН ПАША.

Дьонмето (тур. dönme) са юдейска секта, изповядваща криптоюдаизъм. Основана е през втората половина на 17 век (1683) в Солун, Османска империя. С времето се разделя на 2 клона – Солунски и Измирски, образувайки и 2-те основни групи дьонми – каракашлари и капанджилари. Името и на османотурски означава “обърнати”, т.е. “ренегати”. Към нея принадлежат евреи, външно (формално) приели исляма, но оставащи по същността си “скрити юдеи”. Сектата е основана от лъжемесията (лъжепророка) Якуб Кваридо /първото му име може да се чете и като Якоб или Яков/, последовател и брат на последната жена на кабалистичния пророк Шабатай Цви.

На кратко означава, че Дьонмета са евреи приели външно исляма, за пред хорските очи – както Мараните са юдеи външно приели християнството за пред очите на обществото.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш, евреин) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

На 19 юли (ст.стил) 2013 г. (31 юли нов) се навършват 136 години от геноцида и опожаряването на Стара Загора от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Трагедията се предхожда от няколко събития.

На 22 юли 1877 г. (10 юли ст.стил) Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и го освобождава. На 23 юли (11 юли ст.ст.) ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в ликуващия град. Предният отряд на руската армия, състоящ се от 12 000 души, сред които и 6 дружини български опълченци под командването на ген. Гурко, овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от Южна България.

Генерал Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901),

Генерал Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901),

На 24 юли (12 юли ст.стил) ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли (17 юли ст.стил) херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд. На 30 юли (18 юли ст.стил) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 48 хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли (19 юли ст.стил) предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Част от опълченците и казаците се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август.

В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша, с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първо полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след Освобождението.

Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците. Околните села имат същата съдба.


Отвъд мълчанието:

Защо са измъчвани и избити старозагорци, и защо е опожарен градът?

Сякаш нечия невидима ръка е изтрила тази апокалиптична част от българската история. Тя е малко известна, въпреки че това изтребление е по-зловещо и всеобхватно от кланетата при Априлското въстание.

След големите руски успехи, с английска помощ и английски параходи – по заповед на евреина Дизраели – турците прехвърлят огромната армия на Соломон паша. Тя извършва едни от най-големите военни престъпления през тази война.

Причините за мълчанието за тази кошмарна катастрофа стават ясни от сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, съставен от документи и свидетелства, и от статията „България“ в „Еврейска енциклопедия“ (т. 4, изд. „Тер-ра“, Москва, 1991 г., стр. 964)


Донка Йотова

Зловеща роля са изпълнявали старозагорските евреи в тези кланета на българи – ритуални убийства.

Тя изнася материали от исторически издания на съвременници от края на 19 в. Свидетелства на оцелели очевидци в тях дават точна картина за събитията.

В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение. В клането първи помощници на турците са живеещите в Стара Загора евреи.

Еврейската махала е силен конкурент с българските търговци. Тя има 812 къщи, 2 големи синагоги и 5800 души. Отношенията им с българите са враждебни заради съперничество в търговията. Ползват се с покровителството на турските власти и притесняват по всякакъв начин християнското население.

На 12-ти започнали да пристигат от селата мъже, жени и деца, между които имало пълни коли с ранени. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени(по еврейските ритуали) и вонята била нетърпима.

Отбранатае съставена от опълченски дружини – около 3000 човека. Останалите 2500 руски бойци са в 3 драгунски, 1 казашки полк и 3 полубатареи.


Грижи на старозагорчани за ранените през време на Старозагорския бой

От турските и еврейските къщи стрелят по тръгналата бежанска колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж и убили много хора. Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета, пред които Батак бледнее.

Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали чирпанските даалии (кърджалии) и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата.

Английският агент в щаба на Соломон Леви – Юлий Викед разказва:

„Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените … Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха … убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите…“

Викед се опитва да прехвърли вината за изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска, което е явна лъжа. Тази войска, сравнително малобройна (около 800 – 1000 души), не е могла сама и в кратък срок да избие близо 15 000 жители и бежанци. Българите се съпротивлявали и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си. Това дало повод турците и евреите да ги обвиняват, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност“.
Как представят нещата евреите – в Еврейската енциклопедия с фалшив патос:

“С освобождаването на редица градове от турците, местните евреи са подложени на най-жестоки преследвания. Селяните от Свищовско, които смятат евреите за привърженици на турския режим, ограбват, изгонват и убиват евреите от Свищов. Изгонват ги и от Видин, Стара Загора и други места и те са принудени да бягат в чужбина. Случвало се е дори руските войски да спасяват бягащите евреи от яростта и жестокостта на българите. В Казанлък през август 1877 г. масово избиват местните евреи. Това предизвиква негодувание във Франция, Англия и САЩ…“

Това е абсолютна лъжа. По това време Казанлък е окупиран от войските на Сюлейман паша, които атакуват Шипченския проход.

От документите става ясно, че именно евреите са подбудители на кланетата, те участват в разграбването на българското имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръвта на убитите християни и заедно с турците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувайки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления.


Разкази за ритуали

От данните става ясно, че в лагера на Сюлейман паша на Аязмото и на други места са извършвани странни еврейски ритуали и убийства на пленени българи. Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката. В лозята на една круша бил закован един мъж и след Освобождението намерили голите кости. Други били горени живи на жертвеници, описани от даскал Петър Иванов.

1004065_407246226062820_1748631202_n

Някои от ритуалите били по-особени. Отделени по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали християнската кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали съгласно ритуала – за да се подмладят по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите. Подобни еврейски ритуали се описват от редица други книги.

Свидетелствата на Димитър Илков – ето какво казва той:

“Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Когато градът паднал в ръцете на Сюлейман паша, евреите отказали да дадат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейство. Те предавали българите и посочвали скривалищата им. Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо евреите.

След изгарянето на града, заарските (старозагорските) евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. Докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите.

Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски.

Разбираемо е, че когато войната се свършила и България станала свободна, заарските евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик.“

Отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена.

Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват картината. Той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:

„… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни… По улиците само кости и глави, кости и глави… от „героя“ Сюлейман паша. По-страшното беше, че в това време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. Там те с висок глас оплакваха останките им, прегръщаха костите и огнилите им дрехи.

Едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях – толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.

Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа, притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Бийкънсфийлда (Бенямин Дизраели).”

Не знаем дали еврейския лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора… Отвратителният чифут обаче продължавал да се кълне, че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети“.

Бенямин Дизраели лорд Бийкънсфийлд


Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.

О, Английо, защо ли днес
бездушен жид те управлява?

ИВАН ВАЗОВ


В началото на януари 1878 г. след поражението в битката при София, за да затрудни напредването на руската армия, Сюлейман заповядва София да бъде изгорена. Според архивите на ложата Велик Ориент, равина на града Габриел Меркадо Алмоснино (избран по-късно за Велик равин на Княжество България, депутат в учредителното Първо Велико Народно Събрание в Търново в 1879г.), който е масон от 33 степен в същата ложа (Сюлейман е масон от по-ниска степен) му нарежда да не прави това.

Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.
Три реда кости.
Три вади кърви.
На юг от тебе –
жълта пшеница.
На север –
вдига гугли Балкана.
Ти си в средата,
Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.

Михаил Берберов


Малко се знае у нас, че и Разорението на тракийските българи през 1913 е извършено не от османска или турска власт, а от еврейската ложа “Младотурци” на солунските дьонмета, която превзема властта с преврат, организиран от английските служби.

За разлика от нас, сред арменците е добре известно кой организира и провежда Арменския геноцид – същата организация на дьонметата начело с Ататюрк. Още по време на Младотурския преврат сред турския народ започва да се говори, че “всеки евреин може да е таен шпионин на тайния Комитет, и че движението не е турско, а прави еврейска революция”.

8 май 2015 г.

Спомените на Съба Вазова, майката на Иван Вазов

Съба Вазова
(1832/4-1912)


"Наведохме глави до колене и чакаме да ни колят"

Съба Вазова, майката на народния поет Иван Вазов, по чудо оцелява в страшното лято на 1877 г., когато бременна бяга от турците, опожарили цялото Средногорие
"1891 г., януари 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми.

На 1847 г. ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Тогава бях 14 години. Ази нямах наситка на прочитане. Често майка ми ме мъмреше що си не гледам работата, ами си губя времето: - Калугерка няма да бъдеш, а мирянка. Никоя не знае (да чете), само Неделя Гулюва! По нея ли ти подража, та си грабнала такава книга. Вземай си чорапа!" Да не ядосвам мама, вземам си работата.

Празник дойде ли, като прегледам стаите да са чисти - защото нашата къща бе първа, идеха ни все добри гости, както баща ми и майка ми бяха за почит хора, - облеча се, па седна в някоя по-скрита стая. Четях по цял ден. Прочетох Александрията няколко пъти, Плутарх, "Благонравие", Телемах, Робинсон (Робинсон идеше подлистник в една газета), песнопойки и много други прочити. Отпосле, като прочитах вестници, които приемаше големият ми брат М(инчо), учех новини, та често празник идеха роднините ни подиробед да им почета нещо от Александрията, Телемаха или Синтипа философа, Райна княгина или Геновева, или Бертолдул, или пък от вестника да им кажа нещо новини.

И ази с голяма памет и ревност захванах да разказвам, щото съм прочела.

Годена ходих година и девет месеца: едно, защото така ходеха тогава по-много време сгодени и друго, че изгоря мазата на годеника ми в Букурещ с всичките му пари и стока.

На лято 1849 направихме сватба и се венчахме на Калоферския манастир...Имам чича - калугер, той дойде да ни поздрави и подаде по един клон люляка и каза: "Бог да ви благослови, да братясате като тая люляка." - Господ чу благословията му и след една година се роди първият ми син, Иван. Кръстихме го след една неделя на свекър ми. Та радост голяма от свекърва ми, от девер ми, роднините, че се подновило това име. Той се роди на 27 юни 1850 г.

После ние живяхме съгласно с почитание и уважение един на други. Но разбира се, че тогава младите претърпяваха повечко и срамът беше на първо място тогава. Като имаше срам и страх от бога, имаше благочестив живот. Тъй и сега, на днешно време, гдето има срам и страх от по-малкия, там има и добър живот.

Равенство ли е в една къща, бягай от нея като от огън!

Разклонихме се, както ни благослови чичо ми, добихме 8 сина и 2 дъщери! Грижехме се да ги възпитаме, колкото ни позволяваха силите. Първия си син, Иванчо, проводихме в Пловдив да се учи. Третият, Киро, 12-годишен, проводихме в Зариград в Царското училище, та свърши доктор, а втория, Никола, остана с баща си да търгуват. Четвъртият Георги - в Габровското училище, а другите се учеха в Сопот. Анка, като свърши втори клас, я оженихме (тя бе сторила таман 13 години) за богатски син,Хаджи Никола. Там бе добро. Нарасте, най-красива булка бе в Сопот, в 17 години имаше дете. Ей, всичко беше добре, само едно бе лошо - че наближиха лоши времена. Българите не стояха мирни, захванаха да пеят бунтовски песни, наговарят се, крият се из къщята, правят планове. Но колкото помня, вестникът "Век" много събуди света. Цели три години страхове, че ще ни сечат турците. Все на страх и на щрек седяхме дене и ноще.

В последната година тръгнаха апостоли, станаха съзаклятия, все тайно ставаше в Сопот, защото нямахме турци в селото. Най-напред затвориха Габровската гимназия, за това учениците се разотидоха. Дойде си наш Георги. Като нямаше в Сопот от 4 класа повече, проводихме го в Олтеница, при чича му, да учи търговия.

Настана вече 1976 година. Мина се зимата, дойде марта, захванаха вред в България да се готвят за въстание съгласно, да въстанат отведнаж, на 22 април, по диктовката на апостолите.

Всеки видеше, че лошо ще бъде, но решени бяха младежите на март, само да можат да освободят България от турското робство.

Не знам по какво, Клисура пребърза и най-напред тя претърпя участта на сеч и огън. В това време изгоря Батак и Перущица. Сопотското въстание остана, като видяха, че няма нигде напредък. Тогава се помолих на баща ви, да изпратим Иванча във Влашко, бари той да се куртулише от тези турски теглила...Боже мой, и сега ми дотисна на сърцето, като си припомних какви минути бяха: изпращам сина си, огън и пред него, и зад него!

...Клисура плаши турците два дена, после, като узнаха каква сила имат и че няма московци, Тосун бей събра 3 хиляди башибозук. Като отиваха за Клисура, минуваха през сред Сопот и казват, че като се върнат от Клисура, ще нападнат Сопот. Какви страхове, какви скривалища копахме по цели нощи и вярвахме, че ще можем да се укрием! Как сме се лъгали, клети! А мъжете виждат, че други изход няма, ами да паднат на молба на митювеллият, защото той би благороден турчин...Една надежда беше в митювеллият и навярно митювеллият казал на Тосун бея: "Сопот не бива да закачаш, че ти отговаряш за тия верни хора." След много убеждения митювеллият го кандардисал да остави Сопот за сега.

Страхове бяха големи в 1877 година. Захвана ужас голяма по градове и села. Ако замръкнеха хората, не знаеха ще ли да осъмнат. За русите се нищо не чуваше. Когато минаха Дунава, син ми Никола беше в Плевенските села, да събира вълна. Та грижи дали ще се завърне някога, като е пълно нататък с черкези и стават безброй убийства. След няколко дена дойде син ми. После няколко време дойдоха донски казаци в Сопот.

Тогава бе радост велика: то посрещане, венци, песни, дарове - кой какво имаше! Като се наобядваха, отидоха си. Тогава всички помислиха, че тая радост ще ни стане горчива, като казаха русите, че няма да дойдат, че не им било позволено.

Но аз забравих страховете на Тосун бея в Клисурското въстание! Колко пъти дохожда с войска от башибозуци и черкези, да сечат и изгорят Сопот. Па излязат по-първи сопотненци, колената му целуват и искат да прости Сопот. Не може се описа ужаса в този ден, когато избиха четирма въстаници в училището. Тогава побиха два байряка до мегданския кладенец. Всички чакахме скрити избухването на огън и сеч. После се много откупиха, кой 5000 гроша, кой 8 хиляди. Куртулиса се Сопот. То беше в 1876 лето...

А русите дойдоха на 1877 лето, тогава бе свършекът на Сопот, Карлово, Калофер и Стара Загора.

Сега вече настанаха нови страхотии, останахме съвсем без защита. Тогава турците се разяриха много и всеки ден се готвеха, че ще ни нападнат да ни заколят...Тогава дохожда един паша в Карлово, като излъгва капзамалите да му доведат всички първенци, да се срещне с тях и да ги попита какво желаят. И тъй като ги събрали 96 души, вързали ги на един синджир и ги изпратили в Пловдив. В пътя ги били и бяха измрели няколко души, а останалите ги закарали в Пловдив и ги затворили в една тъмница. След няколко време ги избесили. Тоз паша отиде в Пловдив, но аскерят му се върна и почнаха да колят цялата нощ - на 17-ти юли. Изклани карловци бяха 800 души. А от Сопот за Карлово беше непроходимо и не знаехме що става. Но през нощта даскал Партения можал да избяга през дувара, през къра, та си дойде в Сопот, у дядови си,Хаджи Бошнакови, като им извикал: "Бягайте, че сеч иде! Карлово изсякоха!"

...И тъй тръгнахме. Но пътят беше много мъчен, като се вървеше все из реката. Мъжът ми беше болен и не можеше да върви. Свекърва ми беше стара, 80 години, и тя едвам пъплеше. Имах дете 4-годишно, което го водехме за ръка по фустанче, и ази бях трудна, кой час да добивам.

Този път, 5 часа, който трябваше да се пътува от Бойкова нива до Леевица, ние го изпътувахме цял ден...Мъжът ми гледа дима на Сопот и ми говори: "Отидохме, веки запалиха Сопот." Ази го раздумвам: "Не грижи се! Само да се спаси животът ни, ние ще имаме подкрепа от Олтеница. Само да останем живи!" Още говорим за това, чу се вик несвесен и изгърмяха пушки срещу нази. Кога погледнахме насреща към юг, отгдето иде гърмежът, турци по ръкави бели припкат като вихър по зъберите и гърмят срещу нази....Ази тогава изплаках, като извиках името на мъжа си, и му казах: "Прощавай навеки!" Боже! Мъжът си оставям! Ази накъде отивам? Сопот гори, небето се черви навсякъде. Не се къса глава, бих я откъснаха като на лястовица...Които жени вървяха напред, ето че се връщат и викат: "Чуйте ли, жени, черкези идат!" Децата запищяха. Какво сега? Насядахме всички на пясъка, наведохме глави до колене и чакаме да ни колят.

Как нямаше някой фотограф да снемеше тая печална картина в онова пясъкливо и красиво място! Ето ги дойдоха, изправиха се срещу нас и гледат...Ех, оживяхме и този път. Те тръгнаха нагоре, а ние тръгнахме надолу. Там ни срещнаха трима турци караачовци. Един хвана мама, търти я на брега, тури й ножа на шията и дума: "Нерде Айвас, мари? Дай пари, че ще те заколя." Децата запищяха: "Олеле, заклаха баба." Борис вади жълтиците от джоба си и вика: "Мамо, ази ще дам парите, но агата да не коли баба." А другият държи мене за косата и вика: "Хъ, пара, комит дженабет! Дай пари, че ще те заколя." Ази им се моля: "Прости ни, аго, прости ни." И му целунах ръката кървава...

Прибрахме се във вторник. В сряда сутринта дойде на Кирка Петров слугата и ми каза, че видял всичките ми чеда избити. Те бяха син ми Никола, Михаил, зет миХаджи Никола, сватови, само Анка и Вълето - земени робини! Ази, както лежах, отскубнах си косата и казах: "Не може да бъдат Никола и Михаил заклани. Те изнесоха баща си и баба си на ръце. Знам, че има господ!"

[бел. - Действително това съобщение се оказва погрешно и всички без мъжа на Съба х. Николова поп Аврамова (по мъж Минчо Вазова), съсечен от башибозуци, се спасяват.]

[...] През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре позна, че желая да се науча да чета… Тогава бях на 14 години. Ази нямах наситка на прочитание. Ако плетях чорап – книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, що не си гледам работата, ами си губя времето: "Калугерка няма да бъдеш, а мирянка. Никоя не знае да чете, само Неделя Гулюва. По нея ли приличаш, та си грабнала тая книга. Взимай си чорапа!"

Празник дойде ли, като прегледам стаите да са чисти... облеча се, па седна в некоя по-скрита стая. Четях по цял ден. Прочетах Плутарх, Телемах, Робинсон /Робинсон идеше подлистник в некоя газета/, песнопойки и много други прочити… От после, като прочитах вестници, които приимаше големият ми брат, учах новини, та често празник идеха роднините ни подир обед да им почета нещо… или да им кажа новини." [...]

Съба Вазова, Спомени [1]

Когато внуците са запитали баба си Ана поп Аврамова (1800-1877) за нейния род, тя отговорила:

- То е много стара работа. Нашият род е от първите родове на Сопот. Моят баща Минчо поп Аврамов беше втори син на поп Аврам. Първият му син е Силвестрий, калугерът от манастиря. След баща ми се родили чичо ми Кольо, чичо Димо и леля Дона (тази, дето наредила на снаха си да остави детето си). Поп Аврам на стари години стана калугер на име Арсений. Заедно със сина си Силвестрий те построиха и направиха по-голям манастиря и турнаха висок каменен зид наоколо му. По-рано оградата беше жив плет. Три чешми направиха за сопотненци. Калугерите много са помагали на хората.

Баба Ана поп Аврамова /1800-1877/ заговаряла и за още по-раншни времена:

- Моят прадядо, бащата на поп Аврам, се казвал поп Иван. Той и брат му даскал Аврам са се преселили тука от ловчанските села Сопот и Калейца. Даскал Аврам бил богат човек. Когато потурчвали селата, той избягал надолу през балкана заедно с домочадието и стоката си. Същото направил и брат му поп Иван. Двете им сестри се преселили заедно с тях. Направили си къщи. [...]

Даскал Аврам бил не само богат, но и много учен. Той знаел повече от калугерите. Написал Евангелието със златни букви и го подарил на един манастир в Русия. Рисувал икони. Нашата божа майка е изписана от него. Ето от какъв род съм излязла аз: даскали, попове, калугери.

Като я запитали какво родство е имало между баща им Минчо Вазов /1825-1877/ и майка им Съба х. Николова - по мъж Вазова /1834-1912/, та не им давали да се оженят, баба Ана /1800-1877/ обяснила:

- Моят баща Минчо и прадядото на майка ви са братя. От Минчо излизам аз, а от мен вашия баща. От Кольо пък излиза синът му, поп Аврам втори (кръстен Аврам на дядо си). Той пък имаше син х. Никола, който е баща на вашата майка. Така че Минчо и Кольо са братя, аз и поп Аврам втори сме първи братовчеди, баща ви и х. Никола са втори братовчеди. Ако сина ми бе взел друга жена, то техните деца щяха да бъдат със Съба трети братовчеди. Ето защо светите старци и чорбаджиите не позволяваха женитбата, но всички пречки се преминаха, защото вашите родители много се обичаха.

поп Иван . . . . . . . . . . . . . . . . . (братя) . . . . . . . . . . . . . . . . даскал Аврам

поп Аврам първи (баща) (неизвестен)

Минчо . . . . . (братя) . . . . . . . . . . . . . . .Кольо Кольо Загорецът

Ана . . . . . . . (първи братовчеди) . . . поп Аврам втори хаджи Аврам

Минчо . . . . (втори братовчеди) . . . . . . хаджи Никола Никола Аврамов

Съба х. Николова - Вазова


СЪБА ВАЗОВА РАЗКАЗВА ЗА БАЩИНИЯ СИ РОД

Друг път децата запитали майка си Съба какво знае за поп Аврам втори, нейния дядо. Тя им казала, че Сопот не помни по учен и по-добродетелен поп от него. Името му щяло да се споменава дълго след смъртта му. Той издействувал да се разреши да клепе клепалото за „втора черква” (дотогава турците не давали това). Погрижил се да направят в града плочници пред къщите, да не се калят минувачите. Много деятелен и родолюбив.

- А синът на поп Аврам втори, дядо ви хаджи Никола се помина през 1860 лято. Беше грамаден човек – едър и пълен. Като параснаха братята ми, той остави тук големият ми брат Минчо да търгува и му праща стоки в Бурлат, Бъзеу и други градове в Молдовата, а вуйчо ви Георги х. Николов (1832-1898) взема със себе си там да му помага. Вуйчо ви остана след смъртта му на неговата работа. На вуйчо ми Георги дължа, загдето ме научи да чета и пиша. Когато убиха големият ми брат Минчо, молихме Георги да дойде да го замести, но той отказа: „България е хубава майка, но без мляко” – бяха неговите думи. Баба ви Въла (майка на Съба Вазова) почти винаги е била без мъжа си. Дядо ви много рядко си идваше в Сопот. Колко плач изплака за обичния си син! Брат ми Минчо беше голям красавец. Убиха го разбойници-павликени от Селджуково. [...]

Ние бяхме осем деца на нашите родители, а колко сме останали? Само трима: вуйчо ви Георги, аз и вуйчо ви Иван х. Николов (1839-1879). Вуйчо ви Минчо беше на 25 години, като го убиха. Арсений умря на 28 годишна възраст, Михаил се помина на 6 годинки. Пенка умря 20-годишна – измъчи я мъж пияница. Анка беше само тригодишна, като почина.

[1] Според спомените на Съба Вазова, в края на 40-те години на миналия век единствената грамотна жена в Сопот била Неделя Петкова. Вазовата баба коряла дъщеря си, майката на народния поет, за нейната любов към книгата с думите: „Калугерка няма да бъдеш, а мирянка. Никой не знае [да чете], само Неделя Гульова [Петкова]. По нея ли ти подража, та си грабнала такава книга...” Ив. Д. Шишманов, Спомени на Вазовата майка. — В: Иван Вазов. Живот и творчество. За седемдесетгодишнината от рождението. С., 1921, с. 33.

3 май 2015 г.

Хибридните войни, медийната битка за световно господство.

Светът днес е арена на пропагандна война между транс-Атлантическия блок, включващ държавите от Западна Европа, САЩ и Канада, и Евразийския регион, обхващащ геополитически страните от пост-съветското пространство, обединени около Русия. Стратегическата цел на войната на словото е манипулирането на световното обществено съзнание за спечелването му за една от двете каузи – тази на „демократическите ценности” (на транс-Атлантическия лагер) или на новите пазарни отношения между бившите съветски републики и, потенциално, някои от азиатските държави, необхванати от вездесъщия контрол на САЩ. Подобна информационна война е една от формите на съвременната икономическа война, която се води между съперничещи си световни и регионални сили – към гореспоменатия пример можем да добавим противоборството на Китай и Япония, САЩ (и Израел) с Иран, Северна и Южна Корея и пр.

В хода на медийната битка с Русия западната демагогия се обогати с неологизма „хибридна война” – това бе пионерно (поне за нашите медии) жигосване на противника. Кой измисли термина и защо го вкараха в обръщение точно за кризата в Украйна, когато под това новоопределение свободно можем да класифицираме и войните на НАТО в Сърбия, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия?

Да не забравяме, че официалното название на военните действия в Ирак, дадено от правителството на САЩ – „операция Иракска свобода” е вървяло непрекъснато като бягаща лента по телевизионните новини, внушаваща изкривяване на понятието „война” до „операция”, и то не каква да е, а „освободителна”! Както впоследствие беше разкрито, военната кампания срещу Саддам Хюсеин е била аргументирана с фалшифицирана информация за съществуването на оръжия за масово унищожение на територията на Ирак, довела до „правната” обосновка на последващите военни действия и смъртта на десетки хиляди иракчани. При това без да се отчита смъртта на един милион мирни жители, от които половин милион деца под петгодишна възраст, станали жертва на 12-годишната икономическа блокада, предшестваща втората война срещу Ирак (по данни на Денис Холидей (Denis Halliday), тогава помощник-генерален секретар на ООН, и УНИЦЕФ). 

Така работи смазаната пропагандна машина на Запада. Не че пропагандата отсъства на Изток – и в Русия, и в редица азиатски държави с авторитарно управление, но западната е по-отработена (с вековни традиции), по-мощна (предвид по-високите ѝ технологии и по-големия контингент възприемащи) и по-ефикасна (за последното можем да съдим по степента ѝ на въздействие в планетарен мащаб). И по-опасна, защото е скрита зад илюзията за прословутата Западна свобода на словото.

Но западната демагогия взе да става прозрачна за интелигентната и непредубедена публика и то именно в хода на Украинската кампания. В нея диригентите на транс-Атлантическия съюз действаха според пословицата „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!”. Срещу Русия бяха отправени редица обвинения, които изначално могат да бъдат предявени срещу САЩ и техните съюзници по НАТО.

- Защо, например, изборите в Луганск и Донецк да са незаконни, а тези в Косово – законни?
- Защо Косово да има право на самоопределение, а проруската част на Източна Украйна да няма?
- Защо партизанското движение в Косово през 1999-та бе освободително, а това в Донбас – сепаратистко?
- Защо присъединяването на Крим към Русия да се нарича „анексиране” и да е обект на всегласно транс-Атлантическо осъждане със съпровождащо „дюдюкане” от страна на част от новите им източно-европейски сателити, а анексирането на Северен Кипър от Турция да се замълчава десетилетия наред (от 1974 г. до днес)?
- Защо юридически неатакуемият референдум в Крим да е считан от транс-Атлантиците за „нарушение на международното право”, а едностранно и противозаконно провъзгласената независимост на Косово, създала пълно разногласие при узаконяването ѝ в ООН впоследствие, да е призната? При това и в двата региона са присъствали „чужди” военни сили, доколкото можем да ги класифицираме така, т.к. прилагателното чужд не подхожда за исторически руския Крим, но пасва точно за корпуса на НАТО (KFOR) в Косово.
- Защо казусът Косово да е различен от събитията в Крим?

Натовските апологети се аргументират преимуществено по следния начин: в Косово имаше геноцид срещу местните албанци от страна на Сърбия, затова се наложи военна намеса. Освен това, Косово бил „уникален случай”, изискващ специфичен подход при международно-юридическото му разглеждане. Разбира се това са пълни глупости - в Косово имаше не геноцид, а етнически чистки, второ – взаимни. Трудно е да се установи кои бяха по-антихуманни: дали приложените от сръбската войска наказателни акции или жестокостите на албанските партизани с трафика на човешки органи от сръбските им жертви; при все това, обвинения срещу албанските сепаратисти за етническо прочистване нямаше. По-силния е победител, а победителя пише историята, както му е угодно!

С какво заявленията на Русия за геноцид на новото правителство в Киев срещу руското население в Източна Украйна са по-малко убедителни от някогашните такива относно събитията в Косово? По официални данни, в размирните Донецка и Луганска области има няколко хиляди убити, а колко повече са – трудно може да бъде установено към днешна дата. И ако Косово е признат за „уникален случай”, то изконно руският Крим не е ли още по-такъв? Или съществуват два аршина за мерене – един за външната политика на САЩ и друг за техните противници?

Георги Вълков
22.03.2015 

1 май 2015 г.

Опорните точки на русофобите


Това не русофилки пост, а информация за опорните точки на русофобите в нета, специален вид 'експерти':

1. Русия е агресор, а НАТО или по-скоро САЩ не е. 

2. Путин, Русия, Руските Олигарси и руския народ са едно и също, за да мразим всичко руско. <Да не се споменава, че руските Олигарсите са евреи (90%)>

3. Трябва да мразим всичко руско, защото сме застрашени от Русия. 

4. Действията и решенията на Путин са руска политика, подкрепяна от всички руснаци. <Да не се споменава, че политиката на Кремъл, в частност на Путин, е продукт на тези, които са го поставили на този пост, това не е желанието на целокупния руски народ >

5. Всички руснаци са алкохолици. В Русия пият повече водка от вода. <Тази алкохолна нация пие точно толкова колкото и в нашите села>

6. Руснаците мразят българите, защото сме в НАТО. <Руснаците не харесват българските политици, те все още правят разлика между България, българи и български политици>

7. Руснаците са по-бедни от българите. 

8. Руснаците са заплашват света с ядрена война или с нова Световна война. 

9. Крим не е руски. Той е анексиран, референдум в Крим е незаконен. <В Косово да не би да е бил законен, щом Косово е анексирано от САЩ/НАТО, значи е законно>

10. Руски редовни войски помагат на опълченците в Източна Украйна. < Да, руснаците със сигурност помагат на руснаците с украински паспорти, но ако бяха с редовната войска за 72 часа щяха да са в Киев >

11. Русия иска да присъедини Източна Украйна. <Руския народ не иска война, но военните корпорации от това правят милиарди - нормално е да искат да има конфликти в Света. Запитайте се кои са собствениците на тези военната индустрия и в кои страни?>

12. Руските опълченци в Източна Украйна са терористи. <То и Осама беше първо антикомунист и борец за свобода, а после терорист, зависимост от нуждите на САЩ - затова е хубаво да притежаваш медийни групи - те създават общественото мнение>

13. Руската политика са определя от Путин и той е "силния" човек в Русия, а не Олигарсите, които притежават икономическата власт. 

14. Участието на Русия въ Втората Световна война не е било решаващо и Западната коалиция е щяла да се справи и сама :-)

15. Русия и Путин искат да възстановят СССР. 

16. Русия е слаба икономически. 

17. Руската култура е надценена. 

18, Руската история е невярна. 

19, Премълчава се факта, че опасната Русия има 10 пъти по-малък военен бюджет от САЩ. 

20, Да не се коментира темата, че НАТО е създадено като организация срещу СССР и продължава да съществува след разпада на СССР като еднолична доминираща военна сила в света, управлявана от САЩ.

Добре е всички да знаем, че световните-олигарси (собствениците на най-големите световни корпорации) определят кои ще са националните правителства, какви ще са вътрешните и външните политики и какво ще е общественото медийно облъчване.

Корпорациите използват правителствата за прикритие на своите действия. Корпорациите се нуждаят от неспиращи конфликти, затова се ползват всички исторически омрази. Корпорациите притежават медиите и влияят на обществените настроения, целта им е хората да се мразят помежду си, да обвиняват политиците и правителствата, но не и световните-олигарси.


Молете се за силна Русия, братя русофоби.
Молете се и за по-силен от САЩ Европейски съюз.
Това означава баланс.
Алтернативи.
Здравословна конкуренция, в която уж всички се кълнете, ама слугувате на монопола.
Тоталната доминация на САЩ е вредна.
Справка - Ирак, Афганистан, Югославия, Украйна, Либия, Магреба...

САЩ победиха в Либия, диктатора беше убит, днес либийците как живеят? В демокрация, в просперитет, сигурност? Каква е тази победа, която оставя след себе си разрушения, смърт и гражданска война?

САЩ победиха в Афганистан. Талибаните бяха победени, Осама - убит, днес афганистанците как живеят? Защо след като победиха в Афганистан, той си оставя износителя на 90% от световния хероин?

САЩ победиха в Ирак, диктатора беше убит, днес иракчаните как живеят? В демокрация, в просперитет, сигурност? Каква е тази победа, която оставя след себе смърт, атентати и гражданска война?

САЩ подкрепиха ислямистите в Сирия, какво донесе това на Сирия - образуването на Ислямска Държава, война и разрушения. Как американците решават, че едни ислямисти умерени а други са от ИД? Не е ясно, САЩ разпалиха война в Сирия и поддържат огъня.

Огромните капитали на американските корпорации и политици са вложени във военно-промишления комплекс на САЩ, ако няма воини по света, терористични заплахи, конфликти и военни заплахи - тази промишленост няма да бълва милиарди. 

Във Facebook има постоянни русофоби, ако са платени - добре, но може и да заблудени ентусиасти, които мразят всичко руско и не могат да направят елементарна разлика между руснаците и техните управляващи. Това са част от USrael траловете, който ще Ви атакуват ако кажете и една дума в подкрепа на руското или срещу USrael:
 
Biser Iliev,
Georgi Danailov,
Пламен Пеев, 

Траян Добрев,
Светослав Иванов,
Kiril Keranski и още доста ярки ФБ мъдреци, но тези за сега са постоянните критици - мислители - ерудити - разбирачи -  разбивачи - русофоби. Аз ги наричам фенове на USrael.

Моля игнорирайте ги, те само потвърждават тезата, а не я оборват. За този тип хора, ние трябва да имаме черно бяло мислене - или сме със САЩ или с Русия. Не можеш да харесваш руска култура и американски джаз. Те не правят разлика между хората, правителствата, олигарсите, те обобщават всичко под общ знаменател. Щом е руснак, той е като Путин и е виновен за всички световни злини.

Винаги ние обвиняваме за нашите грешки другите, за периода на Бай-Тошовата диктатура обвиняваме строя, СССР и най вече комунизма и то руския комунизъм, Русия, а оттам и руснаците. От къде се появяват тези комунисти - болшевики. Ясно идеологията е на Карл Маркс - немски евреин, но как пробива в Русия, която става болшевики СССР - някой знае ли или можете само да драскате общи приказки в нета?

Не е лошо да се образовате, да помислите и да прочетете преди да пишете глупости, ето тук съм Ви извадил малко интересни факти, авторите са група историци - западни и руски, за да не ме упрекнете в едностранно тълкуване на историята, но все пак това са факти: http://todor.vetsov.com/2015/05/20.html