Търсене в този блог

5 април 2015 г.

Кратка история на украйнските земи.



През 3 век на територията на Украйна се заселват готите, свързвани с черняховската култура. В края на 4 век и областта на днешна Украйна е подчинена е подчинени от хуните. След техния разгром в средата на 5 век остготите се преселват в Панония и мястото им в степните райони е заето от прабългарите. В същото време от северозапад започват да се разселват славянски племена. Днес е спорно кои племена са преобладавали и кои са били автохтонни- - славяни, (пра)българи, хуни, траки, печенеги, зависи от гледната точка и поддържаната хипотеза. Кои племена остават като преобладаващо население до идването на основноположници на първите държавни държавни обединения.

В периода 6-8 век в областта се заселват и куманите, а по късно и хазарите, които изтласкват (пра)българите на Север (Волжка България) и на Юг (Средновековна България). Областта на Киев са били подчинени и са плащали данък на Хазарския Хаганат до идването на печенегите (около 889 г.), които завоюват Северното Черноморие.

През 9 век Киев е завладян от варягите (скандинавци, наричани още руси) Асколд и Дир, изместени малко по-късно от регента на Новгород - Олег. Киев е уравняван от варягите, заобиколени от земите на местното население <остатъци от хазарския хаганат, хуни, (пра)българи, траки, печенеги и славяни> и се превръща в център на държавата Киевска Рус (Киев на варягите).


През периода 9-11 век Киевска Рус е държавата с най-голяма територия в Европа. Тази нова империя в Европа е общата прародина на днешна Украйна, Русия и Беларус. На запад тя е наричана Рутения, име, което се запазва по-късно за западните области на страната. Името Русия не съществува като наименование на държава или княжество, а “руси” са наричани скандинавските князе-завоеватели. Киевска Рус разширява своите владения на североизток, в области, които са населени с фино-угри, които стават ядрото на бъдеща Русия.


Възхода на Киевска Рус води до унищожаването на Хазарския Хагант. През 965 г. киевският-варяжки княз Светослав I успява да разгроми хазарите и да превземе най-важните им крепости и столицата Итил. Експанзията на Хорезъм, киевския-варяжки княз Владимир I (980-1015) и узите нанасят последен удар на Хаганата. Ашкенази е името, което носят евреите-хазари които се разселват из Европа след разпада на Хазарския хаганат, а 10 век често е наричан ашкеназки в Европа.

Въпреки успешното управление на Владимир, конфликтите между отделните князе на Киевска Рус довеждат до упадък в началото на 12 век. Киев е опустошен (1169г.) от Андрей Боголюбски и столицата на великите князе е преместена във Владимир, на североизток. Киев е завладян от князете на Галич и Волиния, това е първото сериозно разделение на Киевска Рус, което предвещава разнопосочното развитие на Югозапада (днешна Украйна) и Севреоизтока (днешна Русия). 

През 1240 Киев е завладян от Монголите, което слага края на политическа независимост на княжествата Галич и Волиния, местното население не е наричано украинци, този термин още не е съществувал, през средновековието никъде не се споменава за "Украйна". През 13 век главен град на княжеството става Лвов, а князете стават васали на Монголската империя. Тежките васални условия предизвикат значителна емиграция в посока североизточните горски области, както и на запад към Полша и Унгария. Тази миграция определя до голяма степен бъдещото културно и етническо развитие на населението на бившата велика империя - Киевска Рус.

През 18 век вече се наблюдават разлики в развитието на отделните области - за разлика от проспериращия североизток, югозападните райони трайно губят своята независимост. Нека да проследим кой владее териториите на днешна Украйна.

През 14 век югозападните земи - Рутения, Волиния и Галиция преминават под управлението Полша и Литва, които водят продължителни войни срещу монголите и успяват да развират своите територии на изток. Карпатска Рутения влиза в границите на Унгария. Волиния и северните области, включително Киев, са включени в Литва, като великите князе на Литва започват да се наричат владетели на Рус. Полша завладява Галиция.

През 15 в. днешните украински земи влизат в територията на Жечпосполита (Полско-литовския съюз — лична уния между Полша и Литва, съществувала от 1386 г.). След Люблинската уния от 1569 бившата Киевса Рус става част от Короната на Полското кралство. Местната аристокрация се полонизира, много местни селяни, мигрират към южните степни области, за да не попаднат под полско-литовкса крепостна зависимост и се вливат в състава на казаците.

Казаците играят съществена роля в украинската и руската история. Първоначално името казаци се използва за полу-независими монголски групи, населяващи днешна Южна Украйна в началото на 15 век заемат териториите северно от Черно и Каспийско море, включително Кубан. През 16 век казаците и присъединените към тях славяни се консолидират около няколко центъра - Дон, Гребен, Яик, Волга, Днепър и Запорожие, които се превръщат във фактически независими военизирани държави, които никога не са самоопределяли като украинци.

Кралете на Жечпосполита полагат усилия да привлекат казаците на своя страна, но напрежението между казаци и поляци нараства през първата половина на 17 век, когато на казаците е отказано да получат статута на шляхтата, като в същото време се правят опити те да бъдат закрепостявани. Това довежда до голямото въстание на Богдан Хмелницки и казаците се сближат с Москва, това довежда до подписване на полско-руския Андрусовски договор от 1667, съгласно който територията на днешна Украйна е разделена между двете страни. Това е породеното разделение на наследниците на Киевска Рус, наследници които никои не нарича "украинци".  



Казаците за известно време запазват и полунезависима република в Запорожието, както и колония на руската граница. Поставени под московска протекция, казаците постепенно губят свободите си и в края на 18 век казашките държави са присъединени към територията на Руската империя.

През следващите десетилетия украинската автономия в управляваните от Русия области напълно изчезва. След трите Подялби на Полша в края на 18 век Галиция е присъединена към Австрийската империя, а останалата част от днешните украйнски земни - към Русия. В хода на Руско-турските войни Русия завладява и южните части на днешна Украйна.






В районите под австрийско управление администрацията оказва натиск срещу идентификацията на местните жители с Русия. Драстичен пример е концентрационният лагер в Талерхоф близо до Грац, където загиват няколко хиляди души. През 19 век украинската интелигенция, вдъхновена от националистическите движения в Европа, подтикната от австрийската пропаганда, прави опити да възроди старите спомена за Киевска Рус и създава теорията за съществуване на украинска средновековна нация. Руското правителство се отнася отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. Киевска Рус е прародина на три днешни държави - Украйна, Русия и Беларус, но не и според украинските националисти, което е разбираемо за нашия регион. 




След като Първата световна война и Руската революция от 1917 разтърсват Австрия и Русия, украинците се оказват между двете разпадащи се империи. През 1917 и 1918 възникват няколко отделни украински държави - Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република, Украинска съветска република.

След Полско-украинската война с подписване на Рижкия договор от март 1921 към Полша се включват западните части на Украйна, а основната част е присъединена към Съветския съюз. През новата история на Европа, украинските територии са свободни - цели 4 години, през периода 1917-1921, но не са единни.


Интересен е факта, че по време на Втората Световна война, когато силите на Оста навлизат в Съветския съюз през лятото на 1941, много украинци, особено в западните области, които са под съветска власт само от две години, посрещат германците като освободители, като някои се надяват да бъде създадена автономна украинска държава. Политиката на германците първоначално дава известни надежди за това. Те дават мъгляви обещания за създаване на суверенна Велика Украйна, опитвайки се да се възползват от антисъветските, анти-полските и анти-еврейските настроения в някои среди, тези идеи се възраждат след разпада на Съветския съюз.




На 24 август 1991, в хода на разпадането на Съветския съюз, Украйна обявява своята независимост. На 1 декември 1991 референдум утвърждава с голямо мнозинство независимостта на страната. Съветският съюз официално спира да съществува на 25 декември 1991 и суверенитетът на Украйна е признат от международната общност.


Днешна Украйна и Русия имат общ прародител - Киевска Рус, но Московското княжество, което при Петър Велики приема името Руска империя (1721) се развива и превръща в империя, която днес е най-голямата държава в света. За съжаление Киевското княжество няма съдбата на днешна Русия и остава подчинена на други държави в региона, в по-голямата част от своето съществуване, населението на Украйна и Русия се различават културно и етнически, въпреки своя общ произход. Важно е да се отбележи, че Крим никога не е бил част от територията на независима Украйна с изключение на периода 1991 - 2014, през който Крим е била област с широка автономия.

-
-


утон за социални мрежи

1 коментар:

  1. Няма държава Украйна преди 1917. Историческият преглед 13-19 век, показва липсата на самостоятелно държавно обидинение на територията на днешна Украйна, пълната липса на термина украинци или Украйна, с изключение на руските определения за погранични територии на империята, от където, според една от теориите идва и името да днешната държава.

    ОтговорИзтриване