Търсене в този блог

29 ноември 2015 г.

Лустрацията и защо не се случи в България?






Писателят Николай Хайтов:

„През цялото време, докато играеше ролята си на опозиционен лидер и дисидент, Желев поддържаше необявени връзки с власт. Луканов също пазеше тези връзки в тайна. Той например скри от нашето семейство втората си необявена среща с Желев. А веднъж след като тръгна кампанията по въздигането на Желев за президент, аз му казах, че дъската, на която стъпват, е много гнила. Тогава Луканов отговори „Все пак Желев е за предпочитане, той е наш.“ И странно, същото заяви Желев. Веднага след избирането му за президент той каза по телевизията, че е и си остава марксист. Надявам се, че мнозина ще си спомнят за тази мигновена, но показателна Желюва изповед. Кандидатурата на Желев за президент бе вдигната внезапно след едно негово завръщане от Париж. Там бяха двамата с Луканов. За мене не беше изненада, че Желев е човек на властта и че цялото му дисидентство е една най-обикновена рутинна игра. Иначе как може да си обясните, че прочутата компилация на Желев за фашизма беше издадена от комсомолското издателство по личното писмено нареждане на Людмила Живкова? Последвалите след излизането на книгата уволнения, наказания и пр. бяха чиста маскировка. Инак как да си обясним, че след всичките тия скандали Желев неочаквано се появи в Окръжния народен съвет в Смолян и сключи контракт за написването на някакъв си научен труд? Взе си аванса и повече не стъпи в Смолян. Нито изпълни подписания договор, нито пък върна добрата сумичка. Мисля, че преписката по този договор се намира в архивите на ОНС. Ако не са я смотали. Докато Желев беше президент на България, у нас бяха положени основите на голямата разруха. Тогава минаха законите за обявяването на народната банка за „самостойна“ и бе открит пътят на банковия грабеж. Да не мислите, че той не е знаел какво се крои? Разузнаването беше в негови ръце, преди да го разруши. Защо не върна закона след като имаше това право? Защо не гъкна? Не излезе в печата, а си мълча като бълха в гащи. Та нали по негово време бе извършено второто родопско „потурчване“ с помощта на самото Президентство. Тогава се положиха предпоставките за обявяване на помаците за малцинство.” 

        23 години по-късно българските историци проспиват шанса да изяснят механизмите за избора на първия демократичен президент, за задкулисните договорки и компромисите, които създадоха тази уродлива демокрация.


Пропускане на първия исторически шанс за лустрация

Цялостен законопроект за декомунизация е предложен от СДС в последните месеци от съществуването на правителството на Филип Димитров през 1992 г. Срещу него се обявява тогавашният президент Желю Желев (СДС), с което доказва, че не дълбоко свързан с бившата Номенклатура и Николай Хайтов не говори неистини за него.

Проектът предвижда ограничения на заемане на ръководна длъжност в изпълнителната власт и в предприятията с над 30 процента държавно участие, в държавните медии и в организации на бюджетна издръжка за следните лица:

● кадрови служители и сътрудници на ДС;
● секретари на първични партийни организации на БКП;
● номенклатурни кадри от апарата на ЦК на БКП, ОФ, ДКМС и БЗНС;
● участници в т. нар. „възродителен процес“;
● преподавателите и учителите в АОНСУ, школите на ЦК на БКП и КПСС и в учебните заведения на КГБ.

Законопроектът не е приет и така е пропуснат един от историческите моменти за приложението на законодателство с такъв дух. Държавният глава Желев обяснява позицията си с думите: „Националното помирение и успехът в икономическата реформа са за мен истинската декомунизация“.

Пропускане на втория исторически момент от СДС

Въпросът за прилагането на лустрация става актуален след катастрофалното управление на БСП и кабинета Виденов, довело отново България до тежка икономическа криза. На власт идва мнозинството на Обединените демократични сили през 1997 г. Тогава коалиционният партньор на СДС Народен съюз внася в парламента законопроект за ограничения при заемане на ръководни длъжности в България. Вносителите се мотивират именно с препоръките на Резолюция 1996 на ПАСЕ.

Двата основни центъра на властта в лицето на премиерът Иван Костов и президента Петър Стоянов обаче не подкрепят идеята. „Не мисля, че законът ще има оздравителен ефект за българското общество. Ние вече сме седем години след 10 ноември. Не можем непрекъснато да се озъртаме назад и не може да се движим бързо напред, носейки като раница непрекъснато на гърба си сенките от миналото“, заявява Петър Стоянов. Иван Костов посочва, че проектът е закъснял – „един такъв закон ще засегне съвсем малък брой хора“. Историята днес показва, че и двамата са "допуснали" стратегическа грешка и СДС като политическа сила за втори път пропуска историческия шанс да проведе декомунизационната политика докрай, прилагайки лустрацията в България. Отварянето на досиетата след 2007 г. показа, че в периода 1997-2001 г. държавната политика не е обвързана с недопускането на сътрудници на ДС на ръководни постове. Това важи с пълна сила по отношение на МВР, специалните служби и дипломацията.

Прибягване към лустрация след скандала с дипломатите-агенти

След скандала след обявяване на решението на комисията по досиетата за дипломатите с агентурно минало, за които се оказа, че близо 50 процента от тях са свързани с ДС и Разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА, управляващите от ГЕРБ изразиха позиция за необходимост от промяна в Закона за дипломатическата служба. Една от тях е изискването кандидатите за дипломатическа служба ще трябва да попълват декларация, че са съгласни да бъдат проверявани за връзки с ДС и РУ-ГЩ.

Подобна процедура съществува от 2006 г. в закона за досиетата. Този вид проверка не може да се тълкува като лустрационна и има отношение към бъдещите кадрови назначения. Малко след разрастване на скандала от ДПС обявиха, че ако се пристъпи към пълна лустрация лидерът на движението Ахмед Доган е готов да напусне политиката. Нито една от останалите политически партии не реагира и не постави въпроса за приемането на цялостен закон за лустрацията.Не е ясно дали развитието на политическата битка за отзоваването на действащите дипломати-агенти няма да принуди управляващите да потърсят решение чрез частично въвеждане на лустрационни текстове в Закона за дипломатическата служба.

Пропускане на третия исторически шанс за лустрация когато Бойко Борисов държеше цялата власт.

Ето защо "дясната и демократична" партия ГЕРБ не взе решение за изготвяне на закон подобен на този в Полша за пълна лустрация (наподобяващ проекто-закона на СДС от 1992г.):

1. Бойко Борисов - комунист, майор от УБО и син на полковник от МВР.

2. Цветан Цветанов СТАРШИНА от ДС! Син на шофьора и най-доверено лице на началника на ДС Григор Шопов.

3. Цецка Цачева – партийна секретарка на Окръжния народен съвет в Плевен.

4. Николай Младенов – комсомолски секретар, племенник на Пешо Танкиста и син на служител на ДС от високо засекретено ниво.

5. Сергей Игнатов - син на секретар на ОК на БКП Видин по идеологическите въпроси.

6. Росен Плевнелиев - платен първи секретар на общински комитет на ДКМС.

7. Симеон Дянков – комунистическо синче; стипендиант на фондация Людмила... още Живкова.

8. Нона Караджова - дъщера на завеждащ отдел в ЦК на БКП.

9. Лиляна Павлова - внучка на заместник завеждащ отдел в ЦК на БКП! Дядо и е бил рамо до рамо с Бай Тошо в Партизанският отряд „ Чавдар”!

10. Вежди Рашидов - удостоен лично от Илия Павлов със званието Главен Мултак на РБ.

11. Ивайло Московски - първа щатна работа в Мултигруп.

12. Веднага след президентските избори Бойко Борисов побърза да назначи за заместник кмет на София по финансите сина на генерал от ДС Николай Барбалов, а за нов правосъден министър Диана Ковачева дъщеря на завеждащ отдел в ЦК на БКП. А като капак на всичко същата госпожа Диана Ковачева е съпруга на настоящ лидер от БСП...

13. Дедо Аню Ангелов – Комунистически генерал ! Член на БКП от време ОНО ; и сега забележете – бил е делегат на комунистическата партия през 1990 година , когато БКП се преименува на БСП ! А тогава комунистите само за една вечер осъмнаха като „ Социалисти”!

14. Цацаров става председател на Районен съд в Асеновград на 30 годнин - много УСПЕШЕН съдя, работел цели 4 години. Не Ви ли прилича на историята на преуспелия Пеевски?? Много УСПЕШЕН внук на член на ЦК на БКП! Каква случайност!

15. Менда Стоянова –комунист, партиен секретар на звеното „Приходи от народното стопанство“ в Окръжния Народен Съвет в Пловдив.

16. Йорданка Фандъкова, член на БКП, от семейство на активни борци – антифашисти и антикапиталисти.

Дали пък след време няма да стане ясно, че в този момент е пропуснат третият макар и закъснял шанс за цялостно прилагане на лустрация и затваряне на страницата за необходимата справедливост и постигане на действително национално помирение?

Показателно е, че страни като Германия и Полша и до днес ползват ефективно принципите на лустрация в държавната си политика. А пример, че е по-добре това да се направи късно, отколкото едно общество да продължава се върти с години в кръга на един и същи проблеми, е Румъния, която през 2010 г. прие закон за лустрацията.

Стига компромиси време е за декумонизация! Лустрация пълна на всички нива за всички ДС и червени лимонки от Консумола до ЦК!

Тъжно е, че всеки път протестиращите крещят "Оставка" и накрая протестиращите "побеждават" - с което заменят едни червени мафиоти с други червени мафиоти, маскирани като мафиоти. Това е така и ще бъде така, защото "Прехода" е проектиран от ДС и се контролира от ДС и бившата Номенклатура-настояща Олигархия.

Мафиотите - политици вече не са червени, те познават само цвета на парите, парите, които ги превърнаха от комунисти в псевдо-демократи, парите, които първо им бяха подсигурени от СССР, после от ЦРУ, мафията, а сега от ЕС (западните плутокрации). Лесно е да погледнем при кого еврофондовете се изливат в България, докато западните плутокрации си затварят очите за това - кой усвоява тези пари и как се харчат. Ако еврофондовете се храчеха по предназначение, ако имаше равнопоставен достъп (без рушвети) до европейските пари, то сега стандарта на живот щеше да много по-висок. Не се случва, защото политиците (с благословията на ЕС) прибират сериозен процент от евро парите. Това са същите политици, деца и внуци на нашата мила номенклатура, която никой не посмя да лустрира. Лустрацията не бе изисквана от България нито преди присъединяването ни в НАТО, нито от ЕС, нито като условие за отпускането на евро-парите.

     Освен "оставка", трябва да настояваме за ЛУСТРАЦИЯ. Без премахването на производните на ЦК на БКП, ОФ, Комсомол, РУ-ГЩ (подчиненото на КГБ военно разузнаване на Ген.Щаб-а) и всички висш държавни чиновници от т.нар. "Преход" - не можем да продължим напред и ще сме принудени да чакаме тези мафиоти да си отидат по естествен път.

утон за социални мрежи




5 ноември 2015 г.

Защо нямаме полиция?



Ще цитирам един полицай: "Каквато е държавата такава и полицията". Проблема ни не е в "големите" възнаграждения/обезщетения на полицаите, а качеството на тяхната работа.

"Независимите и свободни" медии ще ви показват протести, мерки, заплахи, преговори и прочие, ще се говори за пари, съкращения, но никой няма да посочи причините за неефикасната българска полиция.

По данни на НСИ от 2008 г. България има 7,6 млн. население. Така на 100 000 жители се падат по 618 полицаи. Това е най-високото число в Европейския съюз, въпреки че в България има най-голямо недоволство от работата на полицията.

Решението според "експерти", е реформиране на МВР, уволняване на 50% от полицаите, увеличаване на заплатите им драстично и драстично подобряване на материалната база. Дори след 50% уволнение, ще имаме повече полицаи на глава от населението спрямо Румъния, където те са 209 на 100 000 души.

Незаконните протести на полицаите ясно демонстрираха, че живеем в бездържавие, в което служителите на закона не зачитат законите, че пагона е над закона, не само на пътя, но и в политиката. Дали са виновни самите полицаи? Дали те сами са са самоназначили - тромави, прости, неграмотни, алчни, корумпирани? (не всички, но повечето, да не забравяме, че има много малко оцелели съвестни служители)

Никои няма да иска да разисква истината тема, реалния проблем, защото ще стане ясно, че рибата мирише откъм главата. Защо имаме най-много полицейски служители на глава от населението в България и тази най-многочислена полиция е най-ниско ефективната полиция в Европа. Отговора е прост, само една дума - КОРУПЦИЯ!

Живеем в корумпиран държава, нима очакваме полицията да е морална, етична и незасегната. Твърде наивно! Не искам само да критикувам, много често съм упрекван, че не предлагам решения. Е... за Полицията решението е ясно, имаме твърде многобройна, нереформирана, деморализирана структура. Защо и как да я променим? Винаги родните управляващи започват реформите отдолу нагоре, а не по обратния път.

Чистка трябва, но да се започне със съкращение на генералите - 90% , висши офицери - 70%, администрация - 50-80% и нещата ще започнат да се нормализират. Броя на патрулиращите полицаи трябва да се запази, но да се "филтрира" и да се разпреди равномерно в градовете и в малките населени места. Вече 25 години нашите села са изоставени на произвола на престъпниците, няма полицейско присъствие, няма видео наблюдения - справедливост.

Трябва да имат НУЛА привилегии/добавки/компенсации и заплати при пенсиониране за всички служители, които не работят "на терен", за които няма пряка заплаха за техния живот и здраве. Това са пари, които ги плащаме ние гражданите и срещу тях получаваме - НИЩО. Те трябва да са едни модерни и образовани мениджъри, а не корумпирани мутри.

Какво имам предвид под "филтриране". Редовите полицаи могат да се "пресеят" с тестове за по съответната специалност, професионална компетентност и тестове по физическа подготовка, половина полицаи ще получат сърдечен удар ако тичат 5 минути. Също трябва да има масови уволнения за несправяне със служебните задължения - време е да се плаща за резултати, а не за мързел. Във всяка добро функционираща сфера, човек си губи работата, ако резултатите и ефикасността на работа му са твърде ниски. Това трябва да се въведе в Полицията и Администрацията, не сме богата държава за да издържаме паразити.

Ако служители те намалят с 50%, като повечето от съкращенията са в администрацията и генералитета (най-верните съюзници на политиците) и системата се модернизира технологично - камери, компютри, електронно обслужване (по примера на Англия, САЩ, Германия и скандинавските държави), ще останат много свободни пари за увеличаване на заплатите. Грешна е стратегията за съкращение на възнагражденията, лично смятам, че полицаите трябва да взимат 2000 лева и да не работя за мафията. Днес основните заплати са по 500-600 лева и достигат до 1000-1200 - това е обидно малко. Това е причината полицаите да са корумпирани и разбира се - морала и възпитанието на болшинството от полицаите. Всички сме се сблъсквали с грубо и невъзпитано отношения с нагли и груби полицаи, на които ние плащаме заплатите. Наглите, платените и тези със слаба физическа подготовка нямат място в полицията. Но не бива да обобщаваме, трябва да бъдат уволнени само - наглите, корумпираните, невъзпитаните, мързеливите и тези със слаба физическа подготовка.

Реформата трябва да започне със съкращения "от горе", премахване на обезщетения и привилегии, в това число и на пенсионните обезщетения на служителите на реда, които работят "зад бюро", модернизиране на всички услуги и контролни действия, комбинирано с "пресяване на личния състав", съвместно с увеличаване на заплатите и засилване на дисциплинарния контрол.


8 септември 2015 г.

Причината за бежанската вълна от Сирия



Интервю на Димитър Панайотов с Дахер Фарид Дахер, на 31 години, работи в БАН и живее в София. 


Как започна всичко?

Както винаги истинската причина се крие в откриването на нови находища на природен газ – около районите на Тартус и Латакия – двата големи пристанищни града, които са аналози на Бургас и Варна в Сирия. Понеже съм работил по въпроса – става дума за т.нар. Левантийски басейн, който по предварителни изчисления има потенциал за 3.5 трилиона кубични метра природен газ, както и на най-малко 1.7 милиарда барела нефт. Втората причина е получаването на т.нар. Шиитски полумесец между Иран, Ирак и Сирия. Иранците започнаха проект, чрез който тръбопроводите минават през Сирия и оттам излаз за Средиземноморието. Иранците сключиха и сделка с Пакистан – така тръбопроводите достигат директно до Китай през пакистанска територия. Това сериозно нарушава интересите на САЩ и техните васали – Саудитска Арабия, Катар, Турция и Кувейт. Не е чудно, че те са основните спонсори на бунтовниците, нали?

Историята за това как са измъчвали деца в град Дараа е изфабрикувана и преиначена. Това беше вкаран елемент, за да избухне пламъкът – а от там спиране няма. Елементарна пропаганда, която исторически винаги се е получавала. Още от библейски времена.



Защо и кой се разбунтува?

Първоначално се разбунтуваха много хора и то от различни класи и етноси. Постепенно обаче вълненията започнаха да утихват. Тогава бе вкаран сектариански елемент – просто отвън искаха да предизвикат война, да съсипят инфраструктурата на страната и бе много лесно да се използва религиозното многоoбразие в Сирия. Сега се бунтуват единствено консервативно и радикално настроените сунити, т.е. ислямистите – хора, симпатизанти на Мюсюлманските братя, които бяха враг номер едно на сегашния светски режим на Асад. Това са все хора от по-бедните квартали и градове в страната – характеризират се с висока раждаемост, ниска грамотност и съответно са лесноконтролируеми. Свободната армия всъщност представлява общо название на десетки ислямистки въоръжени групировки – като почнем от Ал-Нусра, минем през Ал-Фарук, и стигнем до Ахрар Ал-Шам и десетките подобни. Две трети от тях дори не са сирийци, а нещо като талибаните – вкара ислямисти от Либия, Афганистан, Пакистан, Чечения, С. Арабия и т.н. Точно както се случи в Афганистан преди време.



Кой има най-голяма полза от война?

САЩ. Те са насочили поглед към Иран, който е най-големият играч на природен газ, наред с Катар и Русия. Само напомням факти, без да искам да бъда обвиняван в предразсъдъци, ксенофобия и други глупости. Израел започна експлоатацията на находището в Тамар – може да се разгледа като част от Левантийския басейн. Факт, нали? Другите страни, свързани с находищата в тази част на Средиземноморието – Кипър и Гърция, изпаднаха във финансови кризи, а в Ливан съвсем скоро ще започнат проблемите… Както и очевидно в Иран, а може би и в Пакистан.



Какви са историческите предпоставки за този конфликт?

Фамилията Асад, която управлява страната, са алауити, т.е. шиити. Алауитите са малцинство, едва 12% от населението на страната, а бяха завладели голяма част от печелившите отрасли – телекомуникации, ресурси. Трябва да се отбележи, че алауитите са светско настроени, те празнуват Kоледа заедно с християните, а жените никога не се забраждат. Сунитите са над 70%. Християните са между 10 и 12%, т.е. близо 2,5 милиона. Съюзниците от САЩ и С. Арабия искаха да се възползват именно от този елемент – те се надяваха да спечелят сунитите на своя страна и да направят преврат и да качат тяхна марионетка. Това, което забравиха, е, че голяма част от сунитите са светско настроени хора. Сред тях има близо 2 милиона кюрди, над милион бедуини, около 1 милион туркмени, половин милион палестинци, а освен тях има черкези и т.н. Не им се получи. Затова вкараха ислямисти от цял свят – от това най-страдат християните, чиито селища са брутално ограбвани и малтретирани. Само тази седмица бяха нападнати Сейдная, Мармарита, Махарде – все християнски градове. Както и християнският квартал в Дамаск – Баб Тума. Така се получи не война за демокрация, а борба за светска държава срещу шериат и ислямистка такава.



Защо подкрепяш правителството, а не бунтовниците?

Ето ти една история свързана с България. Ако някой си спомня събитията в Пазарджик и ислямо-салфитското шествие там, нека му известя, че организатор на тези „учения”, по-късно и подсъдим, бе Муафак Ал-Асаад, а той е братовчед на….Риад Ал-Асаад – символът и лидерът на свободната армия, т.е. на бунтовниците. Защо никоя медия не спомена този факт? Аз как да се идентифицирам с човек, чиято фамилия се занимава с разпространение на радикален ислям и шериат? Как да се идентифицирам с престъпници и главорези, каквито са 90% от Свободната армия, и които искат да избият християните и всички различни в Сирия. Как да се идентифицирам с армия, която където и да е влязла, налага шериат и гони малцинствата? Това е нетърпимо, ежедневен терор, прикриван от западните и българските медии. Имам ли друг избор, освен да застана зад светската диктатура на Асад? Не, нямам. Не че я харесвам. Мога да те уверя, че поне 65% от сирийците са зад Асад, а зад бунтовниците са брадати, зомбирани наемници, финансирани от Саудитска Арабия, Катар, Мюсюлманските братя, Ал-Каида и за съжаление – САЩ и Европа. Победата на бунтовниците означава смърт за всички малцинства и светски структури в Сирия, ужас за близо 65% от населението. Означава кошмар за всички нормални хора в Сирия. Как успяха медиите да направят така, че хората да си мислят, че бунтовниците са някакви клетници…та нали 2/3 от тях не са дори сирийци!


Какво беше положението в Сирия преди и какво е след войната?

Сирия нямаше един долар външен дълг, образованието и здравеопазването бяха безплатни, имаше масово производство, заводи, имаше затворени цели промишлени цикли. Преди войната Сирия се развиваше с бързи темпове. Много сирийци в България се връщаха в родината си, заплатите бяха по-високи от тукашните, имаше много работа, много възможности. Нямаше корпорации, които да завладяват пазара, а дребното занаятчийство и семейният бизнес процъфтяваха. Разбира се, имаше и лоши страни – писането на доноси, прибирането и изчезването на политически затворници, някои от тях наказани за привидно смешни и недоказани неща и т.н. Никой не може да отрече това, но в крайна сметка Сирия бе хиляди пъти по-демократична и по-светска държава, отколкото например Кувейт, Саудитска Арабия и Катар, или Бахрейн. Защо не сложат демократични режими там? В Саудитска Арабия и Катар християнството и християнските символи са забранени, жените нямат почти права, на чужденците им се взимат паспортите, когато постъпват на работа… и се управляват от деспотични фамилии. Каква демокрация имаме там? Сирия бе най-толерантната, най-светската страна от всички други мюсюлмански страни взети заедно. Християните имаха пълни права, почивка в събота и неделя, имаха собствени съдилища…къде другаде имаше такова спокойствие? В Саудитска Арабия може би? Където християнските проповеди се наказват със смърт? Съсипаха най-светската страна в региона. И си залагам всичко, че ще я превърнат в нетолерантна уахабитска дупка.


Реално какво е мнението на сирийците за конфликта и преувеличават ли медиите цялата война?

Имаме сериозно разделение. Зависи кого попиташ. Но в България има много сирийци и съотношението е доста показателно. 95% от християните, включително и арменците, както и 95% от алауитите и друзите са на страната на Асад, към тях са и голяма част от светско настроените араби сунити, палестинци и кюрди. Общо са 2/3, но ако попитате другата страна вероятно ще ви кажат обратното, макар и дълбоко в себе си да осъзнават, че е така. Над 95% от опозицията пък са консервативни сунити, тук там с няколко купени християни или алауити, които ги слагат на водещи позиции, за да замажат ситуацията и да не се червят. По мое мнение общо са по-малко от 1/3 от сирийците. Разделението е голямо и остро. Войната е повече от кървава. На страната на бунтовниците се включват ислямисти от цял свят, предимно от С. Арабия, Пакистан, Афганистан, Тунис, Чечения, Либия, Ирак, Катар, Кувейт, Судан и т.н. Аз съм християнин (фиктивно) и в тази война загубих близо 20 от моите роднини. Повечето са жени. Болезнено е. Всичките убити с атентати и зверства от т.нар. бунтовници. В Сирия няма да срещнеш християнско населено място, което да не е нападано и разграбено от бунтовниците. Войната е жестока. Ако американците наистина се намесят и помогнат на тези внесени „опозиционери” – това означава край на всички християни и на всички малцинства в Сирия. Така, както стана в Ирак, където вече няма християни. А Сирия е родината на християнството. Та нали Христос е бил арамеец, които са били от т.нар. сириани.

И накрая – какво според теб е бъдещето на страната и въобще развоят на събитията?

Има много варианти – бунтовниците да спечелят и Сирия да се превърне в радикална ислямистка държава, каквито са Катар, С. Арабия. Лош вариант, но за съжаление най-вероятният, ако САЩ се намеси директно. Друг вариант е страната да се разцепи на две или повече части. Трети вариант е статуквото да се върне както преди. Но каквото и да стане, Сирия няма вече да е независима и войната ще я тресе дълги години наред. За съжаление, приказен край няма, бъдещето е срутено. Противниците на Сирия вече постигнаха своето.

Може да намерите доста интересни материали в YouTube, където мейнстрийм медии нямат възможност да промиват Вашите мозъци. 



"Ислямска държава” не се различаваше по нищо от Саудитска Арабия по отношение на идеология. Та нали и двете страни споделят една и съща такава – доктрините на уахабиза и салафизма, чиито източници са на арабския полуостров. Разрушаване на църкви, налагане на джизя на неверниците, убийства на шиити, забрана на жените да карат автомобили, религиозна полиция, пребивания с камъни, публични екзекуции. По какво се различава Саудитска Арабия от ИДИЛ? В рапортите на „Амнести Интернешънъл“ се посочва, че Саудитска Арабия е извършила два пъти повече обезглавявания от „Ислямска държава”. Дори знамената на Ал-Нусра и подобните в Сирия са същите като на кралството, само че са черни. Днес всички европейски и американски лидери хвърлят цялата вина за всички атентати върху „Ислямска държава” боязливо, надявайки се никой да не забележи връзките ѝ с богаташите на Арабския полуостров.

Проблемът не е Сирия и сирийците. Проблемът е идеологията. Не е само Ислямска държава. Боко Харам действа в Нигерия и съседните държави, Ал Шабаб в Сомалия, Ансар ал-Шариа в Тунис и Либия и т.н. За тях вина няма Сирия, а Саудитска Арабия и Катар. Това са страните, които имат глобални амбиции, ала единственото, което могат да предложат, е петрол и ултраконсервативен ислямизъм. Те обаче могат да яхнат и да убедят всички мюсюлмани, че те са техни покровители. Ако САЩ иска да им изцока петрола, а после, като свърши, да им бие шута (надявам се да е много силен и да ги прати възможно най-далеч) и да се насочи към Иран, аз им казвам браво. Обаче защо да става за сметка на Сирия и сирийския народ, пренесен в жертва на кръвожадните и ултранетолерантни бели фусти с дълги бради?

Колко са бежанските лагери в най-богатите арабски страни като Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, Бахрейн, ОАЕ? НУЛА! Страните, които дружно финансират същите тези радикални групировки, заради които хората в Сирия бягат панически, най-лицемерно обвиняват Европа в расизъм!

Сирийците приеха бежанците-черкези през 1839 г., Сирия приюти и спаси стотици хиляди арменци, гърци и сириани от геноцида, извършен от Османската империя през 1915. Сирия прие палестинските бежанци през 1948 и 1967. Сирийците приеха кувейтските бежанци през 1990, ливанските бежанци през 1996 и 2006, прие и над два милиона, забележете – два милиона, иракски бежанци, като спаси над половин милион иракски християни буквално от линч. Сирия беше пример за толерантност. Беше единствената светска арабска страна. Християнските празници бяха официални национални редом с мюсюлманските. Точно поради тази причина почти половината от населението на Сирия е съставено от етнически или религиозни малцинства (християни араби, сириани/арамейци, арменци, друзи, алауити, черкези, палестинци, тюркмени, бедуини, исмаили, кюрди, язиди и т.н.).

Нека хората не забравят това. Сирийците не го заслужават. Не Сирия строи джамии в Европа и не Сирия е източникът на този салафизъм и уахабизъм. Европа е зависима от ресурсите на Саудитска Арабия и Катар и от това страда. Норвегия – страна, която има природни ресурси, отдавна е теглила една майна на Саудитска Арабия и им е забранила да строят джамии със саудитски капитали. Външният им министър тогава каза, че толерантността не може да е едностранна и когато Саудитска Арабия стане толерантна (в кралството на Сауд например християнството е забранено, а проявите могат да бъдат наказани със смърт), тогава може да има диалог.




П.П.: Това на е линейна статия и не е предназначена за ФБ-тролчета, само за хора, които ползват главата си по предназначение!


утон за социални мрежи

20 май 2015 г.

Гурбетчиите биха инвеститорите с 20 милиона евро



Българите, живеещи в чужбина, захраниха родната икономика с над 20 милиона евро повече от чуждестранните инвеститори през март. Това показват данни на БНБ, цитирани от „Телеграф“.
Родните гастарбайтери са превели 76 милиона евро през март, а чуждите инвестиции са били обидно малко – едва 53 милиона евро.

Подобно съотношение в полза изцяло на емигрантските пари спрямо външните се случва за първи път, откакто се подобна статистика.

Сумарно за първите 3 месеца на 2015 г. емигрантите са пратили малко над 200 милиона евро, докато инвестициите са 320 милиона евро. Трябва да се има предвид обаче, че статистиката за парите на гурбетчиите обхваща само финанси, минали по официалните канали. Това означава преводи през банки и компании за паричен трансфер, но не и кешовите разплащания, които отговарят на 1/3 от реалната сума на тези пари.

Най-много пари от гастарбайтери традицоионно идват от САЩ, Испания, Германия, Гърция и Великобритания, докато най-много инвестиции у нас се правят от компании, регистрирани в Холандия и Белгия

19 май 2015 г.

Безкръвния преход в България


Етническият ни модел е най-ценният капитал на прехода, убеждава Местан от трибуната на Парламента, всеки път когато има етническо напрежение в Европа.

Мисля, че трябва да си отговорим на няколко въпроса:

- Кой и как реализира държавната 'революция'?
- Защо прехода в България беше толкова плавен, без драматични сътресения до 1997 г.?
- Колко граждани загуби държавата благодарение на липсата на революционна промяна?
- Кога започна прохода от тоталитаризъм (управление на номенклатурата) към демокрация (управление на гражданите) и дали е започнало?

Тодор Живков е свален от власт на 10 ноември 1989 г. На негово място стъпва в длъжност председател (президент) Петър Младенов, заменен по-късно от лицето Жельо Митев Желев. Когато Андрей Карлович Луканов е “избран” за министър- председател на Република България. Скоро след това се появяват частните фирми с държавни капитали - “Мултигруп”, “Трон”, “Евроенерджи”, “Литекс”, Първа частна банка; никнат една след друга фирми за охрана: “Ипон”, “ВИС1”, “Скорпио”, “Секюрити”, “Делта”, “Гардения”; създават се популярните банки, финансовите пирамиди, започват да се изнасят пари, на сигурни места - Швейцария, Кипър, Каймановите острови и други офшорни зони. На улицата цари тотална анархия. Борчески бригади обикалят в градове, села и паланки и насила принуждават собственици на фирми да си плащат за охрана. Контрабандата процъфтява, хазартния бизнес също. Работещите канали на “Кинтекс” и СОМАТ влизат в схемите на новите босове. Но и босовете си имат началници. Дали си кредитен милионер, банкер, фараон, бизнесмен или “борец”, дали си създал мит или легенда за своето богатство, дългата ръка на ДС винаги те държи за ухото и те направлява накъде да вървиш и какви да ги вършиш.

В България властта на БКП и ДС се укрепва още повече след “демократичните” промени. Номенклатурата подготвя и релализра смяната на властта, като изключва възможността за революция, защото това би могло да промени планирания "преход". Задкулисните играчи, кукловодите, са така нареченият Генералски съвет в БСП, който управлява всички партии и самата държава.


Ключово значение за реализираното и консумирането на "прехода има т.нар. Генералското движение в БСП, за което се твърди, че се ръководи от о.з.ген. Любен Гоцев.
Любен Гоцев е роден в София през 1930 г., завършва Института по Международни отношения в Москва, школата на КГБ и работи през целия си живот в ДС. Бил е зам.- вътрешен и зам.- външен министър, министър на външните работи при Луканов, представител на НРБ в ООН. Зам.-началник в I-во Главно управление на ДС.
Генералското движение или бившите ДС висши ръководители са създателите на повечето “силови” групировки, холдинги, банки, крупни финансови институции и мастити бизнесмени.
Близък приятел е с генералите Атанас Семерджиев, Нанка Серкеджиева, Бригадир Аспарухов, полковник Димитър Иванов – шеф на 6-и отдел на Шесто главно управление на ДС. Има бизнес-отношения с другарите Младен Мутафчийски, директор на оръжейната фирма “Тератон”; Асен Мичковски, човекът с куфарчетата, шеф на “Селена холдинг”; Петя Славова и Митко Събев от “Нефтинвест”, а преди това с Цветан Начев, докато банката е Международна ортодоксална банка “Св. Никола”; Денис Ершов, Майкъл Чорни и, и, и! Той е от малцината посветени в унищожаването на досиетата. През 1990 г. най-ценните и важни данни за доносниците, агентите, щатните и нещатни сътрудници на ДС изчезват от архивите на МВР. По негово нареждане е унищожена цялата нормативна база, дала огромната власт на ДС. Тогава министър на вътрешните работи е генерал Атанас Семерджиев, а за архива отговаря генерал Нанка Серкеджиева. Бай Любен Гоцев, както го наричат от уважение “борците”, е създател на “силовите” групировки, които са съставени от борчески бригади. Благодарение на него се появяват ВИС-1, СИК, ТИМ, ДИК, “Аполо и Болкан”, “Ипон-1” и всички останали. На него дължат възхода си Илия Павлов, Васил Божков, Красимир Стойчев, Емил Кюлев, като не трябва да омаловажаваме ролите на Андрей Луканов и Огнян Дойнов, Христо Христов и Кеворк Кеворкян, Ангел Стойчев и Димитър Иванов, Петър Манджуков и Младен Мутафчийски.
През 1993 г. борбата за преразпределение на териториите е в разгара си. Парите на партиите се въртят от новоизлюпените “босове”, президенти на фирми – бизнесмени, банкери и всякакви шмекери, решили да отчупят от баницата. Появяват се и нов вид тарикати, предусетили вкуса на парите, те са старите-нови държавни служители, чиновници и политици. Това са съдиите, прокурорите, митничарите, следователите, полицаите и общинарите. За да постъпиш на такава длъжност се плащат определени суми, които се отчитат в партийните каси. Ако е БСП на власт, пълнят се червените каси. Ако е СДС на власт, пълнят се сините каси. Политическата номенклатура стои като чадър над целия бизнес, бил той легален или нелегален. БКП е разделена на няколко фракции: БСП, СДС, ДПС, БЗНС, които уж са в противоборство и или управляват, или са в опозиция. Дава се възможност и на едните и на другите добре да печелят. А балъците по митингите на площадите – тях винаги ще ги има.

Етническа карта и етнически мир са реализирани, чрез създаването на етническа партия. Тя има за цел да контролира етническите турци и да консумира техния вот. ДПС съществува благодарение на родения в Москва, Андрей Карлович Луканов - агент на руското ГРУ. И не само...

Луканов създава ДПС по поръчка на своите ДС другари, за да има пълен контрол над турците в България, и не само - Западните държави също настояват да има турско представителство във властта, затова ДПС е проектирано (като СДС) да бъде 'демократична' партия подчинена на ДС. ДПС е създадено по времето на управлението на Луканов и признато от Конституционния съд, доминиран от бивши служители на ДС. Ръководството на ДПС също е съставено от бивши служители на ДС.

Партии на етническа основа не съществуват и са забранени в САЩ и ЕС, но тази идея е подкрепена от Запада - защо? Защото никой не иска да има демократична и свободна държава. България е оставена в западната сфера на влияние, но това не означава, че западните ценности са наложени в нашата държава. Всички държави от Германия до САЩ предпочитат да имат пълен контрол, от колкото да сме независима политически и икономически държава. Това е причината България, все още, да има една от най-корумпираните съдебни системи в света. Имаме си етническа партия - явно подкрепена от ЕС и САЩ и от Българската Мафия.

В доклада на Държавния Департамент на САЩ, относно изборите в България през 2007 г. се казва: На тези избори, казва се в доклада, е имало „безпрецедентно купуване на гласове”, за което са дадени около 200 милиона лева. Не е пропуснат „изборния туризъм”, главно “внос” на цели автобуси гласоподаватели от Турция. Според американския доклад тези нарушения се дължат на бизнес кръгове и фигури от организираната престъпност, опитващи се да издигнат свои местни политици, за да имат по-голям достъп до финансите от ЕС. Защо тогава ДПС все още съществува, защо САЩ и ЕС не правят нищо за нейната забрана, а напротив - етническата партия има пълната им подкрепа и един от най-големия защитник на НАТО и ЕС в България.

Обръча от фирми са част от фимрите на ДС, които контролират българската политика и икономика. Те нямат политически цвят и основната им цел е да освояват колкото може повече държавни поръчки, да имат свободен достъп до ЕС фонодове и да конторлират политическата и съдебната система в България, за да може да се чувства над закона. ДС фирмите контролират България - най-големите комунисти станаха най-едрите капиталисти! Това е българската 'привидна демокрация' или по-скоро ПЛУТОКРАЦИЯ (форма на държавно управление, при която решенията на правителството, съда и парламент се базират не на мнението на народа, а се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора).

Политическите парти в България са създадени от ДС, ДПС не е изключение, същия генезис има и СДС и останалите политически партии. Но СДС не е създадена на етически принцип, на нея се довериха всички ние - анти-комунистите, които искаха да станат граждани-демократи, но не се получи - станахме РОБИ. Това е причината СДС да не съществува - вече няма балъци, които да вярват, че СДС и производните им са демократични партии. Тази загуба на доверие в СДС наложи появата на нови ДС формации, които трябваше да запълнят вакума в дясно, такива са - Кобур-Гота и подобни на него измекяри като АТАКА, ГЕРБ, Барковци, псевдо-Патриоти, ДС-ВМРО и България на гражданите. Е това се случва в дясно, но ДПС остава непокътната, защото е етнически и икономически организация и може само да се разраства - точно като е проектирано. Всички са доволни и ЕС и ДС!

Преди да ме обвините за Атакист нека споделя, че спред мен, един и същи бизнес център управлява и “Атака”, и ДПС. Не е необходимо двете партии да се финансират взаимно, на тях просто им плащат от едно и също място. Волен Сидеров и Ахмед Доган привидно се държат като врагове, но знаят добре, че кукловодите им са едни и същи.

Безспорно ДПС е най-успешната българска партия. Тя е създадена от ДС (бившите руски протежета), има подкрепата на САЩ и ЕС. Не е критикуван от Запад, че е етническа партия. ДПС контролира своите избиратели много 'демократично' все повече цигани се потурчват за да избягат от определението роми/цигани и да станат турци. За мен това е мафиотска структура. В Турция се радваха и помагаха на ДПС, и със сигурност го използват за своите си цели и пантюркски амбиции, но не е ясно до каква степен го контролират. ДПС се утвърди като етническа мафиотска организация, изключително влиятелна през последните осем години.

Населените места у нас са намалели с осемдесет и едно, но градовете са се увеличили с 18 за последните 25 години, отчита националната статистика, съобщава БНР. С милион и 400 хиляди са намалели българите, живеещи у нас за този период и сега те са 7 милиона 563 хиляди 710 души, едва една трета от тях е в селата.

От десетте града с население над 100 хиляди души преди четвърт век сега са останали седем, отпаднали са Сливен, Добрич и Шумен. Това, което се случва с България, е четвърта национална катастрофа, ние пребиваваме в такава четвърта национална катастрофа. Тя може би е най-тежката в цялата ни история, такава демографска катастрофа България не е имало през нито един период от историята ни, през нито едно робство, владичество, война или междуособица. Нация без население се превръща в просто територия, която ще бъде заета от други народи. Решението е просто, нарича се Демографска реформа. Може да се гласува от обикновено НС. Реформата я знаят всички политици, но никой не иска да я приложи, защото никой не се интересува от националните интереси на България. Демографската реформа е важна, но не и за политиците - http://todor.vetsov.com/2015/01/blog-post.html

България е най-бедната страна в ЕС, държавата с най-голям демографски отлив, защото 25 години се управлява от от функционери на бившата БКП и бившата ДС, те са във властта, а трябва да са в затворите. България след промените попадна в западна сфера на влияние, но това не промени нищо. За САЩ и ЕС ние сме пазар, плодородни територии и население което трябва да се обезсили, държава която трябва да се държи в контролирана мизерия и корумпирани управляващи. Всички промени от НРБ към РБ се извършиха от Държавна сигурност, управляваше ни ДС, за да може от най-големите комунисти да се трансформират в най-крупните капиталисти, с благословията на западните държави.

Ние, гражданите на България, платихме цената на тази трансформация, наречена "безкръвен преход" и те продължават да крадат от нас.
 ”Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби
 /Фраза на З. Стоянов, фалшиво преписвана на В. Левски/
Такова е освобождението на България от Турско и Съветско робство - знаете кой ни освободи от "братушките". Нищо в нашата страна не се случва без благословията на "освободителя" - САЩ.

16 май 2015 г.

Вазов за Дизраели

„В България клане и сеч! —
вестяват някои газети,
но аз ви давам честна реч,
че туй са клевети, навети:
отдавна ние знаем веч
журналите какво са цвете.

Лъжа е чиста, уж че там
секат народа без пощада,
че от три месеца насам
май много от ножа пада!
От Елиота[1] точно знам:
въз Портата е туй набяда!

Не крия тук, че има (ах!)
и две-три села изгоряли,
но турци да бедим е грях,
че туй да сторят са желали:
знам точно, че огъня в тях
сами са българите туряли!

А за жените? Може, да…
към тях са слаби османлийте;
но и журналите всегда
държат за капитал лъжите
и тез безброй моми, деца
в колоните им са убити!“


Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.

Но, о, афронт! На туй протест
от хиляди места се дава
и после таз гръмовна вест
лъжлив пред цял свят лордът става.
О, Английо, защо ли днес
бездушен жид те управлява?

1876, август

Каравелов за еврейското гето в София


“Ако солунската еврейска нечистотия се нарича готова холера, то софийския еврейски арсенал може свободно да се нарече вонещейша чума.
Аз ниде не съм виждал, даже и в Измаил такова улично блато като, каквото видях в София. Софийските нечистотии се отличават от нечистотиите на другите градове – аз говоря само за някой махали, особено за еврейската – с това, че в първите вие рядко виждате мъртви котки, издъхнали кокошки и магарета, незатъпкани още черупки от варени или пържени яйца и т.н.

Но и Софииският евреин не е по благовонен от своята улица.
В София вие ще срещнете такива еврейски типове, каквито се не срещат даже и във Варшавския еврейски музеум. Разбира се, че между Родшилда и Биконсфилда и между софииския евреин съществува такова различие, каквото Катрфаж при всичките свои старания, не е можел да намери даже между горилата и Мария Стюард.
Не зная, имат ли редакторите на "Пестер Лойд” и на “Новата Виенска преса” своя собствена миризма, зная само това, че ако софийския евреин се приближи до вас, то вие сте принудени да идете в банята и да се умиете с хума.

Един мой приятел, който обича да си поговори, ми разказваше един път, че купил от един едирненски евреин пошове, които, даже като се скъсали(той ги прал 100-тина пъти) все още вонели на лакерда. Ако не би поживял няколко деня в София и ако не би помирисвал софийските евреи, то историята на пошовете отдавна вече би се изветряла из главата ми.

Аз мисля, че ако в София желаят да имат здрав воздух и да се избавят от тифузните трески, то са длъжни да преселят своите евреи на връх Витоша или да ги натопят в саламура.

Но да оставим евреите, които са известни на всичкия свят не само чрез своята телесна, но и душевна нечистота...”

Любен Каравелов
Събрани съчинения, Том 4

10 май 2015 г.

Болшевиките - лъжи и факти за терористите на 20 век.



Днес се допуска масова грешка или по-скоро целенасочено медийно изопачаване на фактите, че болшевикте, руснаците, комунистите и съветските социалисти са едно и също нещо - злото на 20 век, което чрез СССР заразява Източна Европа и продължава да тормози Европа и в началото на 21 век.

Днес никой не оспорва факта, че Ленин напуска Швейцария със своите 32 привърженици във военен германски брониран влак, носещ злато и валута, достатъчни за започване на революцията. Той преминава през военните германски бойни линии, охраняван от германски войници. Но този факт, въпреки, че е документално доказан, остава силно подценяван.

Според един рапорт до Руското генерално командване на 14 февруари 1916г. в източната част на Ню Йорк се е състояло тайно събрание на 62 делегати. Целта на събранието им била да обсъдят начина за започване на голямата революция в Русия. Според делегатите в момента условията били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. Някои от членовете веднага уведомили събранието, че той е напълно подсигурен, като многократно било споменавано името на Якоб Шифф. На 27 март 1917г. Троцки (Лейб Давидович Бронштейн) напуска Ню Йорк с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти го задържат, защото откриват у него 10 000 долара - голяма сума за времето. Въпреки че Троцки притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото знаели кой е и защо се връща в Русия. По същото време Канада/САЩ и Царска Русия воюват срещу Германия. Евентуална революция застрашавала интересите на Канада и САЩ понеже при неин успех Ленин би сключил мирен договор с Германия, а тя, като освободи войските си от руския фронт, би ги насочила срещу канадските и американските. Така и стана. Под натиска на американския президент Уилсън, който действа против интересите на собствената си страна, канадците пускат Троцки и придружаващите го. Ето малко повече информация за Троцки, това е руски документален филм, в който са включени и западни историци, включително американци и французи - http://vbox7.com/play:m2dc493ded?p=collection&id=1862346&order=date

Още преди да е завършила революцията, помощта отпусната от Германия свършва. Ленин се обръща за помощ към Уоилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд - записано е в регистрите на Конгреса на САЩ на 2 септември 1919г. През 1926г. Рокфелер отпуска на Съветския съюз 75 000 000 долара заем и става негов скрит съдружник. Рокфелер построява там петролна рафинерия, която спасява до известна степен икономиката на Съветския съюз.През 1966г. САЩ намаляват контрола над експорта с комунистическите страни. Много стоки, смятани дотогава за стратегически, са освободени от ембаргото. Забрана за износ на Съветския съюз е имало върху много видове оръжия на САЩ, въпреки нея чрез Рокфелер построиха завод на р. Кама, най-голямата в света по производство на танкове и др. военна техника. В 1989г. Рокфелер и фирма на Ротшилд и синове от Лондон започват там строителство на повече от десет каучукови завода и огромен завод за алуминий. От много отдавна Рокфелер притежава изключителните права да прехвърля технологични новости от САЩ в Съветския съюз в най-различни отрасли, включително военния.

Парите са играли винаги една от най-важните и мръсни роли в историята на революциите, в съдбите на държавите. Любопитен е факта, че през 1918 г. от общо около 3,800 комисара в Русия, около 2,800 са американци. Една ключова част от тях са бивши мафиоти от долната източна част на острова Манхатън (около Деланси и Ривингтън улици), които съпровождат Троцки през пролетта на 1917 г. на кораба Християния. Тяхното пренасяне е платено от банкера Яков Шифф, роден в къщата на Ротшилд във Франкфурт. Тези бивши американски бандити стават преториянската гвардия на Ленин, и му спасяват кожата по време на въстанието на левите есери през юни 1918 г. Тъй-като много от тях не говорят руски, в началото те биват представяни за 'латвийски стрелци'.

Надявам се, че тези, които все още не са си отговорили на въпроса как се появяват болшевиките в Русия. Груба грешка е да се обобщават термините - болшевики (ленинисти), комунисти (сталинисти), социалисти (постстанилисти) и руснаци, номенклатура и руски олигарси. Всички те са различни и всеки, който иска да ги обощи цели да насажда омраза към Русия, руските граждани и всичко руско - култура, наука, изкуство и т.н. Езикът на омразата е търсения от "Световните Олигарси", който мрази той не може да "вижда" истината.

Днешните болшевишки, отново са тези който разпалват войни. American Journal of Public Health публикува доклад, изследващ всички въоръжени конфликти, избухнали след края на Втората световна война до днес - 248 въоръжени конфликта след края на ВСВ; САЩ започват 201 (81%), убивайки 30 милиона души.

Докладът обхваща и разглежда периода 1945-2001г. American Journal of Public Health публикува доклад разглеждащ всички въоръжени конфликти от края на Втората световна до днес. Изследванията, базирани на историческите факти, сочат че Съединените щати са предизвикали и разпалили 201 въоръжени конфликта за конкретния период (1945-2001), като общия брой на конфликтите за периода е 248. Най-шокиращото в изследването е заключението, че жертвите в тези 201 въоръжени конфликта са 90% цивилни.

Нито една българска медия не би си позволила да отрази факти като този. Шепа чужди медии и издания все пак споменаха за изследването, водено от Дейвид Суансън. Доклада е сбор от исторически събития, които убягват на широката публика, въпреки че са всеизвестни. Броя на въоръжение конфликти, разпалени от САЩ ясно показва кой е най-големия световен агресор. В доклада не са изброени и последните авантюри на САЩ в Сирия, например, нито последните инвазии в Ирак и Афганистан.

Доклада разглежда и други аспекти на глобалния милитаризъм като обема на военните разходи на някои от най-могъщите държави.

Разходите на Съединените щати от глобалните военни разходи (общо за целия свят – бел.ред.) съставляват 41% от него. Следващия, който харчи най-много е Китай с 8.2%, следван от Русия – 4.1%, след тях се нареждат Обединеното Кралство и Франция с 3.6%. Ако всички военни разходи на САЩ за година бъдат сумирани става ясно, че САЩ харчи около $1 трлн. долара годишно“, отбелязват авторите на доклада.



Светът днес е арена на пропагандна война между транс-Атлантическия блок, включващ държавите от Западна Европа, САЩ и Канада, и Евразийския регион, обхващащ геополитически страните от пост-съветското пространство, обединени около Русия. Стратегическата цел на войната на словото е манипулирането на световното обществено съзнание за спечелването му за една от двете каузи – тази на „демократическите ценности” (на транс-Атлантическия лагер) или на новите пазарни отношения между бившите съветски републики и, потенциално, някои от азиатските държави, необхванати от вездесъщия контрол на САЩ. Подобна информационна война е една от формите на съвременната икономическа война, която се води между съперничещи си световни и регионални сили – към гореспоменатия пример можем да добавим противоборството на Китай и Япония, САЩ (и Израел) с Иран, Северна и Южна Корея и пр. 

Живеем в свят, в който корпорациите стават все по-големи, по-властни и по-могъщи. Корпорациите лобират за да защита на своите интереси, съответно спонсорират определени лидери, партии, политически режими и дори цели държави. Световната глобализация превърна редица фирми в мегакорпорации, много по-могъщи от редица държави. Тази теория не е нова, дори не е конспиративна. И ако през 20 век имаше Студена и идеологическа война, то днес всички войни са икономически и за да съм по-точен не се водят от държави и правителства, а от олигарси и корпорации.

Изводите може всеки сам да направи. Ако смятате, че САЩ имат право да "Изнасят Демокрация" могат да погледнат тази статия - http://todor.vetsov.com/2015/03/blog-post_8.html

утон за социални мрежи

9 май 2015 г.

Кой е победителя във Втората Световна война и кой е освободителя на Европа?

Тази година отбелязваме 70-годишнината от великата победа на съветския народ над Третия райх, над национал-социалистическа Германия. Напоследък западната медийна пропаганда се опитва да вмени вина на СССР за отключването на Втората световна, удряйки с пакта Молотов-Рибентроп (истинското название е „Съветско-германски договор“ от 23 август 1939г.), подчертавайки уж сходствата между хитлеровския и сталинския режим като „тоталитарни“, превъзнасяйки материалната помощ на съюзниците, преди всичко на САЩ; поставяйки под съмнение самия факт на победата на СССР.



Достатъчно е да се припомни, че договорът за ненападение СССР сключва с Германия последен след европейските държави (тоест те могат, а СССР - не). Достатъчно е да припомним и това, че вторият фронт на съюзниците се открива едва тогава, когато става ясно, че СССР и без тяхна помощ ще разгроми Третия райх и ще стигне до Атлантика.

През 1993 год. Русия разсекретява договора, за разлика от останалите европейски държави.

САЩ се включват във войната, след като са сигурни, че тя е спечелена и те бързат за да овладеят Западна Европа, а не да я освободят. Войната е за влияние, а не за освобождение. Ако СССР воюва на своя територия и понася най-много жертви (преди издевателствата на Сталин) то САЩ воюва за да наложи своето влияние на Стария континент.

Сегашната годишнина съществено се отличава от от 50-годишнината (1995г.) и още повече от 40-годишнината (1985г.). През последните години (дори не може да се каже „определени кръгове на Запад“, доколкото позицията, за която иде реч, всъщност стана официална, особено в англо-саксонските страни) разгърната масирана пропаганда с цел изопачаване на механизмите за възникването, основните събития и резултати от Втората световна война, която за съветските народи и особено за неговото руско ядро (доколкото именно русите бяха обект на планирано изтребление от нацистите), стана Великата отечествена война.

Обикновено когато говорят за победата, се обръщат или към решаващите битки, или към финалните месеци на войната. Бих искал да се обърна към по-близката предистория и самото начало на войната, предполагайки, че именно тогава действията на съветското ръководство и преди всичко на Сталин през 1939-1941г. и Червената армия през лятото на 1941г., без да гледат пораженията и отстъпленията, залагат фундамента на победата.

Добре известно и документирано е, че през първата половина на 1939г. правителството на СССР се е стремяло да се договори с Великобритания и Франция за създаването на система за безопасност в Европа. Но Западните плутокрации предпочитат немско нападение над Полша (Великобритания и Франция са съгласни да не предприемат активни действия) и да оставят всъщност СССР лице в лице с Германия. На 21 август 1939г. британците практически направили преговорите в Москва невъзможни (информация на адмирал Дракс), бидейки уверени, че СССР ще се окаже в изолация, провокирайки конфликт между тях и Германия. Обаче само след ден избухва информационна бомба: СССР и Германия подписали пакт за ненападение, като по този начин се блокират британско-френските планове за война.

Британците активно водели Хитлер към властта от 1929г., за да го хвърлят срещу СССР. През 1933г. станалият райхканцлер на Германия лидер на нацистката партия не разполагал нито със златен резерв, нито с добре въоръжена армия, нито с обща граница със СССР. Всичко това в течение на няколко години му било „поднесено на табличка“. Аншлусът на Австрия донесъл златния резерв. Подарената част от Чехословакия решавала три проблема: увеличаване на златния резерв (включително част от златото на Руската империя, изнесено от „белочехите“ от Русия), мощен военно-промишлен комплект (всеки трети танк, воюващ на Източния фронт, бил направен в заводите „Шкода“, преименувани на „Херман Гьоринг верке“) и граница със СССР. Обаче през 30-те Хитлер нямал намерение да воюва със СССР – искал да увеличи мощта си.

Без да подценяваме историческата вина на Хитлер, не бива да забравяме тези игри, които доведоха до завземането на Полша и тези, които ги почнаха, минаха рубикона в Мюнхен на 28 септември 1938г. Именно тази дата трябва да се смята за начало на Втората световна война и едновременно с това създаването на антисъветски политически блок на четири европейски държави, който Сталин пробива с договора от 23 август 1939г., правейки първата крачка към победата през май 1945г.

Мюнхенският договор не просто отдал част от Чехословакия и се канел да глътне и останалото. Било нещо много сериозно. Това бил акт за съвместна агресия на четири европейски държави: Великобритания, Германия, Италия и Франция. Сам Хитлер подчертавал, че войната на Изток, тоест с прицел СССР, трябва да започне с внезапна операция против Чехословакия. Началото на своя „Дранг нах Остен“ той смятал вземането на Чехословакия. Чехословакия била „предадена“ мирно, въпреки че имал сериозни въоръжени сили, способни да спрат немската агресия - чехословашката армия разполагала с 34 дивизии, повече от милион въоръжени хора. Но Чърчил смятал, че не трябва да се пречи на Хитлер да завземе Чехословакия. Второ, това превземане де факто означава началото на нова световна война (към която го тласкала и определена част от британската върхушка – очевидни подпалвачи на война). Писмото на Чърчил с цялата си очевидност показва кой е истинският подпалвач на войната.

„Аз съм уверен – писал Чърчил – че пресичането на чехословашката граница от немската армия или авиация ще доведе до избухването на световна война (...) Такава война, ако започне, ще се води като последна – до горчивия край, и ние трябва да мислим не за това, което ще се случи в първите месеци на войната, а за това, къде ще се окажем всички ние след третата или четвъртата година.“

Важна е и позицията на САЩ спрямо Германия. Още през 1937г. президентът на САЩ Франклин Рузвелт заявил, че в случай на възникване на конфликт между Германия и СССР позицията на САЩ ще бъде следната: ако Германия нападне СССР, то САЩ ще помага на СССР; ако СССР нападне Германия, то помощ ще бъде оказана на Германия. През април 1941г. конгресът на САЩ официално приема това като решение. Хитлер прекрасно знаел за това решение и се опитвал да провокира Сталин на такива действия, които от гледна точка на международното право биха могли да се квалифицират като агресия. Именно такива цели от немска страна преследвали преговорите, които тайно (но не за Сталин) се водели във Великобритания някъде между 10 май и 18 юни 1941г. между прелетелия до Англия Хес, за когото се твърди, че бил арестуван от британците, и представители на британския истаблишмънт (не случайно във Великобритания всички материали за Хес са засекретени до 2050г!).

Опасявайки се, че немците и британците могат да се договорят и да направят провокация, като обвинят СССР в агресия и възползвайки се от затишието, да нанесат съвместен удар по СССР, Сталин, изхождайки от данни на разузнаването, решава да действа контраотбранително спрямо Германия. Тактика, която ще доведе до убийството на 25 мил. руснаци от немското настъпление.

СССР трябвало да лиши когото и да е на Запад, преди всичко САЩ, от възможността да припишат на СССР и най-малките агресивни намерения по отношение на Германия – именно такова е впечатлението в САЩ, на президента Рузвелт - опитвайки се всячески да провокира СССР през юни 1941г.

Сталин прекрасно разбирал какво стълкновение заплашва СССР с колективния Запад и неговите азиатски сателити. Простата сметка на военния потенциал практически не оставял на СССР шансове не само да участва, но и да оцелее. В станалата класическа творба „Възходът и падението на великите държави“ П. Кенеди представил следната оценка на военно-икономическия потенциал на великите държави през 1937г. САЩ – 41.7%; Германия- 14.4%; СССР – 14%; Великобритания – 10.2%; Франция – 4.2%; Италия – 2.5%; Япония – 2.5%; за останалия свят – 10.5%.

Аргументите: победила е не държавата, не режимът, а народът „въпреки сталинската система“, загубите били толкова големи, че трябва да се говори не за победа, а за поражение. Меко казано не са убедителни, защото Сталин не е имал избор, съвсем друг е въпрос на следвоенните действия на Сталин. Трябва да разграничаваме едното от другото.


Източник:
Андрей Илич Фурсов - историк, публицист и социолог, специалист по Азия и Африка. Директор на Центъра за руски изследвания към Института за фундаментални и приложни изследвания към Московския хуманитарен университет. Главен редактор на специализираното научно списание „Изтоковедение и африканистика“.

Освободителя на Европа от фашизма безспорно е СССР, колкото и да не се харесва на западните плутокрации. На Западния фронт Германия е воюва с 60 дивизии, а срещу СССР – с 200. САЩ и Англия унищожават 80 пъти по-малко хитлеристи в сравнение с Червената армия на СССР. По време на войната на фронта, в немските лагери или от раните си умира всеки шести руснак и още много след войната. В Русия няма семейство което да не е дало жертви във Втората Световна война. СССР дава повече жертви от всички участници във Втората Световна война - взети заедно и затова за Русия това е Велика Отечествена война, който освобождава Европа от фашизма. За съжаления победен е само хитлеризъма, но не и национализма. 

Вечна памет и на бойците от Руската освободителна армия, на патриотичното казачество и на всички европейски доброволци, загинали в битка или убити в следвоенните лагери на победителите!

Поклон герои, не сте забравени!


P.S.

С военния парад на Червения площад Русия показа, че е първокласна военна държава, която е подкрепяна от Китай и Индия, пише в блога си американският политолог и икономист Пол Крейг Робертс.

Експертът припомня за действията на държавния секретар на САЩ Джон Кери, който преди тържествата на 9 май се отнасяше пренебрежително към Русия, но три дни по-късно побърза да посети Русия и да критикува политическия режим в Укарйна. Това говори, че Вашингтон идва на себе си, констатира Пол Крейг Робертс, който навремето е работил в администрцията на президента Роналд Рейън.

"Докато погълнатият от собствената си значимост Запад пренебрегна отбелязването на Деня на победата на Червената армия над Хитлер, трите най-големи държави в света се обединиха и присъстваха на парада на Победата", подчертава аналитикът, споменавайки Русия, Китай и Индия.

По думите на Робъртс плановете на Вашингтон за изолация на Русия са се провалили с гръм и трясък. Нещо повече, действията на САЩ само сплотиха още по-силно държавите от групата БРИКС. Самият факт, че по време на тържествата до Владимир Путин седеше ръководителят на Китай, показа "напълно ясно дори за идиотите от режима на Обама", че Вашингтон не е повече единственият източник на сила, пише политологът.

Според него тези обстоятелства са принудили Вашингтон да изпрати Джон Кери при Путин като просител за разработването на плана по деескалацията на украинския конфликт. По този начин руският президент позволи на САЩ да не се червят, убеден е политологът. "Обама, Кери и Камерън ще трябва да станат фокусници, за да преминат от демонизация на Путин към сътрудничество с него", убеден е Робъртс.

Сюлейман Паша (Соломон Леви) и клатената в Ески Заара (дн. Стара Загора)

Сюлейман Хюсни е роден около 1838 г. в Цариград. Баща му, Мехмед Халет ефенди, е бивш еничарски ага. Сюлейман постъпва в армията през 1854 г. Завършва военно училище в Цариград (1861). Участва в потушаването на въстания в Черна гора (1862) и Крит (1867). През 1867 г. е произведен във военно звание бинбаши (майор), а през 1873 г. в миралай (полковник) и става бей. Директор и преподавател по литература във Военното училище в Цариград. Реформира го по европейски образец. През 1874 г. е повишен в звание паша-мирлива (бригаден генерал). През м. май 1876 г. Сюлейман паша участва в детронирането на султан Абдул Азис. Повишен е в звание ферик паша (дивизионен генерал). По време на Руско-турската война (1877-1878) е началник на Централната армия (Албански Армейски корпус усилен с други части). Изпратен е в помощ на обсадената в Плевен Западна армия. След тежки боеве отхвърля Предния Руски отряд и успява да влезе с бой в Стара Загора. След поражението си в битката при Пловдив през м. март 1878 г. е арестуван по обвинение в самоволни операции. Военен съд го разжалва и е осъден на 15 години затвор. Помилван от султан Абдул Хамид II. Умира през 1892 г. в Багдад.


Соломон Леви изкла и изгори над 14 000 мирни граждани по улиците, къщите и черквите на Ески Заара (днешна Стара Загора) през Руско-турската война. И верен на древните принципи на истинската си вяра изпрати 10 000 деца, моми и юноши в Истанбул за робска продажба.

Соломон Леви Явиш е цариградско дьонме – ислямизиран евреин, европейски възпитаник, бивш професор по литература от Парижката сорбона, масон, който остава печално известен на българското общество с артистичния си псевдоним СЮЛЕЙМАН ПАША.

Дьонмето (тур. dönme) са юдейска секта, изповядваща криптоюдаизъм. Основана е през втората половина на 17 век (1683) в Солун, Османска империя. С времето се разделя на 2 клона – Солунски и Измирски, образувайки и 2-те основни групи дьонми – каракашлари и капанджилари. Името и на османотурски означава “обърнати”, т.е. “ренегати”. Към нея принадлежат евреи, външно (формално) приели исляма, но оставащи по същността си “скрити юдеи”. Сектата е основана от лъжемесията (лъжепророка) Якуб Кваридо /първото му име може да се чете и като Якоб или Яков/, последовател и брат на последната жена на кабалистичния пророк Шабатай Цви.

На кратко означава, че Дьонмета са евреи приели външно исляма, за пред хорските очи – както Мараните са юдеи външно приели християнството за пред очите на обществото.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша (Соломон Леви Явиш, евреин) с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

На 19 юли (ст.стил) 2013 г. (31 юли нов) се навършват 136 години от геноцида и опожаряването на Стара Загора от войските на Сюлейман паша по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Трагедията се предхожда от няколко събития.

На 22 юли 1877 г. (10 юли ст.стил) Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и го освобождава. На 23 юли (11 юли ст.ст.) ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в ликуващия град. Предният отряд на руската армия, състоящ се от 12 000 души, сред които и 6 дружини български опълченци под командването на ген. Гурко, овладява важни позиции, които ограничават преминаването на турските войски от Южна България.

Генерал Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901),

Генерал Йосиф Владимирович Гурко (1828-1901),

На 24 юли (12 юли ст.стил) ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател Петко Рачов Славейков – организатор на първата гражданска власт в града. На 29 юли (17 юли ст.стил) херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд. На 30 юли (18 юли ст.стил) отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 48 хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли (19 юли ст.стил) предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Част от опълченците и казаците се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август.

В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подполковник Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски.

От 19 до 21 юли 1877 г. продължава старозагорското клане от турската редовна армия на Сюлейман паша, с участието на албански башибозук, черкези, командвани от Дай Ахмед и чирпански цигани.

Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първо полети с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите на трети и е варено кафе. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Димитър“, „Св. Богородица“ и „Св. Николай“, които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 умират от глад и преживените ужаси. Отвлечени са към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат след Освобождението.

Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и остава 5 месеца в ръцете на турците. Околните села имат същата съдба.


Отвъд мълчанието:

Защо са измъчвани и избити старозагорци, и защо е опожарен градът?

Сякаш нечия невидима ръка е изтрила тази апокалиптична част от българската история. Тя е малко известна, въпреки че това изтребление е по-зловещо и всеобхватно от кланетата при Априлското въстание.

След големите руски успехи, с английска помощ и английски параходи – по заповед на евреина Дизраели – турците прехвърлят огромната армия на Соломон паша. Тя извършва едни от най-големите военни престъпления през тази война.

Причините за мълчанието за тази кошмарна катастрофа стават ясни от сборника на Донка Йотова „Пъкленият ритуал. 125 години от Старозагорското клане“, съставен от документи и свидетелства, и от статията „България“ в „Еврейска енциклопедия“ (т. 4, изд. „Тер-ра“, Москва, 1991 г., стр. 964)


Донка Йотова

Зловеща роля са изпълнявали старозагорските евреи в тези кланета на българи – ритуални убийства.

Тя изнася материали от исторически издания на съвременници от края на 19 в. Свидетелства на оцелели очевидци в тях дават точна картина за събитията.

В обвиненията си Донка Йотова е категорична, че извършеното от войските на Сюлейман паша, по изрична негова заповед, е кърваво жертвоприношение. В клането първи помощници на турците са живеещите в Стара Загора евреи.

Еврейската махала е силен конкурент с българските търговци. Тя има 812 къщи, 2 големи синагоги и 5800 души. Отношенията им с българите са враждебни заради съперничество в търговията. Ползват се с покровителството на турските власти и притесняват по всякакъв начин християнското население.

На 12-ти започнали да пристигат от селата мъже, жени и деца, между които имало пълни коли с ранени. Те разказвали, че по полето се търкаляли мъртви тела, рязани и дупчени(по еврейските ритуали) и вонята била нетърпима.

Отбранатае съставена от опълченски дружини – около 3000 човека. Останалите 2500 руски бойци са в 3 драгунски, 1 казашки полк и 3 полубатареи.


Грижи на старозагорчани за ранените през време на Старозагорския бой

От турските и еврейските къщи стрелят по тръгналата бежанска колона от мъже, жени, деца, граждани и селяни, натоварени с багаж и убили много хора. Затваряйки обръча около Стара Загора, турските войски нахлули в града и започнали невиждани кланета, пред които Батак бледнее.

Според свидетелствата на професор Любомир Костов, записани от неговия баща Димитър, наред с турците участвали чирпанските даалии (кърджалии) и циганите, които били подстрекавани от евреите. Старозагорските евреи с радост посрещнали турските войски и действали като техни шпиони и помагачи в грабежите и убийствата.

Английският агент в щаба на Соломон Леви – Юлий Викед разказва:

„Аз не съм в състояние да опиша всички ужаси на сцените … Башибозуците, които дойдоха със Сюлейман паша от Албания, върлуваха и беснееха … убиваха без ни най-малка причина всекиго, само и само да наситят своята страст. Офицерите, ако би могло да се употреби такова название за албанските или други такива нередовни войски на падишаха, бяха изгубили всякаква власт над побеснелите…“

Викед се опитва да прехвърли вината за изстъпленията и погромите изцяло върху нередовната турска войска, което е явна лъжа. Тази войска, сравнително малобройна (около 800 – 1000 души), не е могла сама и в кратък срок да избие близо 15 000 жители и бежанци. Българите се съпротивлявали и тези, които имали оръжие, се барикадирали в къщите си. Това дало повод турците и евреите да ги обвиняват, че те са предизвикали турците да отидат до „такава крайност“.
Как представят нещата евреите – в Еврейската енциклопедия с фалшив патос:

“С освобождаването на редица градове от турците, местните евреи са подложени на най-жестоки преследвания. Селяните от Свищовско, които смятат евреите за привърженици на турския режим, ограбват, изгонват и убиват евреите от Свищов. Изгонват ги и от Видин, Стара Загора и други места и те са принудени да бягат в чужбина. Случвало се е дори руските войски да спасяват бягащите евреи от яростта и жестокостта на българите. В Казанлък през август 1877 г. масово избиват местните евреи. Това предизвиква негодувание във Франция, Англия и САЩ…“

Това е абсолютна лъжа. По това време Казанлък е окупиран от войските на Сюлейман паша, които атакуват Шипченския проход.

От документите става ясно, че именно евреите са подбудители на кланетата, те участват в разграбването на българското имущество и ценности; извършвали са особени ритуали с кръвта на убитите християни и заедно с турците са избягали в Одрин, Цариград и други градове, страхувайки се от отмъщение и наказание за извършените престъпления.


Разкази за ритуали

От данните става ясно, че в лагера на Сюлейман паша на Аязмото и на други места са извършвани странни еврейски ритуали и убийства на пленени българи. Част от ритуалните убийства било разпъване на кръст и заковаване като Христос с гвоздеи на ръцете и краката. В лозята на една круша бил закован един мъж и след Освобождението намерили голите кости. Други били горени живи на жертвеници, описани от даскал Петър Иванов.

1004065_407246226062820_1748631202_n

Някои от ритуалите били по-особени. Отделени по-лични българи и българки (по-стройни, здрави и красиви) били заколвани на дръвници като животни. Евреите от Стара Загора в медни казани събирали християнската кръв и топели в нея дрехите си. След като изсъхнели, те ги обличали съгласно ритуала – за да се подмладят по мистичен път, придобивайки качествата и красотата на убитите. Подобни еврейски ритуали се описват от редица други книги.

Свидетелствата на Димитър Илков – ето какво казва той:

“Докато се намирали русите в Стара Загора, в еврейските къщи се укривали най-престъпните и най-кръвожадните турци. Когато градът паднал в ръцете на Сюлейман паша, евреите отказали да дадат прибежище в къщите си поне на едно християнско семейство. Те предавали българите и посочвали скривалищата им. Тези и много други тям безчовечни престъпления озлобили твърде справедливо всички старозагорски българи спрямо евреите.

След изгарянето на града, заарските (старозагорските) евреи побягнали с турците заедно към Одрин и Цариград. Докато продължавал боят на Балкана, евреите предали на турските власти в двата последни града мнозина старозагорци, които живеели по-отдавна или спасили главите си случайно с бягство. Те били избесени позорно по мегданите и пред джамиите.

Доволен от специализираните услуги на съплеменниците си, при изтеглянето си от Стара Загора, Сюлейман паша подтикнал евреите да напуснат града с неговите войски.

Разбираемо е, че когато войната се свършила и България станала свободна, заарските евреи не посмели да се завърнат назад по домовете си. Забогатели от плячката и от добрите кярове (далавери) през време на войната, мнозина от тях си останали в Турция, а други се заселили в Пловдив, Чирпан, София, Татар Пазарджик.“

Отмъкнатият от башибозуците едър рогат добитък бил продаден на евреите в Одрин и Цариград за нищожна цена.

Свидетелствата на даскал Петър Иванов, записани във „Възпоменания от разбърканите времена“ от 1885 г. допълват картината. Той посещава града след напускането му от евреите и турците, които го оглозгали като лешояди:

„… Беше късно, като влязох в града. Но какво думам? Град нямаше вече… То беше само един куп от развалини от страшни по-страшни… По улиците само кости и глави, кости и глави… от „героя“ Сюлейман паша. По-страшното беше, че в това време се връщаха робините старозагорски от Одринско, където Сюлейман, след като изклал мъжете им, беше ги изпратил да оплакват дните си немили недраги в одринските кърища. Тези нещастници знаеха местата, където пред очите им бяха изклани мъжете им, синовете им и дъщерите им. Там те с висок глас оплакваха останките им, прегръщаха костите и огнилите им дрехи.

Едно баснословно множество кучета, които се бяха настървили от ядене на човешко месо, придаваха още по-голям страх на зрителя със своя див и необикновен вой. Човек не можеше да се приближи към тях – толкова бяха подивели. Тези кучета се избиха до едно.

Току при края на града видяхме жертвеници, дето живи хора са били горени. На клона на едно дърво висеше изсушена една кожа, притежателят й трябва да е бил дран жив. Тази кожа после се тури в спирт и когато един английски кореспондент мина през града ни, дадохме му я да я занесе подарък на Бийкънсфийлда (Бенямин Дизраели).”

Не знаем дали еврейския лорд Биконсфилд Бениамин Дизраели е получил кожата на живоодрания българин от Стара Загора… Отвратителният чифут обаче продължавал да се кълне, че „не били извършвани никакви жестокости и това били само преувеличени слухове и клевети“.

Бенямин Дизраели лорд Бийкънсфийлд


Тъй нагло лордът с хладен вид
министерската реч си каза —
и тих, циничен, зверовит,
блъвна си страшната омраза
към нас и лъжейки без стид,
очите на света замаза.

О, Английо, защо ли днес
бездушен жид те управлява?

ИВАН ВАЗОВ


В началото на януари 1878 г. след поражението в битката при София, за да затрудни напредването на руската армия, Сюлейман заповядва София да бъде изгорена. Според архивите на ложата Велик Ориент, равина на града Габриел Меркадо Алмоснино (избран по-късно за Велик равин на Княжество България, депутат в учредителното Първо Велико Народно Събрание в Търново в 1879г.), който е масон от 33 степен в същата ложа (Сюлейман е масон от по-ниска степен) му нарежда да не прави това.

Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.
Три реда кости.
Три вади кърви.
На юг от тебе –
жълта пшеница.
На север –
вдига гугли Балкана.
Ти си в средата,
Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.

Михаил Берберов


Малко се знае у нас, че и Разорението на тракийските българи през 1913 е извършено не от османска или турска власт, а от еврейската ложа “Младотурци” на солунските дьонмета, която превзема властта с преврат, организиран от английските служби.

За разлика от нас, сред арменците е добре известно кой организира и провежда Арменския геноцид – същата организация на дьонметата начело с Ататюрк. Още по време на Младотурския преврат сред турския народ започва да се говори, че “всеки евреин може да е таен шпионин на тайния Комитет, и че движението не е турско, а прави еврейска революция”.